Лингва франка (lingua franca), означаващ буквално „език на франките“ на италиански, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици с цел общуване помежду си.[1]
Обединяването на два или повече езика се нарича езиков контакт, като единият от които задължително е европейски (висш, или водещ език), а останалите са езици, които се говорят на другите континенти (нисши, или съподчинени езици). В резултат на тези езикови контакти възниква нова езикова форма – език Пиджин (компромисно, може да бъде наричан преходен език, но този термин се избягва от лингвистите, предимно по политически наложени догми). Всеки преходен език може да се разглежда като двукомпонентен – лингва франка (основният език, възприет сред макрообщността /държава, група държави, области/) и койне (основна диалектна група от близки помежду си диалекти).
Лингва франка в повечето случаи е ограничен, тъй като обслужва предимно търговски и правни взаимоотношения. Той съдържа предимно термини само от областта на търговското общуване и правните договори.
История на термина Лингва франка
Конкретното наименование на понятието произлиза от времето на кръстоносните походи[2]. Мястото на зараждането му е средиземноморието, където са били водени завоевателни битки срещу мюсюлманите. Кръстоносците, които са били рицари от различни краища на християнска Европа, са говорели различни езици и са се нуждаели от общ език за комуникация в борбата за общата кауза. Въпреки че по това време латинският език е бил наложен като езика на вярата, малка част от кръстоносните рицари са го умеели и вследствие на това като общ език за комуникация се е наложил романски диалект, който по това време е бил говорен между градовете Марсилия и Геноа. Този език вече е бил използван масово от търговци, извършващи дейност в региона и бързо е заел своето място и в комуникацията на рицари, които не са можели да говорят френски.
Въпреки името си, това не е бил първият Лингва франка в света[3]. Нуждата от общ език за комуникация е имало и преди, както и продължава да има и в днешни дни. Един от първите писмено запазени езици от този тип е бил Арамейският, който е бил Лингва франка на античния свят преди гръцкия и латинския. Той е бил езикът на Персийската империя, на който са били написани големи части от Библията. Подобно е положението с книжовния арабски в северна Африка. Тъй като той е езикът на свещения Коран, той е бил нормиран и не е подлежал на развитие. От него е произлязъл модерният стандартен арабски, който актуално е ползван за общ език за комуникация от всички арабски общности, които в голямата си част говорят най-разнообразни диалекти на арабския.
Пример за лингва франка е суахили, който се говори в Източна Африка.
Лингва франка в днешни дни
Разбирайки важността на Лингва франка за общуването на хората от различни националности при условията на засилен процес на глобализация, в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век полският лингвист Людвик Заменхоф е разработил изкуствен език, наречен Есперанто. Този изкуствено създаден език е бил замислен да бъде политически неутрален Лингва франка за комуникация, но така и не е успял да се наложи като такъв. Както по всичко изглежда, Лингва франка се заражда като такъв въз основа на естествен подбор и в световен мащаб като безспорен Лингва франка се е наложил английският език. Той се е утвърдил като такъв на първо място заради колонизаторската политика на Британската империя, която се е разпростряла до най-далечните за онова време кътчета на света и с това е наложила употребата на собствения се език в държавната администрация на колонизираните държави. Не на последно място, все пак, би трябвало да се постави и културната колонизация на света от страна на северноамериканската поп-култура и кинематография.
Бъдещето на Лингва франка
Както ясно се вижда от краткия исторически обзор, употребата на определен език като Лингва франка се заражда и умира вследствие на естествени политически и икономически процеси. Тези процеси могат да обхванат определени региони или континенти, или както е в последните години на усилена глобализация, те могат да се разпространят и в глобален мащаб. Често възниква въпросът, дали английският ще бъде изместен от световното си лидерство на Лингва франка вследствие на силното икономическо и технологично развитие на други световни сили като като например на Китайската Народна Република. Всеобщото мнение[4] е, че поради редица причини това е малко вероятно да се случи в близко бъдеще, като не на последно място се отбелязват трудността на изучаване на китайския[5], писмеността и това, че дори в рамките на КНР съществуват значителен брой диалекти редом с официалния китайски език. Въпреки това би било естествено и английският да загуби своята употреба като Лингва франка ако има конкурент, който е достатъчно влиятелен и усвоим от различните националности. Това, което обаче е основната характеристика на съществуването на различни национални и етнически общности и техните езици е, че те се нуждаят от общ език за комуникация за да обменят опит и блага, така че нуждата от Лингва франка няма да се загуби докато светът не стане едно общо цяло.
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
