нидерландски композитор From Wikipedia, the free encyclopedia
Ян Питерсзоон Свеелинк (на нидерландски: Jan Pieterszoon Sweelinck) е нидерландски композитор, органист и педагог. Той често е определян като „мостът между Ренесанса и Барока“ заради необичайните си творби. Музикант с изключително влияние, Свеелинк приживе става известен в Европа с множеството свои вокални творби (около 250), които макар и композирани в ренесансов стил, съдържат изключително сложни контрапунктични мелодии с особени хроматични отклонения. Той е създателят на фугата.
Ян Питерсзон Свелинк | |
нидерландски композитор | |
Роден |
Девентер, Нидерландия |
---|---|
Починал | 16 октомври 1621 г.
|
Погребан | Нидерландия |
Музикална кариера | |
Стил | Ренесансова музика |
Инструменти | орган |
Ян Питерсзон Свелинк в Общомедия |
Ян Питерсзоон Свеелинк е роден в град Девентер, Източна Нидерландия, в семейство на потомствени музиканти. Почти всички негови предци са били църковни органисти. Учи във Венеция при известния майстор Зарлино, заедно с Ян Вилемсзоон Лоси. Постъпва в Старата църква (Oude Kerk) в Амстердам след смъртта на баща си през 1577 г. Свеелинк освен композитор е бил изключително даровит импровизатор на клавирни инструменти, добър педагог, както и органен техник. Именно поправката на органа е била първата му работа в Старата църква.
Едни от най-големите музиканти и музиковеди на Северногерманската школа са били ученици на Свеелинк, като Якоб Преториус, Готфрид и Самуел Шайдт, Шайдеман и Зиферт. В Германия е бил познат като „създателят на органисти“. Ян Свеелинк умира на 16 октомври 1621 г. в Амстердам.
Свеелинк е най-известният представител на Нидерландската клавирна школа, с огромно влияние върху следващите поколения германски композитори. Творбите му практически полагат началото на Барока със своята усложнена полифония и ритмичност. Освен това той активно използва органната педалиера, която дотогава е рядко е била включвана в органни композиции. Композиторът е бил тясно свързан и с Английската музикална школа – известният британски клавирен майстор Джон Бул пише вариации по негови теми; от друга страна, паваната Lachrimae на Джон Доуланд служи за основа на вариации от Свеелинк. Някои негови произведения са включени в Книгата за виржинал на Фицуилиам. Йохан Себастиян Бах усъвършенства неговото изобретение – фугата и прилага контрапунктичността и хроматичното преминаване през старите ладове в много свои творби.
В творчеството на композитора преобладават вокалните творби – хорали, мотети, шансони, мадригали и псалми (Свеелинк е написал сборник с всички псалми от Библията). Те са общо около 250. Не са малко и клавирните творби – тези за орган са около 70, и неголям брой творби за клавесин. Музиката му е особена, с въздействащо звучене, което не е типично нито за Барока, нито за Ренесанса. Органните произведения на Свеелинк са предимно токати и фантазии (популярни тогава в Италия жанрове – той е бил повлиян от Венецианската школа). Характерни за всички негови творби са хроматичната стъпка, сложната за времето си ритмичност и съчетаването на старите средновековни ладове с новаторски похвати, които ще се използват масово в Барока.
Малко са обаче запазените негови оригинални клавирни ръкописи. Благодарение единствено на преписите от късния XVII век до днес са достигнали повечето му творби за орган и клавесин. Вокалните произведения обаче са били широко разпространявани докато композиторът е бил жив. Някои от особеностите на музиката му включват:
По-известни творби:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.