Чукоглава чапла

Чукоглава чапла (Scopus umbretta) е средна по размери птица отделена като единствен вид в самостоятелно семейство на разред Пеликаноподобни

Чукоглава чапла

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Пеликаноподобни (Pelecaniformes) семейство: Чукоглави чапли (Scopidae) род: Scopus вид: Чукоглава чапла (S. umbretta)

Научно наименование

Scopus umbretta Gmelin, 1789

Чукоглава чапла в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение

Чукоглавата чапла се среща в Африка на юг от Сахара, Мадагаскар и югозападното крайбрежие на полуостров Арабия. Среща се във всички влажни местообитания, включително поливни площи, каквито например са оризищата. Обитава и саваните и горите. Повечето водят уседнал начин на живот, като се движат по двойки. Други менят своето местообитание според сезона. Видът е добре приспособим към местообитания създадени от човека и осигуряващи благоприятни условия за живот.

Описание

Оперението е сиво-кафяво с лилава иридесценция на гърба. Човката е дълга, плоска и леко крива. Вратът и краката са по-къси от тези на повечето от Щъркелоподобни. Пръстите и са гребеноподобни като тези на чаплите. Опашката е къса, крилата са големи и широки. Лети добре. При полет изпъва шията напред подобно на щъркел или ибис. Когато е на земята държи шията си извита назад.

Хранене

Птиците се хранят през деня. Почиват по обяд и през нощта. Обикновено се хранят самостоятелно или по двойки. Хранят се със земноводни, риба, скариди, насекоми и гризачи. Те ходят в плитките води като търсят плячка.

Размножаване

Птиците са известни с това, че строят най-зрелищното гнездо в Африка. Строят го в продължение на месеци като в него влагат около 10 000 пръчици. Добавят и различни кости и украшения. Птиците строят повече от едно гнездо, но само в едно снасят. Другите често стават дом за други видове птици и бозайници. Снасят от 3 до 7 яйца. Мътят ги 28 - 30 дни. На 44 -50 дни малките отлитат от гнездото, но още около два месеца остават в него само за да нощуват.

Източници

1. Scopus umbretta (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.