From Wikipedia, the free encyclopedia
Ренесансова музика е термин, обозначаващ периода на развитие на европейската музика през Ренесанса (1400 – 1600 г.).
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: написване на увод; преглед за повторения. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
В епохата на Ренесанса професионалната музика губи характера си на чисто църковно изкуство и изпитва влиянието на народната музика, прониква ново, хуманистично отношение към света. Високо ниво достига изкуството на вокалната и вокално-инструменталната полифония в творчеството на представителите на Арс нова („Ново изкуство“), в Италия и Франция – през 14 век, в по-новите полифонични школи: английската – 15 век, нидерландската – 15 – 16 век, римската, венецианската, немската, полската, чешката и др. – 16 век.
Появяват се различни жанрове на светското музикално изкуство – фротола и виланела в Италия, вилянсико в Испания, балада в Англия, мадригалът, възникнал в Италия (Лука Маренцио, Якоб Аркаделт, Джезуалдо да Веноза) и получил повсеместно разпространение, френската многогласна песен (Клеман Жанекен, Клод Лежьон). Светските хуманистични стремежи проникват и в култовата музика – при франко-фламандските майстори (Жоскен де Пре, Орландо ди Ласо), в изкуството на композиторите от венецианската школа (Андреа Габриели и Дж. Габриели).
В периода на Контрареформацията се разглежда въпроса за избягването на многогласието в религиозния култ и само реформата на главата на римската школа Джовани Пиерлуиджи де Палестрина съхранява полифонията за католическата църква – в „очистен“, „прояснен“ вид. Заедно с това в изкуството на Палестрина намират отражение и някои ценни завоевания на светската музика от епохата на Ренесанса.
В Италия разцъфтява изкуството на изготвяне на струнни инструменти, притежаващи богати изразителни възможности. Сблъсъкът на различни естетични възгледи се проявява в „борбата“ между два типа струнни инструменти – виолата в аристократичните среди и цигулката – инструмент с народен произход. Епохата на Ренесанса завършва с появата на нови музикални жанрове – соловите песни, кантата, оратория и опера, способстващи за постепенното утвърждаване на хомофонния стил. Създава се първата опера („Дафне“) – по текст на Отавио Ринучини и композитори – Качини и Пери – 1598 г.
В музиката на Ренесанса се разпространяват философските идеи на неоплатонизма (Фичино) и пантеизма (Патриции, Бруно и др.)[1][2]. Ренесансовата музика се развива в епоха, в която изкуството е приоритет, а творците се обръщат към античните традиции и форми. Настъпват съществени изменения в музикалната култура. Появяват се нови влиятелни творчески школи с водещи представители композиторите Франческо Ландини (XIV век), Гийом Дюфе и Йоханес Окегем (XV), Жоскен Депре (XVI) и др.
С нарастващото значение на битовите танци и изисканите светски жанрове ярко приложение намира необичайно сложното майсторство на полифониците и тяхната виртуозна техника. През ХV век се формира полифонията на т.нар. „строго писмо“ – „cantus firmus“.
В произведенията се проявява все повече лирико-драматизмът и характера на самия автор.
Църковната музика, представена от жанрове като меса и мотет, продължава „готическата“ линия в изкуството на Възраждането, насочено преди всичко към прославата на Божественото. Композиторите съчинявали своите меси, заимствайки мелодии от григорианския хорал, други канонични източници и народно-битова музика.
Основните музикални инструменти, които се използват през Ренесанса са: орган, клавесин, флейти, средновековен обой, корнемюз, бомбардони, ренесансов тромбон, виола, лютня, китари, хиронда, тамора квинтерна, мандолина, арфа, средновековна гайда, спинет и перкусии.
Оформянето на ренесансовите черти в музикалната култура на редица европейски страни води началото си от ХV век. Най-изявени музиканти от този период са:
През 16-ти век Жоскен де Пре (ок. 1450/1455 – 27 август 1521) постепенно придобива репутацията на най-великия композитор на епохата, неговото майсторство на техниката и изразяването му е универсално имитирано и обект на възпищение. Писатели толкова различни като Балдасаре Кастильоне и Мартин Лутер пишат за неговата репутация и слава.
През първата третина на ХVІ век в Италия се създава обществена прослойка, която полага усилия за устройването на музикални празници и театрални постановки. По време на развития Ренесанс светските жанрове са в своя разцвет. Вокалните жанрове се развиват в две главни направления – единият от тях е близък до битовите песни и танци (фротол, виланела и др.), другият е свързан с полифоничната традиция (мадригал). Придобиват самостоятелност и инструменталните форми – пиеси за лютни, виола, орган и други инструменти.
Развиват дейност различни академии на изкуствата. Малко по-късно разцвет настъпва и в музикалното развитие на Франция и Германия.
Огромно значение за разпространението на музикалните произведения имало изобретяването на нотното печатане.
Традиционните полифонични школи си остават постарому силни, но отношението към избора на тематики се изменя, увеличава се емоционално-образната наситеност на произведенията, засилва се личното авторско начало.
В стремежа си да отстоява и усилва своето влияние, Католическата църква през втората половина на ХVІ век въвежда жестока цензура и инквизиторски методи на борба с всевъзможните „ереси“.
Ярки представители:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
