4" морско оръдие Mk V
From Wikipedia, the free encyclopedia
4" морско оръдие Mk V (от на английски: QF 4 inch Mk V, скорострелно 4-дюймово оръдие модел пет) е 102 mm британско корабно оръдие от времето на Първата и Втората световна война, поставяно на корабите в артилерийски установки като зенитно оръдие (големият ъгъл на вертикално насочване дава възможност за ефективна борба със самолети) и също използвано и като оръдие на бреговата отбрана.
102 mm скорострелно морско оръдие Mk V QF 4 inch Mk V naval gun | |
![]() | |
История на производството | |
---|---|
Производител | Великобритания |
Година на производство | 1914 – 1940 г. |
Произведени | 944 |
История на службата | |
На въоръжение в | Великобритания |
Войни и конфликти | Първа световна война, Втора световна война |
Характеристики на оръдието | |
Марка на оръдието | QF Mark V; QF Mark XV |
Калибър, mm | 102 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 4800/45[1] |
Дължина на канала на ствола, mm | 4600[1] |
Тип затвор | Клинов хоризонтално-плъзгащ |
Маса на оръдието със затвора, kg | 2220 |
Маса на снаряда, kg | 14,1 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 716 |
Принцип на зареждане | Унитарно или разделно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 10 – 15 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Марка на АУ | PX Mark I;LA CP Mark II;HA Mark III/IV; HA/LA BD Mark XVII/XVIII |
Обща маса на АУ, kg | 5300 (CP Mark II); 7100 (HA Mark III/IV, без щитовете) |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | от -5° до +80° |
Ъгъл на завъртане, ° | 360° (едноцевните установки) |
Максимална далечина на стрелбата, m | 15 000 |
Досегаемост по височина, m | 8800 |
102 mm скорострелно морско оръдие Mk V в Общомедия |
Конструкция
Стволът на оръдието е с „обмотана“ конструкция, по цялата си дължина е заключен в кожух и има вътрешна вкладна цев. В по-късните версии на оръдието замяната на вкладната цев може да се направи и на борд на кораба. Затворът е клинов хоризонтално-плъзгащ се[2]. Балансирането на ствола е естествено.
Употреба
Според оценките на Тони Диджулиан, 107 оръдия от ранните варианти са използвани в сухопътните войски през Първата световна война. За флота са построени 554 оръдия от ранния вариант Mk V и 283 оръдия от варианта Mk VC, използвани през Втората световна война[2].
Корабна артилерия


4-дюймовото оръдие Mk V тип QF (на английски: quick-fire – скорострелно) се отличава с по-голяма скорострелност, отколкото 4-дюймовото оръдие Mk VII тип BL (на английски: breech-loading – със задно зареждане). За първи път то се появява през 1914 г. като спомагателно въоръжение на леките крайцери тип „Аретуза“ и е специално пригодено за борба с авиация (при оръдието се появява висок ъгъл на подем). Основно то се използва именно на крайцерите и по-тежките кораби (например, крайцера на КВМС на Австралия „Сидни“, крайцера на КВМС на Нова Зеландия „Лох Морлих“). От 1917 г. също се поставя и на разрушителите от типове „V“ и „W“, по-късно от по-малките съдове такива оръдия получават и минните заградители от типа „Ебдиел“, разрушителите тип „J“, „K“ и „N“, шлюпове тип „Кингфишер“ и други.
През 1930-те години на смяна на 4-дюймовото оръдие Mk V идва аналогичното 4" морско оръдие Mk XVI, което започва да се поставя на новите кораби. На старите кораби оръдието Mk V продължава да служи и по време на Втората световна война.[2] До днес са съхранени оръдията на новозеландския крайцер „Лох Морлих“, намиращи се в главната военноморска база на новозеландските ВМС Девънпорт в Окланд (Нова Зеландия).
Зенитна артилерия на сухопътните войски
Някои зенитни оръдия се използват и за защита на британски градове от вражеските авионападения през Първата световна война. Те се поставят на статични платформи и използват унитарно, а не разделно зареждане. Ъгълът на подем на оръдията достига 80°, но зареждането е осъществимо само при ъгъл не по-голям от 62° (това намалява общата скорострелност на оръдието).[3] Към края на войната във Великобритания има 24 такива оръдия, а във Франция – 2, след войната всички оръдия се връщат във флота.[4]
Оръдия за бреговата отбрана
От 1915 до 1928 г. няколко оръдия са поставени във фортовете защитаващи устието на река Хъмбър.[5]
Използвани снаряди


Снарядите за оригиналните оръдия (от времето на Първата световна) с нисък ъгъл на подем са разделни (тип Separate QF): прожектилът и метателният заряд в гилза са отделни. По време на Втората световна война вече се използват унитарни снаряди (тип Fixed QF)
Eфективност против авиация
В таблицата са представени характеристиките на корабни оръдия, използвани за борба с вражеската авиация:[6]
Оръдие | Начална скорост, m/s | Маса на снаряда, kg | Време за преодоляване на 1500 m под ъгъл 25°, s | Време за преодоляване на 3000 m под ъгъл 40°, s | Време за преодоляване на 4600 m под ъгъл 55°, s | Максимална височина, m[7] |
QF 13 pdr 9 cwt ((en)) | 607 | 5,67 | 10,1 | 15,5 | 22,1 | 5790 |
QF 12 pdr 12 cwt ((en)) | 671 | 5,67 | 9,1 | 14,1 | 19,1 | 6100 |
QF 3 inch 20 cwt 1914 ((en)) | 762 | 5,67 | 8,3 | 12,6 | 16,3 | 7160 |
QF 3 inch 20 cwt 1916 ((en)) | 610 | 7,26 | 9,2 | 13,7 | 18,8 | 6710[8] |
QF 4 inch Mk V (ПСВ) | 716 | 14,1 (3 c.r.h.) | 4,4?? | 9,6 | 12,3 | 8760 |
QF 4& inch Mk V (ВСВ)[9] | 716 | 14,1 (4,38/6 c.r.h.) | ? | ? | ? | 9450 |
Вижте също
- 10.5 cm SK L/45 naval gun ((en))
Източници
Литература
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.