Хинин

Хининът (C₂₀H₂₄N₂O₂) е естествено бял кристален алкалоид с горчив вкус и с антипиретично, аналгетично и противовъзпалително действие, използван при лечение на малария. Стереоизомер е на хинидина.

Хинин
Структурна формула на хинина
Имена
По IUPAC	(R)-(6-метоксихинолин-4-ил)((2S,4S,8R)- 8-винилхинуклидин-2-ил)-метанол
Свойства
Формула	C20H24N2O2
Моларна маса	324.417 g/mol
Точка на топене	177 °C (351 °F)
Идентификатори
CAS номер	130-95-0
PubChem	3034034
ChemSpider	84989
DrugBank	DB00468
KEGG	D08460
MeSH	D011803
ChEBI	15854
ChEMBL	CHEMBL170
ATC	P01BC01
SMILES	COC1=CC2=C(C=CN=C2C=C1)C(C3CC4CCN3CC4C=C)O
InChI	InChI=1S/C20H24N2O2/c1-3-13-12-22-9-7-14(13)10-19(22)20(23)16-6-8-21-18-5-4-15(24-2)11-17(16)18/h3-6,8,11,13-14,19-20,23H,1,7,9-10,12H2,2H3/t13-,14-,19-,20+/m0/s1
InChI ключ	LOUPRKONTZGTKE-WZBLMQSHSA-N
UNII	A7V27PHC7A
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Хинин в Общомедия

Получаване

Изолиран е за пръв път, и е получаван дълго време от кората на хининовото дърво. През 1944 г. е получен синтетично.

Употреба

Основната употреба на хинина е като лекарство. При вътрешно приемане има антипиретично, аналгетично и антивъзпалително действие. Известен е с горчивия си вкус. Обикновено се използва под формата на хининов сулфат.

Ключов негов ефект е потискането на растежа и възпроизводството на маларийния плазмодий – причинител на болестта малария. До 40-те години на XX век хининът е предпочитано средство за лечението ѝ. Оттогава е изместен от други средства (предимно артемезинини), но продължава да се прилага при критично тежки случаи.

Използва се също при лечението на лупус, нощни крампи и артрит.

В много малки количества влиза в състава на безалкохолни напитки – т.нар. тоник.