селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Цер (изписване до 1945 година: Цѣръ; на македонска литературна норма: Цер; на албански: Ceri) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
Тази статия е за селото. За растението вижте Цер. | Цер Цер | |
| — село — | |
 Стари къщи в селото | |
  Цер | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Преко Турла |
| Надм. височина | 1152 m |
| Население | 159 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Цер в Общомедия | |
Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар в южното подножие на Баба Сач от север и Любен от юг.
.jpg)
През 1607 година жителите на Цер взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзър Бали в Битоля в размер на 7000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година.[1] През 1621 година в Цер са записани 36 ханета (домакинства), от които се събира военния данък нузул за похода срещу Полша.[2]
В XIX век Цер е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от средата на XIX век, манастирската църква „Свето Възнесение Господне“ също е от турско време, „Свети Атанасий“ е от 1863 година, „Света Богородица“ е от 1977 година, а „Света Петка“[3] е късносредновековна, както и Мицевото църквиче.[4] Според доклад на битолския училищен инспектор Иван Лимончев от 1893 година, по това време селото брои 200 къщи, в него има 3 църкви и българско училище, открито през 1870 година.[5] В 1895/1896 година в българското училище в Цер преподава деецът на ВМОРО Лука Джеров.[6]
Според Васил Кънчов в 90-те години Цер има около 150 християнски къщи.[7] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цер живеят 1560 българи-християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Цер е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 202 къщи.[9]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са опожарени 189 от 245 къщи и са убити 13 души.[10]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цер има 1960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[11]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Варварски са изтезавани 10 селяни, тъй като давали убежище на четата на Блаже Кръстев.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Цѣръ е център на община в Кичевска околия и има 1241 жители.[14] През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[15]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Ив. Кьорпанов от Ресен е български кмет на Цер от 31 юли 1944 година до 9 септември година.[16]
Според преброяването от 2002 година селото има 159 жители – 158 македонци и 1 сърбин.[17]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Ангел Атанасов (Танасов) Церанец (1850-1881), български революционер, опълченец Ангеле Димов Дуртанов, български революционер, деец на ВМОРО[18] Благой Десковски (Дисковски), български просветен деец Богоя Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, майстор, 2 рота на 6 охридска, ранен на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[19] Велко и Злате, български революционери, селски войводи на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание заедно водят сражение с турски войски в местността Коприндол край Цер[20] Диме Шумка (1921 – 1999), сценограф от Република Македония Иван Димов (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21] Иван Шумков (1838 – 1913), български писател, просветен и църковен деец Иван Стоянов (1887 – 1930), български революционер, войвода на ВМОРО и ВМРО Йован Георгиев Личов (1869 - ?), български революционер, деец на ВМОРО. Сподвижник на Йордан Пиперката, Никола Карев, Никола Дечев, Блаже Кръстев, Гюрчин Наумов, Сотир войвода, Пере Тошев, Георги Сугарев, и др.[22] Лазар Стоянов Иванов (? - 1930), деец на освободителното движение, починал в София[23] Наум Симонов Бурев, български революционер, деец на ВМОРО[24] Силян Вълчев (1857 – ?), български революционер Силян Костадинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Никола Карев[21] Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер Софроний Стоянов (1871 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК Спиро Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Стефанов[25] Спиро Симянов Кацев (1878 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Гьорче Петров, която води битки с османски аскер в цяла Македония[26] Спиро Йонов Кърпачов (1877 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, сподвижник на Йордан Пиперката[27] Стефан Найденов Рабев (? - 12 декември 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[28] Стойко Анастов Робев, български революционер, деец на ВМОРО[29] Траян Мирчев Арминов, български революционер, деец на ВМОРО[24] Траян Силянов Богданов, български революционер, деец на ВМОРО[24] Цветан Магденов Магдев, български революционер, деец на ВМОРО[30] Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Йордан Пиперката (1870 – 1903), български революционер Петър Георгиев (1880 – 1905), български революционер Славейко Савинов (1882 - 1905), български революционер от ВМОРО Христо Узунов (1878 – 1905), български революционерSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
