Христо Недялков (офицер)

Христо Янков Недялков (изписване до 1945 година: Христо Янковъ Недѣлковъ) е български офицер генерал-лейтенант от пехотата, герой от Първата световна война.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Недялков.

---

Христо Недялков
български офицер
Звание	генерал-лейтенант
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 декември 1864 г. (стар стил) Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	11 ноември 1943 г. (78 г.) София, България
Друга дейност	Член на Съюза на българските учени, художници и писатели

Биография

Христо Недялков е роден в Търново на 23 декември 1864 година. Учи в Търново и в Петропавловската семинария в Лясковец. На 17 септември 1881 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва през 1884 г. в 5-и випуск и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотна дружина.^[1]

По време на Сръбско-българската война (1885) е служи в 1^-ва дружина на 4^-ти пехотен плевенски полк, като след раняването на 7 ноември на временния командващ на 1^-ва рота подпоручик Стефан Христов в битката при Сливница, поема командването на ротата.^[2] Участва в боевете при Врабча и Сливница. При атаката на сръбските позиции при Мека црев и Три уши се отличава с личния си пример^[3].

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик, а през 1889 г. в чин капитан. Служи като ротен командир в 4^-ти, 7^-и, 11^-и резервен полк, след това в 9^-и, 18^-и и 21^-ви пехотен полк. През 1901 г. е произведен в чин майор, а от 1905 г. е подполковник. Заема длъжността интендант на 4^-та пехотна преславска дивизия, началник на 21^-во полково военно окръжие. През 1908 година е назначен за заместник-командир на 6^-и пехотен търновски полк, след което е помощник-командир на 21^-ви пехотен средногорски полк и комендант на София. На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин полковник и е назначен за командир на 24^-ти пехотен черноморски полк.^[1]

По време на Балканската война (1912 – 1913) с поверения му полк се сражава при при Бунархисар, Чаталджа и Одрин, а по време на Междусъюзническата война (1913) с полка си, който влиза в състава на 4^-та армия се сражава срещу сърбите при Щип, Кочани и Калиманци.^[1] След примирието изтегля полка в добър ред и със запазен дух и дисциплина към Бургас. За успешното си командване през двете войни след демобилизацията полк. Христо Недялков е повишен в бригаден командир.

През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Недялков командва 1^-ва бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, и с нея участва в боевете при Пирот, Бела паланка, Лесковъц, Лебане, река Ябланица, връх Китка и Тутракан. Решенията на полковник Недялков в тези боеве спомагат както за успеха на собствената му бригада, така и на цялата Първа дивизия^[4]. Участва в атаката на Тутракан на 5 – 6 септември 1916 година. Тук 1-ви пехотен полк пленява бойното знаме на румънския 84-ти пехотен полк. Цялата бригада пленява при Тутракан 19 румънски оръдия и 8500 румънски войници. През септември 1916 г. е назначен за началник на 1^-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до края на войната. Следват успехите в боевете при Кубадин, а на 24 октомври 1916 г. влиза в Черна вода. През ноември с дивизията си влиза в Букурещ и завършва победния си марш на р. Серет. На 20 май 1917 година е произведен в чин генерал-майор. Неговата 1^–ва пехотна софийска дивизия е прехвърлена на македонския фронт, където отбранява участъка северно от Битоля. След войната е назначен за началник на пограничната стража. На 27 октомври 1919 г. се уволнява от армията и преминава в запаса. Става председател на Съюза на запасните офицери, а по-късно и на Обществото на кавалерите на ордена „За храброст“. Става член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Развива активна литературна дейност.^[1]

Димитър Азманов отбелязва, че

„

в цялата си продължителна бойна служба, Недялков можеше да се похвали, че не е изгубил, подобно на Суворов, нито едно сражение... Неговият девиз беше „Всичко за България“ и той ѝ даде най-скъпото, което един баща има[5].

“

Генерал Недялков е баща на дееца на Вътрешната македонска революционна организация Михаил Недялков, загинал на 24 юли 1924 година в сражение със сръбски части в Царевоселско.^[6] В съболезнователно писмо до Христо Недялков Тодор Александров отбелязва:

„

Докато българското племе създава храбреци като Вашия син, непрежалимия наш другар – Мишо, Македония няма да остане дълго време под чуждо робство и българската нация я очаква светло бъдеще[7].

“

Генерал-лейтенант Христо Недялков умира на 11 ноември 1943 г. в София.^[8]

В негова чест е построена чешмата на полковник Недялков на Влашки ливади в Пелистер, Северна Македония.

Семейство

Христо Недялков е женен и има двама сина. Първият му син е загива като доброволец в Балканската война (1912 – 1913), а вторият – Михаил Недялков през 1924 г. като революционер в Македония.^[9]

Публикации

• Причини за поражението на нашата армия и критически очерк на септемврийските събития, София 1921, 31 с
• Първа пехотна Софийска дивизия на Македонския фронт през втората половина на месец септември 1918 г., София 1921, 80 с
• Чаталджа. Спомени и впечатления на участник, София 1924, 52 с.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1884)
• Поручик (30 август 1886)
• Капитан (1889)
• Майор (1901)
• Подполковник (1905)
• Полковник (21 февруари 1912)
• Генерал-майор (20 май 1917)
• Генерал-лейтенант (7 януари 1919)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас
• Орден „За храброст“ III степен 2-ри клас
• Орден „За храброст“ III степен 1-ви клас
• Орден „За храброст“ II степен
• Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента; 5-и клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на военна лента
• Австро-унгарски кръст „За военна заслуга“ II степен с военно отличие (Австро-Унгария)
• Орден „Франц Йосиф“ II степен
• Германски „Железен кръст“ I и II клас
• Турски орден „Меджидие“ II клас
• Турски сребърен медал „Имтиаз“
• Турски орден „Железен полумесец“
• „Румънска звезда“ IV степен

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 284.
3. Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 307
4. Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 311 – 312
5. Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 320
6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
7. „Тодор Александров в духовното пространство“, Нова Македония, Торонто, 2004 г.
8. Според Руменин умира през 1930 г., а по други данни на 27 октомври 1930 г.
9. Епопея на българския войн. Т. 2. София, 1929. с. 123.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 319.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.