From Wikipedia, the free encyclopedia
130 mm морско оръдие образец 1935 година (Б-13) е съветско универсално корабно оръдие с калибър 130 mm.
| 130 mm морско оръдие образец 1935 г. (Б-13) 130-мм корабельная пушка образца 1935 года (Б-13) | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител | Обуховски завод,  СССР |
| Година на производство | 1935 г. |
| Произведени | 855 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР Финландия |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 130 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 6581/50 |
| Тип затвор | Бутален затвор |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 7200 |
| Маса на снаряда, kg | 33,4 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 870 |
| Принцип на зареждане | Ръчно |
| Скорострелност, изстрела/минута | 7 – 8 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Обща маса на АУ, kg | 12 800 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+45° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 25 500 |
| Разчет, души | 11 |
| 130 mm морско оръдие образец 1935 г. (Б-13) в Общомедия | |
Оръдието Б-13 е създадено на базата на 130/55 оръдие образец 1913 г.
В края на 1920-те години Управлението по въоружение на морските сили (УВМС) поръчва на завода „Болшевик“ ново 130 mm оръдие с индекс Б-13. През ноември 1929 г. КБ на завода представя ескизен проект на оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Благодарение на увеличаване на налягането в канала на ствола от 2750 до 3150 kg/cm², балистичните характеристики на новото оръдие съвпадат с данните на оръдието образец 1913 г., а по-късият ствол позволява поставянето на Б-13 на подводните лодки тип П. Проекта предвижда следните характеристики на оръдието: гилзово зареждане, полуавтоматичен хоризонтален клинов затвор, хидропневматичен досилател и ръчно добутване на заряда в гилзата.
На 23 януари 1930 г. проекта получава одобрението на УВМС с условие на внесянето на някои изменения: увеличение на скорострелността до 14 изстрела в минута, замяна на ръчната наводка с електрическа и т.н. Доработката на проекта, чертежите и изготвянето на опитен образец трябва да са завършени към началото на март 1932 г.
На 27 февруари 1932 г. началника на въоръжението на РККА М. Н. Тухачевский утвърждава Програмата за артилерийско въоръжение на морските сили на РККА, а която е включена 130/45 артустановка в два варианта: за подводници (с ъгъл на възвишение до +30°) и за надводни кораби (с ъгъл на възвишение до +45°).
На 19 май 1932 г. УВМС коригира тактико-техническото задание, дадено на завода. Във връзка с изменението на проекта на подводницата, за която е планирано оръдието, и прекалено налягане в ствола дължината на ствола е увеличена до 50 калибра. Освен това, по финансови причини командването на флота иска да се върне картузното зареждане, буталния затвор система Викерс и ръчната трансмиси за наводка.
Производството на опитния образец на Б-13 е завършено едва в началото на 1934 г. Започналите на 8 април 1934 г. заводски изпитания показват ред дефекти, и образеца е върнат в завода за доработка. Изпитанията са възобновени през април 1935 г. и, независимо от недоизпипването, през май 1935 г. пускат оръдието в серия, а през декември 1935 г. то е официално прието на въоръжение.
Най-сериозният дефект е, че високото налягане в канала на ствола води до намаляването на живучестта на стволовето до 130 изстрела. Проблема за увеличаването на живучестта на ствола е поставен едновременно пред няколко КБ и НИИ. Решението е намерено във вид на използването на ствол с лайнер. Обаче нестиковката в работата на научните организации води до това, че в серия се пускат лайнери с два различни вида нарез: системата, разработена от Артилерийския научноизследователски морски институт (44 нареза с дълбочина 1,95 mm), и системата, разработена в НИИ-13 (40 нареза с дълбочина 2,7 mm).
Така, флота получава три системи Б-13 с различна нарезка. Благодарение на това за всяка артсистема са нужни снаряди, таблици за стрелба, прицели и т.н., не подходящи за другите системи. Към началото на 1941 г. на корабите и бреговите батареи има 378 оръдия Б-13: 20 със ситната нарезка (16 от тях на кораби на Черноморския флот), неголям брой с нарезката на АНИМИ и болшинството – с нарезката на НИИ-13.
Първоначално оръдията се произвеждат с кутиевиден щит (Б-13-Ic), от второто полугодие на 1939 г. с щит с обтекаема форма (Б-13-IIс). През 1948 г. започва производството на трета серия (Б-13-IIIс) с изменено устройство на досилателя.
През 1939 г. на базата на оръдието Б-13 в ОТБ-1050 на НКВД е създадена двуоръдейната куполна установка Б-2ЛМ.
Към артсистемата Б-13 са разработени следните снаряди:
Характеристиките на снарядите за 130/50 mm оръдие Б-13 са приведени в таблицата.[1]
| Тип на снаряда | № на чертежа | Тегло на снаряда, kg | Дължина, mm/клб | Тегло на ВВ, kg | Взриватели |
|---|---|---|---|---|---|
| Полубронебоен обр.1928 г. ПБ-46А | 2 – 02138 | 33,5 | 653/5,0 | 2,35 | MP, МРЗ |
| Полубронебоен обр.1928 г. ПБ-46 | 2-918А | 33,4 | 630/4,82 | 1,67 | 2МР, 2МРЗ, 4МРЗ |
| Фугасен обр.1928 г. Ф-46 | 2 – 01641 | 33,4 | 643/4,9 | 2,71 | 2МР |
| Осколочно-фугасен обр.1928 г. ОФ-46 | 2 – 05339 | 33,4 | 675/5,15 | 3,58 | РГМ, РГМ-6, В-429 |
| Осколочно-фугасен обр.1928 г. ОФ-46 | 2 – 05340 | 33,4 | 679/5,17 | 3,65 | РГМ, В-429 |
| Осколочно-фугасен обр.1928 г. с переходной втулкой ОФУ-46 | 2 – 02742 | 34,17 | 656/5,0 | 2,7 | РГМ, РГМ-6, В-429 |
| Дистанционна граната обр.1928 г. ЗС-46 | 2 – 02740 | 33,4 | 653/5,0 | 2,64 | ВМ-16 |
| Дистанционна граната ЗС-46Р | 2 – 057456 | 33,8 | 631,8/4,9 | 2,12 | Радиовзривател „изделие 62“ |
| Гмуркащ | 310 | 33,15 | 647/4,98 | 6,46 | НВ |
| Гмуркащ | 2 – 06140 | 32,67 | 656/5,05 | 6,5 | НВ-2 |
| Осветителен безпарашутен СБ-46 | 2 – 07339 | 34,5 | 640/4,9 | 0,03 | МТ-6 |
| Осветителен парашутен СП-46 | 2 – 019652 | 25,8 | 512/4,4 | 0,05 | ТМ-16 |
| Противорадиолокационен РП-42/46 | ТМ-16Л |
През годините на Великата Отечествен войн 130 mm оръдия Б-13 са най-разпространените морски оръдия среден калибър. С тях са въоръжени всички лидери и есминци съветска постройка до 1945 г., редица канонерски лодки и някои минни заградители, а също и болшинството брегови батареи. Оръдията Б-13 се използват също в състава на бронирани влакове и железопътни батареи.
Проекта за 130 mm железопътен транспортьор се разработва през 1939 г. от АНИМИ. На заварена рама, поставена на две двуосни колички тип „Даймънд“, е поставена корабната установка Б-13. Транспортьора има четири опорни крака, а снарядите се поставят в железни сандъци на рамата. Опитния образец (АТ-1), произведен от завода им. Урицкого, има редица сериозни недостатъци, но е допуснат до изпитания. Изпитанията и доработката на първия образец се проточват, и масовото производство на 130 mm установки започва вече по време на войната. Поради това, че просто няма време за производство на специализираните транспортьори, често оръдията Б-13 се поставят на обикновени платформи.
През 1940 г. Ижорския завод прави опит да постави оръдие Б-13 на опитния танк СУ-100-Y (T-100-Y). На 14 март опитния екземпляр на самоходното оръдие е готов, но изпитанията са отменени поради края на Финландската война.
През 1944 г. конструкторското бюро на опитния завод № 100 на шасито на самоходното оръдие ИСУ-122С разработва самоходна артустановка ИСУ-130, въоръжена с оръдие Б-13. Машината минава фронтовите изпитания, но не е пусната в серийно производство.
В годините на войната недостатъчната автоматизация на Б-13 става предимство. Благодарение на липсата на прибори и механизми, изискващи електрозахранване, с оръдията за няколко часа могат да се въоръжат железопътни платформи и полеви батареи.
В течение на 35 години те се експлоатират в Китай на дадените му през 1955 г. четири есминци проект 7. Към средата на 80-те години на въоръжение и складовете на ВМФ остават над 600 единици Б-13.
През 1970 г., след събитията на остров Дамански, 90 оръдия Б-13 в състава на 20 батареи са поставени на Полуостров Муравьов-Амурски за защита на Владивосток от възможното нахлуване на Китай.[2][3]
Орудието остава на въоръжение в батареите на бреговата охрана до разпада на СССР.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
