Hydrobiidae се срещат в голяма част от света, обитавайки всички континенти с изключение на Антарктида. Само в Австралия има над 260 вида от семейството.[1]
Намерени са вкаменелости на представители на това семейство до ранния Карбон.[2]
Представителите на семейството са много малки или миниатюрни охлюви, с височина на черупката под 8мм. Дясно навитите черупки са гладки (с изключение на линиите на растеж, съответстващи на формата на външната устна) и обикновено са доста незабележими. Черупката предлага много малко стабилни характеристики за класифициране на видовете в това семейство. Класификацията се усложнява допълнително от високата степен на вътрешновидова вариация. Описанията често трябва да се основават на характеристиките на оперкулума, радулата и пениса.
Черупката на видовете в това семейство варира от плоскоспирална до игловидна. Черупката може да има отворен или запушен пъп. Дебелината на черупката може да варира от тънка до сравнително солидна. Черупката може да бъде прозрачна и с цвят на рог или безцветна.
Броят на спиралите в черупката варира между две и осем. Черупката понякога дори може да приеме форма, подобна на тирбушон или рог, чрез разхлабване на прикрепването на тялото. Периостракумът (външният слой на черупката) обикновено е тънък и често е оцветен. Понякога може да има тънки издатини.
Синусоидният отвор е цял, не е прекъснат от сифонен канал или други разширения. Понякога е удебелен. Протоконхът обикновено има форма на купол и има няколко спирали.
Роговият оперкулум обикновено е добре оформен и има само няколко спирали.
Главата, краката, мантията и висцералната спирала са оцветени в бледо сиво до тъмно лилаво-черно с меланинови пигменти. Подземните видове често са непигментирани.
Видът обикновено има мъжки и женски индивиди, но много рядко размножаването може да бъде партеногенно, причинено от вътрешно оплождане. Женските снасят яйца в единични капсули върху листата или стъблата на водните растения. Понякога произвеждат яйца, които се излюпват в палиалния гонодукт на тялото и в тези случаи е налице живородно размножаване. Видове, които обитават естуари, понякога произвеждат велигерови ларви.
Повечето видове от това семейство живеят в сладки води (езера, езера, реки, потоци), но някои се срещат в солена вода или на границите между сладка вода и солена вода. Няколко вида се срещат в морска среда на пясъчни или тинести дъна между водорасли и морска трева.
Това е най-голямото семейство от надсемейство Truncatelloidea.Около 400 рода са причислени към това семейство и вероятно повече от 1000 вида.[2] Семейство Hydrobiidae е най-разпространеното и разнообразно семейство сладководни мекотели в света, заемащо различни местообитания от потоци и естуари до алпийски блата.
Това семейство първоначално е кръстено от германския зоолог Франц Херман Трошел през 1857 г. като група Hydrobiae. Трошел не е сигурен в техния ранг и ги поставя в Taenioglossata: Ctenobranchiata между литоглифите и Ancyloti.[2] През годините имаше много опити да се даде адекватна и по-подробна класификация. Друг германски зоолог, Йоханес Тиле, в трудове от 1925, 1929 и 1931 г. създава най-изчерпателната класификация, с преглед на семейството на родово ниво.
Проучване на Wilke et al. (2001),[3] използвайки молекулярни данни от COI (цитохром c оксидазна субединица I) и 18S гени, води до класифицирането на няколко нови подсемейства: Hydrobiinae, Pseudamnicolinae, Nymphophilinae, Islamiinae и Horatiinae.
Следните подсемейства са признати в таксономията на коремоногите на Bouchet & Rocroi от 2005 г.:[4]
Ponder W. F.и др. From mound springs to mighty rivers: The conservation status of freshwater molluscs in Australia//Aquatic Ecosystem Health and Management6(1). January 2003.DOI:10.1080/14634980301482.с. 19–28.
