From Wikipedia, the free encyclopedia
Otomat (абревиатура от названията на компаниите Oto Melara и Matra) е италианска противокорабна ракета (ПКР), разработена през 1970-те години. Разработена е в сътрудничество между италиански и френски компании[2], но към момента на завършването на проекта, правителството на Франция взема решение да поставя на фреските кораби само френски ракети. Понастоящем „Отомат“ състои на въоръжение в 10 световни флота.
| Otomat | |
 Старт на Otomat | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Създаване | 1967 г. – 1971 г. |
| Производител | разработена от: Oto Melara,  ИталияMatra,  Франция |
| На въоръжение | 1974 г. – понастоящем |
| На служба при |  Италия и др. |
| Произведени бр. | ~ 900 |
| Варианти | Otomat MkI (базов) |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 770 кг |
| Дължина | 4,6 м |
| Диаметър | 1,35 м (с крилата) |
| Степени | 2 |
| Технически характеристики | |
| Двигател | турбореактивен двигател |
| Бойна глава | осколочно-фугасна |
| Взривна мощност | до 65 кг ВВ |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | до 180 км (Mk 2 Block IV)[1] |
| Скорост | 1 М |
| Насочване | радиокомандно, активно радиолокационно и по GPS |
| Платформа | надводни кораби, |
| Otomat в Общомедия | |
Разработката на франко-италианската противокорабна ракета започва през 1967 г., след потопяването на израелския разрушител „Ейлат“ от ракетите П-15 „Термит“. Това първо в историята на войните по море на успешно използване на противокорабни ракети, нагледно демонстрира ефективността на специализираното противокорабно оръжие и подтиква към аналогични разработки в западните страни.
Новата ракета се разработва в сътрудничество между италианската фирма „Ото Мелара“ и френския концерн „Matra“. Фирмата „Матра“ се заема със създаването на комбинираната система за насочване на ракетата и отделни възли от системата за управление, а фирмата „ОТО Мелара“ с разработката на общата схема на компоновка, бойната част и силовата установка (съвместно с фирмата „Турбомека“). Освен това, съвместно се провеждат изследвания върху аеродинамичните характеристики на ракетата. Цел на проекта е създаването на противокорабна управляема ракета с турбореактивен двигател, която да има по-голям обсег на действие, отколкото паралелно разработваните проекти с твърдогоривен ракетен двигател. Ракетата трябва да реализира концепцията за крайцерски полет на свръхмалка височина, под хоризонта на неприятелските корабни радари на дистанция над 150 км.
Полетните изпитания на ракетата започват през 1971 г., първата готова за масово производство версия се появява през 1974 г. Но още преди това, Франция, която успешно изпробва през 1973 г. напълно френската ПКР „Exocet“, взема решение да излезе от съвместния проект. Единствен оператор на ракетата към този момент остава италианския флот, който поставя ракетите от серията Mk-I на своите фрегати от типа „Лупо“ (Lupo-class frigate). Въпреки това, ракетата е търговски успешна и добре се продава за експорт.
Системата „Otomat“ се състои от ракета, контролно-проверовъчна апаратура и контейнер от армиран стъклопласт, осигуряващ транспортирането, съхраняването и пуска на ракетата. Контейнерът сигурява съхранението на ракетата без допълнителни действия в течение на една година. Всички ракети, периодично, се проверяват с помощта на дистанционна контролна апаратура, без да се отваря контейнера, ако не е необходимо някакво допълнително обслужване. Операциите, изпълнявани при пуска на ракетата, се осъществяват много бързо. След предаването на координатите на целта към жиростабилизираната платформа пускът на двигателите става в течение на 30 секунди.
„Отомат“ има пурообразен фюзелаж с X-образно разположени въртящи се крила (служещи като органи за управление по време на полета), направена от алуминиеви сплави. Дължината на ракетата е 4,6 метра, размахът на крилата – 1,35 м (на по-късните модели те са вече сгъваеми, за да се намалят габаритите ѝ). Масата на напълно снаряжената ракета на стартова позиция достига 770 кг.
В движение ракетата се привежда от доста мощен, за нейните габарити, турбореактивен двигател Turboméca TR.281 Arbizon, с тяга, приблизително 2 пъти надхвърляща тягата на двигателя на американската противокорабна ракета „Харпун“. Този двигател позволява на ракетата да се движи със скорост около 1000 – 1100 км/ч, което прави „Отомат“ най-бързата сред дозвуковите противокорабни ракети с турбореактивен двигател. Запасът гориво за двигателя съставлява 90 литра: четирите въздухозаборника са разположени в основите на крилата на ракетата.
Ракетата се изстрелва от пусковия контейнер с помощта на два стартови твърдогоривни ускорителя ROXEL. За разлика от много други версии противокорабни ракети, ускорителите се намират странично на фюзелажа. Ускорителите дават на ракетата ускорение от 6 g за четири секунди, след което се отсъединяват.
Ракетата има 210-килограмова осколочно-фугасна бойна част, съдържаща до 65 кг взривно вещество в основния заряд и около 150 във вид на 16 фугасно-запалителни суббоеприпаса. Кумулятивната струя в предната част на бойната глава е насочена под ъгъл надолу, което при попадение насочва кумулативната струя във вътрешността на корпуса на целта. Взривявайки се, бойната глава разпръсква осколки и суббоеприпаси, с което значително разширява зоната на поражение и създава множество огнища на пожар.[3]
Главната особеност на ракетата е нейната развита система за насочване. „Отомат“ се насочва към целта с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване, с радиус на действие до 8 км. За стрелба на 180 километра това, разбира се, е недостатъчно – за времето, необходимо на ракетата за полета на максимална дистанция, целта може да излезе от сектора за засичане на ГСН на ракетата, за това „Отомат“ има и радиокомандна система за корекция, основана на апаратурата за двустранна връзка TESEO или ERATO.
Ракетата е предназначена за поразяване на неподвижни и подвижни надводни морски цели (преди всичко на бързоходни кораби с малка водоизместимост) на големи разстояния. Ракетата може да се използва от самолетите на патрулната авиация (самолетът „Бреге 1150 Атлантик“) и от противолодъчните вертолети SH-3D „Сий Кинг“, SA-321 „Супер Фрелън“, а също така от надводни кораби (до разрушител включително) и брегови пускови установки.
„Отомат“ се изстрелва от борда на кораба от пусковите контейнери, използвайки два стартови ускорителя ROXEL. След изкачване на 200 метра и набиране на достатъчна скорост за стабилен полет, ускорителите се изхвърлят, ракетата се снижава до 20 метра и лети към целта. Интересна особеност на „Otomat“ е кръговото изстрелване: корабът-носител не трябва да губи време за завъртане на пусковите установки в посока към целта, той може да изстрелва „Отоматите“ във всяка посока вече във въздуха ракетите се насочват в необходимото направление.
Главната особеност на „Отомат“, отличаваща го от болшинството аналогични противокорабни ракети, е наличието на постоянен канал за свръзка с кораба-носител. Това позволява на ракетата да приема поправки в хода на полета и да включва собствената си активна ГСН само при точното захващане на целта в последните 5 – 6 километра. За сметка на това, рязко се намалява вероятността от засичане на ракетата от противника по излъчването на радиолокационната ГСН на ракетата.
Съществуват две системи за целеуказание за ракетите „Отомат“:
Близо до целта след захващането ѝ със своя радар, „Отомат“ преминава в атакуващ режим. Ракетата има два режима на атака: хоризонтална атака на височина на полета 2 метра над гребена на вълната, или вертикално пикиране от височина 180 метра (ракетата прави „горка“ приблизително на 2 километра от целта). От пикиране, ракетата може да пробие бронирана палуба с до 80 милиметрова дебелина: нейният взривател сработва със закъснение, което позволява на ракетата да пробие надстройките и палубите и да детонира близо до дъното. Ударът на „Отомата“ може да доведе до образуване на пробойна под водолинията и бързо потъване на кораба.
„Otomat“ е експортното обозначение на ракетата. В италианския флот тези ракети се наричат „Teseo“.[4][5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
