Халеб (държава)

Държавата Халеб (на френски: État d'Alep, на арабски: دولة حلب) е една от шестте държави, създадени от френския върховен комисар на Леванта генерал Анри Гуро във френския мандат в Сирия, последвал конференцията в Сан Ремо (април 1920 г.) и краха на краткотрайния арабска сирийска монархия на крал Фейсал I.

Бързи факти Континент, Столица ...

Държава Халеб État d'Alep (френски) دولة حلب (арабски)
1 септември 1920 – 1 януари 1925
Знаме

Континент	Азия
Столица	Халеб
Официален език	френски, арабски
Предшественик Арабско кралство Сирия Наследник Сирийска федерация

Затваряне

Другите държави са Дамаск (1920 г.), Алавитската държава (1920 г.), Джабал ал-Друз (1921 г.), Санджак Александрета (1921 г.) и Голям Ливан (1920 г., бъдещ Ливан).

Учредяване

Държавата Халеб е обявена от френския генерал Анри Гуро на 1 септември 1920 г. като част от френска схема за улесняване на контрола върху Сирия чрез разделянето ѝ на няколко по-малки държави. Франция става по-враждебна към идеята за обединена Сирия след битката при Майсалун. Държавата включва санджак Александрета и се управлява от Камил паша ал-Кудси.^[1]

Чрез отделянето на Халеб от Дамаск Гуро иска да се възползва от традиционното състояние на конкуренция между двата града и да го превърне в политическо разделение. Хората в Халеб са недоволни от факта, че Дамаск е избран за столица на новата нация на Сирия. Гуро усеща това настроение и се опитва да го манипулира, като прави Халеб столица на голяма и по-богата държава, с която Дамаск би било трудно да се конкурира. Държавата, начертана от Франция, съдържа по-голямата част от плодородната територия на Сирия, включително плодородната земя около Халеб, както и целия плодороден басейн на река Ефрат. Тя също така има излаз на море чрез автономния санджак Александрета. Дамаск, който е оазис в покрайнините на Сирийската пустиня, няма нито достатъчно плодородна земя, нито излаз на море. Гуро иска да направи държавата Халеб привлекателна за нейните потенциални владетели, като ѝ дава контрол върху по-голямата част от селскостопанските и минералните богатства на Сирия, така че тя да не иска да се обедини отново с Дамаск.

Население

В държавата има мнозинство от мюсюлмани сунити. Това население е предимно от араби, но също така включва кюрди, особено в източните региони, и други разнообразни етнически групи, преместени през османския период, най-вече черкези, албанци, босненци, българи, турци, кабардинци, чеченци и други. Значително шиитско мюсюлманско население също живее в Халеб, в градове като Небол, Фуа, Аз Захра, Кефрая и Маарат Мисрин

Халеб също е бил дом на една от най-богатите и разнообразни християнски общности в Ориента. Християните, принадлежащи към дузина различни конгрегации (с преобладаване на арменската апостолическа, гръкокатолическата и сирийската православна църкви), представляват около 1/3 от населението на града, което го прави града с най-голямата християнска общност в Близкия Изток извън Ливан. Много християни населяват и източните райони на държавата, като са предимно от сирийски и асирийски етнос.

През 1923 г. общото население на държавата е около 604 000 (без номадското население на източните региони).^[2]^[3] Град Халеб също имае голяма еврейска общност.

Повече информация Религия, Жители ...

Религия	Жители	Процент
Общо разпределение на населението в държавата според френското преброяване през 1921 – 1922 г.^[4]
сунити	502 000	83,1%
християни	52 000	8,6%
алавити	30 000	5%
евреи	7000	1,2%
чужденци	3000	0,5%
Общо	604 000	100%

Затваряне

Губернатори

1920 – 1922 г. Генерал Камил паша ал-Кудси (1849 – 1926)
1923 – 1924 г. Мустафа бей Бармада (1883 – 1953)
1924 – 1925 г. Мари паша Ал Малах (1856 – 1930)

Френски делегати

1920 – 1922 г. генерал Анри-Феликс дьо Ламот (1843 – 1926)
1922 – 1924 г. генерал Гастон Билот (1875 – 1940)
1925 г. мосю Жак Реклю

Съвет на директорите

Въпреки желанията на френското правителство ислямско-арабската съпротива е достатъчна, за да принуди французите да работят чрез тях в управлението на района. По този начин Съветът на директорите е създаден през 1920 г., за да допълни генерал-губернатора. Четиримата членове на Съвета са Мари Паша Ал Малах (вътрешни работи), Субхи Бей Ал Найял (правосъдие), Насри Ефенди Бакхаш (търговия и земеделие) и Виктор Ефенди Аджури (финанси). След оставката на Ал Малах през 1921 г. той е наследен от Ал Найял като директор на вътрешните работи, а Заки Бей Ал Горани е избран да наследи Ал Найял като директор на правосъдието. През 1923 г. на власт идва ляво френско правителство и променя политическата посока, като позволява изграждането на панарабска Сирия. Така Съветът на директорите в Халеб е премахнат след създаването на Сирийската федерация.

Представителен съвет

Законодателният орган е Представителният съвет и мнозинството от членовете му са профренски настроени. Някои от видните депутати са Субхи Баракат, който по-късно е президент на Сирийската федерация, кметът на Халеб Галеб Бей Ибрахим паша, ръководителят на Търговската камара Салим Джанбарат, адвокатът Мишел Джанадри и Фахир Ал Джабири, по-голям брат на националистическия лидер Саадала ал-Джабири.

Въстание на Ханану

Ибрахим Ханану е родом от Халеб и е виден член на Сирийския национален конгрес, който е избран през 1919 г. и който отказва френския мандат в Сирия. Подкрепен от турския националистически лидер Мустафа Кемал Ататюрк, Ханану започва въоръжен бунт срещу французите, който продължава, докато не е арестуван през 1921 г. Ханану е съден през същата година в съд в Халеб, но е признат за невинен от съдиите с три гласа срещу два; вероятно присъдата е повлияна от тълпите от привърженици, които се събират около съдебната палата през този ден.

След това Ханану преминава в политическа опозиция и през 1926 г. изиграва основна роля в предотвратяването на отделянето на Халеб от Сирийската държава, създадена през декември 1924 г. Умира през 1935 г.

Сирийска федерация и Сирийска държава

Генерал Гуро създава Сирийската федерация на 28 юни 1922 г. Федерацията включва държавите Дамаск, Халеб и Алавитската държава. През 1924 г. Алавитската държава отново е отделена. Сирийската федерация е включена в Сирийската държава на 1 януари 1925 г. С централизирането на новата сирийска държава през 1925 г. Халеб губи своята автономия и се свежда до провинциална зависимост от Дамаск. Действащият генерал-губернатор на държавата Халеб – мюсюлманинът Мари Паша Ал Малах е обявен за губернатор (валия) на провинция Халеб (с ранг на министър). Колониалното знаме на държавата обаче остава в употреба до 25 януари 1925 г., когато е окончателно премахнато.^[5]