Халеб (държава)

Държавата Халеб (на френски: État d'Alep, на арабски: دولة حلب) е една от шестте държави, създадени от френския върховен комисар на Леванта генерал Анри Гуро във френския мандат в Сирия, последвал конференцията в Сан Ремо (април 1920 г.) и краха на краткотрайния арабска сирийска монархия на крал Фейсал I.

Държава Халеб État d'Alep (френски) دولة حلب (арабски)
1 септември 1920 – 1 януари 1925
Знаме
Континент	Азия
Столица	Халеб
Официален език	френски, арабски
Предшественик Арабско кралство Сирия Наследник Сирийска федерация

Другите държави са Дамаск (1920 г.), Алавитската държава (1920 г.), Джабал ал-Друз (1921 г.), Санджак Александрета (1921 г.) и Голям Ливан (1920 г., бъдещ Ливан).

Учредяване

Официален документ с името и печатите на държавата

Държавата Халеб е обявена от френския генерал Анри Гуро на 1 септември 1920 г. като част от френска схема за улесняване на контрола върху Сирия чрез разделянето ѝ на няколко по-малки държави. Франция става по-враждебна към идеята за обединена Сирия след битката при Майсалун. Държавата включва санджак Александрета и се управлява от Камил паша ал-Кудси.^[1]

Чрез отделянето на Халеб от Дамаск Гуро иска да се възползва от традиционното състояние на конкуренция между двата града и да го превърне в политическо разделение. Хората в Халеб са недоволни от факта, че Дамаск е избран за столица на новата нация на Сирия. Гуро усеща това настроение и се опитва да го манипулира, като прави Халеб столица на голяма и по-богата държава, с която Дамаск би било трудно да се конкурира. Държавата, начертана от Франция, съдържа по-голямата част от плодородната територия на Сирия, включително плодородната земя около Халеб, както и целия плодороден басейн на река Ефрат. Тя също така има излаз на море чрез автономния санджак Александрета. Дамаск, който е оазис в покрайнините на Сирийската пустиня, няма нито достатъчно плодородна земя, нито излаз на море. Гуро иска да направи държавата Халеб привлекателна за нейните потенциални владетели, като ѝ дава контрол върху по-голямата част от селскостопанските и минералните богатства на Сирия, така че тя да не иска да се обедини отново с Дамаск.

Население

В държавата има мнозинство от мюсюлмани сунити. Това население е предимно от араби, но също така включва кюрди, особено в източните региони, и други разнообразни етнически групи, преместени през османския период, най-вече черкези, албанци, босненци, българи, турци, кабардинци, чеченци и други. Значително шиитско мюсюлманско население също живее в Халеб, в градове като Небол, Фуа, Аз Захра, Кефрая и Маарат Мисрин

Халеб също е бил дом на една от най-богатите и разнообразни християнски общности в Ориента. Християните, принадлежащи към дузина различни конгрегации (с преобладаване на арменската апостолическа, гръкокатолическата и сирийската православна църкви), представляват около 1/3 от населението на града, което го прави града с най-голямата християнска общност в Близкия Изток извън Ливан. Много християни населяват и източните райони на държавата, като са предимно от сирийски и асирийски етнос.

През 1923 г. общото население на държавата е около 604 000 (без номадското население на източните региони).^[2][3] Град Халеб също имае голяма еврейска общност.

Общо разпределение на населението в държавата според френското преброяване през 1921 – 1922 г.[4]
Религия	Жители	Процент
сунити	502 000	83,1%
християни	52 000	8,6%
алавити	30 000	5%
евреи	7000	1,2%
чужденци	3000	0,5%
Общо	604 000	100%

Губернатори

Мустафа бей Бармада, генерал-губернатор на държавата, 1923 г.

Мари Паша Ал Мала, генерал-губернатор на държавата, 1924 г.

• 1920 – 1922 г. Генерал Камил паша ал-Кудси (1849 – 1926)
• 1923 – 1924 г. Мустафа бей Бармада (1883 – 1953)
• 1924 – 1925 г. Мари паша Ал Малах (1856 – 1930)

Френски делегати

• 1920 – 1922 г. генерал Анри-Феликс дьо Ламот (1843 – 1926)
• 1922 – 1924 г. генерал Гастон Билот (1875 – 1940)
• 1925 г. мосю Жак Реклю

Съвет на директорите

Въпреки желанията на френското правителство ислямско-арабската съпротива е достатъчна, за да принуди французите да работят чрез тях в управлението на района. По този начин Съветът на директорите е създаден през 1920 г., за да допълни генерал-губернатора. Четиримата членове на Съвета са Мари Паша Ал Малах (вътрешни работи), Субхи Бей Ал Найял (правосъдие), Насри Ефенди Бакхаш (търговия и земеделие) и Виктор Ефенди Аджури (финанси). След оставката на Ал Малах през 1921 г. той е наследен от Ал Найял като директор на вътрешните работи, а Заки Бей Ал Горани е избран да наследи Ал Найял като директор на правосъдието. През 1923 г. на власт идва ляво френско правителство и променя политическата посока, като позволява изграждането на панарабска Сирия. Така Съветът на директорите в Халеб е премахнат след създаването на Сирийската федерация.

Представителен съвет

Законодателният орган е Представителният съвет и мнозинството от членовете му са профренски настроени. Някои от видните депутати са Субхи Баракат, който по-късно е президент на Сирийската федерация, кметът на Халеб Галеб Бей Ибрахим паша, ръководителят на Търговската камара Салим Джанбарат, адвокатът Мишел Джанадри и Фахир Ал Джабири, по-голям брат на националистическия лидер Саадала ал-Джабири.

Въстание на Ханану

Ибрахим Ханану е родом от Халеб и е виден член на Сирийския национален конгрес, който е избран през 1919 г. и който отказва френския мандат в Сирия. Подкрепен от турския националистически лидер Мустафа Кемал Ататюрк, Ханану започва въоръжен бунт срещу французите, който продължава, докато не е арестуван през 1921 г. Ханану е съден през същата година в съд в Халеб, но е признат за невинен от съдиите с три гласа срещу два; вероятно присъдата е повлияна от тълпите от привърженици, които се събират около съдебната палата през този ден.

След това Ханану преминава в политическа опозиция и през 1926 г. изиграва основна роля в предотвратяването на отделянето на Халеб от Сирийската държава, създадена през декември 1924 г. Умира през 1935 г.

Сирийска федерация и Сирийска държава

Генерал Гуро създава Сирийската федерация на 28 юни 1922 г. Федерацията включва държавите Дамаск, Халеб и Алавитската държава. През 1924 г. Алавитската държава отново е отделена. Сирийската федерация е включена в Сирийската държава на 1 януари 1925 г. С централизирането на новата сирийска държава през 1925 г. Халеб губи своята автономия и се свежда до провинциална зависимост от Дамаск. Действащият генерал-губернатор на държавата Халеб – мюсюлманинът Мари Паша Ал Малах е обявен за губернатор (валия) на провинция Халеб (с ранг на министър). Колониалното знаме на държавата обаче остава в употреба до 25 януари 1925 г., когато е окончателно премахнато.^[5]

Вижте също

• Френски мандат в Сирия и Ливан
• Алавитска държава
• Джабал ал-Друз (държава)
• Александрета / Хатай
• Държава Дамаск
• История на съвременна Сирия
• Френска колониална империя

Източници

1. Syrian History: Timeline
2. Syria: French Levant States 1920-1936
3. E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Volume 2, с. 301
4. E.J. Brill's first encyclopaedia of Islam, 1913-1936, Volume 2, с. 301
5. Autonomous State of Aleppo 1920-1924 (Syria)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата State of Aleppo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​