Бръмбарите са най-големия разред в царството на животните, като със своите приблизително 400 хил. вида обхващат около 40% от всички описани досега видове насекоми и около 25% от всички животни.[2][3][4][5] Проучване от 2015 г. оцени общия брой видове бръмбари средно на около 1,5 милиона (от 0,9 до 2,1 милиона).[6]
Те се срещат по целия свят, но най-много и най-разнообразни са в тропическите гори. Разпространени са включително в сладките води и по крайбрежията, навсякъде, където се намира вегетативна зеленина, от дървета и тяхната кора до цветя и листа, както и под земята в близост до корени – дори във вътрешността на растенията, във всяка жива, мъртва или гниеща растителна тъкан.[7]
Общата характерна особеност на насекомите от този разред е, че първият им чифт крила, наречени елитра са втвърдени, силно хитинизирани, наподобяват черупкови образувания и не участват активно в летежа. Насекомите летят като използват втория си чифт ципести крила, които са сгънати под надкрилията, когато не се използват.
Бръмбарите имат пълно превръщане, ларвите им са червеобразни, с ясно развита глава, с или без крака.
Насекомите от разред Coleoptera са твърде разнообразни по външен вид:
могат да имат различна форма, а също така и различна големина – от 0,5 mm (при някои Ptiliidae) до 170 mm (Херкулесов бръмбар, Гигантски сечко)[8][9][10]
могат да имат различна окраска;
независимо от това, че всички те имат развити гризещи устни органи, при някои видове (хоботниците) устните органи са разположени върху удължение на главата, наподобяващо хобот.
Най-старото известно фосилно насекомо, което недвусмислено прилича на бръмбар, е от долния пермски период преди около 270 млн. г. В края на Пермския свят около 30% от всички видове насекоми са изчезнали, така че вкаменелостите на насекомите включват само бръмбари от долния триас (преди 220 млн. г.). Приблизително по това време, във фосилните записи се появяват видовете, хранещи се с гъби, като Cupedidae. В етапите на горния триас започват да се появяват насекоми, хранещи се с водорасли като Triaplidae и Hydrophilidae, заедно с някои хищни водни бръмбари.[11][12]
През 2009 г. е описан изкопаем бръмбар от Пенсилвания, изместващ произхода на бръмбарите към по-ранна дата – преди 318 до 299 млн. г.[13] Вкаменелости от това време са открити в Азия и Европа, като например в Германия[14], Чехия и Русия.[15] Налични са обаче само няколко вкаменелости от Северна Америка преди средния Перм, въпреки че Азия и Северна Америка са били обединени в Лавразия. Първите открития от Северна Америка, направени във формацията Уелингтън в Оклахома, са публикувани през 2005 и 2008 г.[11][16]
Вкаменен бръмбар (Buprestidae) от еоцена от преди 50 млн. години
По времето на периода юра (преди 210 – 145 млн. г.) се наблюдава драстично увеличаване на разнообразието от бръмбари[11], включително развитието и растежа на месоядни и тревопасни видове. В близост до горната юра Cupedidae намалява, но разнообразието на ранните растителноядни видове се увеличава. По времето на средната юра се появяват многобройни примитивни Curculionoidea и Elateroidea.[17][18][19] Налични са над 150 изкопаеми от юра, повечето в Източна Европа и Северна Азия. Някои от най-известните находища са в Германия[20], Южен Казахстан[21], Северен Китай[22] и Монголия.
По времето на креда разнообразието от Cupedidae и Archostemata намалява значително. Хищните земни бръмбари (Carabidae) и ровещите бръмбари (Staphylinidae) започват да се разпространяват по различни модели. Carabidae се срещат предимно в топлите райони, докато Staphylinidae предпочитат умерения климат. Първите копрофаги бръмбари са от горната креда и вероятно са живели от екскрементите на растителноядни динозаври.[23][24] Възникват първите видове, при които ларвите и възрастните индивиди са адаптирани към водния начин на живот. Изкопаеми от умерения климатичен пояс на креда са открити в Европа и Азия.[22] Фосили от долната креда са открити в Северна Бразилия, Испания и Австралия, а от горната креда – в Южен Казахстан и Русия.[11]
Големите промени в климата по времето на кватернера накараха бръмбарите да променят географското си разпределение толкова много, че сегашното местоположение дава малко представа за биогеографската история на даден вид. Очевидно е, че географската изолация на популациите често е трябвало да бъде нарушавана, тъй като насекомите са се движели под влиянието на променящия се климат, причинявайки смесване на генофонди, бърза еволюция и изчезване, особено в средните ширини.[25]
Разред бръмбари е разделен на 5 подразреда и включва над 170 семейства.[4][26]
Hunt, T.и др. A Comprehensive Phylogeny of Beetles Reveals the Evolutionary Origins of a Superradiation//Science318(5858). 2007.DOI:10.1126/science.1146954.с. 1913 – 1916.
Stork, Nigel E.и др. New approaches narrow global species estimates for beetles, insects, and terrestrial arthropods//PNAS116(24). 2015.DOI:10.1073/pnas.1502408112.с. 7519 – 7523.
Polilov, Alexey. How small is the smallest? New record and remeasuring of Scydosella musawasensis Hall, 1999 (Coleoptera, Ptiliidae), the smallest known free-living insect//ZooKeys(526). 2015.DOI:10.3897/zookeys.526.6531.с. 61 – 64.
Grimaldi, David, Engel, Michael S. Evolution of the Insects. Cambridge University Press,2005.ISBN 978-1-107-26877-7.с. 397.Triassic Curculionoidea have the same status as Triassic Chrysoleloidea: a relationship that is highly improbably and presently impossible to verify.
Kukalová, J. On the systematic position of the supposed Permian beetles, Tshecardocoleidae, with a description of a new collection from Moravia//Sborník Geologických Věd, Paleontologie11. 1969.с. 139 – 161.
Did dinosaurs have any relation with dung-beetles? (The origin of coprophagy)//Journal of Natural History42(19&20). 2008.DOI:10.1080/00222930802105130.с. 1405 – 1408.
Coope, G. R. Late Cenozoic Fossil Coleoptera: Evolution, Biogeography, and Ecology//Annual Review of Ecology and Systematics10. 1979.DOI:10.1146/annurev.es.10.110179.001335.с. 246 – 267.
