Франческо Бусоне

Франческо Бусоне да Карманьола (на италиански: Francesco Bussone da Carmagnola, * ок. 1385 в Карманьола в Маркграфство Салуцо; † 5 май 1432 във Венеция (екзекутиран)) е италиански кондотиер през 15 век.

Франческо Бусоне италиански кондотиер
Франческо Бусоне да Карманьола (на италиански: Francesco Bussone da Carmagnola, * ок
Роден	1385 г. Карманьола в Маркграфство Салуцо
Починал	5 май 1432 г. (47 г.) Венеция
Открито зацикляне на шаблон: Шаблон:Личност Алипи Матеев Биография Алипи Николов Матеев е роден на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопска околия (дн. Софийска област). Произхожда от учителско семейство със 7 деца – 3 момичета и 4 момчета, Алипи е шестото по ред дете в семейството. Името му идва от гръцки αλίποζ – безскръбен.Още на 6-годишна възраст сам се научава да чете и пише. Завършва прогимназия в Челопеч, където учител по математика му е Ч. Клисаров. Благодарение на него той избира математиката за свое жизнено поприще. Учението си продължава в Пирдопската смесена непълна гимназия, а после във Втора софийска мъжка гимназия. През 1932 г. завършва гимназията с отличен успех. Печели конкурсен изпит и получава стипендия за 4-годишно следване. През годините 1932–1936 той следва и завършва физика с отличен успех, веднага след което в продължение на още една година (1936–1937) успешно полага и всички изпити по математика. През есента на 1938 г. заминава на специализация с френска стипендия по теория на функциите при прочутия тогава Пол Монтел в Париж. Специализацията му в Париж е прекъсната от началото на Втората световна война. През пролетта на 1940 г. се завръща в България и постъпва на работа в тогавашния Централен метеорологически институт, където работи до 30 септември 1943 г. В началото на учебната 1943/44 г. професор Д. Табаков открива място за асистент по геометрия и Алипи Матеев е идеален кандидат. През септември 1944 г. той става редовен асистент в катедрата по геометрия, а от 1948 г. е и преподавател. От 1951 г. е редовен доцент по геометрия. Хабилитационната му работа е със заглавие „Върху някои въпроси от диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство“. През 1962 г. става редовен професор по геометрия. Преподавателска дейност Преподавателската дейност на Алипи Матеев е разнообразна. Като асистент води упражнения по всички геометрични дисциплини: аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална и елементарна геометрия и по висш анализ и висша алгебра. Чете лекции по аналитична, проективна, дескриптивна, елементарна и диференциална геометрия на студенти математици, а за определено време и на физици. На студенти химици преподава диференциално и интегрално смятане. Още през 1953/55 г. е чел специален курс по аксиоматично синтетично изграждане на елиптичната геометрия. През 1960/62 г. е чел спецкурс по теория на външните форми на Е. Картан, с чиито работи се запознава по време на специализацията си в Париж. През 1967/68 г. прави специализация в Московския държавен университет в школата на големия съветски учен Г. Ф. Лаптев. След това до края на живота си той чете с малки прекъсвания спецкурсове (някои и в Пловдивския университет) по локална теория на групите на Ли, теория на външните форми и приложения в диференциалната геометрия. Научните трудове на проф. Алипи Матеев се отнасят предимно до диференциалната геометрия на тримерните пространства, има и няколко научни труда от други области на математиката. През кариерата си проф. Алипи Матеев е заемал редица ръководни постове. Бил е ръководител на катедрата по обща и приложна математика, на катедрата по методика на математиката, на сектора по математическо образование, на сектора по геометрия. Близо 10 години, с прекъсвания, той е заместник-декан и декан на Физико-математическия, а впоследствие на Математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”. В продължение на няколко години е председател на Българското математическо дружество. Библиография Някои методи на математическата статистика за обработка на резултатите от наблюденията. Трудове на Централния метеорологически институт, 1 (1941). Върху някои особености на метеорологичните редове във връзка с теорията на вероятностите. Трудове на Централния метеорологически институт, 2 (1943). Върху едно обобщение на една теорема на W. Blaschke. Год. Соф. унив., Физ.-мат. фак., 42 (1946), кн. 1, 201–212. Върху някои съвременни проблеми от теорията на функциите на една комплексна променлива. Юбилеен сборник на Физ.-мат. д-во в София по случай 40-годишния му юбилей. София.1939, ч. 2, 63-68. Прекъснатост на нормалната производна на потенциала на прост слой в едно риманово пространство. Уравнение на Поасон. Год. Соф. унив. Природо-мат., 45 (1949), кн. 1, 227–238. Върху диференциалната геометрия на линейните повърхнини и елиптичното пространство. Год. Соф. унив. Природо-мат., 44 (1948), кн. 1, 235–308. Многоъгълник и многостен. Групи о самопокривания на правилен многоъгълник и правилен многостен. Списание „Математика и физика“ 4 (1958), 1–9. Новата общообразователна система и обучението по математика в средното училище. Списание „Математика и физика“, 6 (1959), 21–40. Върху някои нови свойства на вътрешните и външните бисектриси на произволен триъгълник. Списание „Математика и физика“, 5 (1959), 8–11. Върху някои свойства на квадратното уравнение. Списание „Математика“, 6 (1967), 1, 7–11. Проективна геометрия. София, 1954. Геометрия на учителските институти. София, 1958 (съавт. К. Моянова). Аналитична геометрия. София, 1960. Алгебра за шести клас на гимназиите. София, 1950 (съвместно с Л. Чакалов и Л. Илиев). Планиметрия за девети клас. София, 1975 (съвместно с В. Георгиев). Елементарна геометрия (записки на лекции, литопечат) и др. Крилати мисли Напечатаното не можеш да го изтриеш с гума. Закъснееш ли, не бързай! Съществуват:една свръхестествена наука – математиката; няколко естествени науки – физика, химия, биология; няколко неестествени науки – право, икономика; една противоестествена наука – философията. Геометрията е наука, която ни учи да правим верни заключения от неточни чертежи. Методиката е наука, която учи учителя как да преподава това, което не знае. Метереологията е наука, която познава какво е било времето вчера. В математическата логика важи законът за изключеното трето, а в женската логика важи законът за изключеното второ. Тя не допуска друго мнение освен своето. Комплексна задача е тази, за чието решаване се правят реални разходи, а резултатите са чисто имагинерни. Научен работник е човек, който задоволява собственото си любопитство за сметка на държавата. Словосъчетанията чиста математика или опитна физика показват, че математиците се делят на чисти и мръсни, а физиците – на опитни и неопитни. Външни препратки Личният фонд на Алипи Матеев е предаден за съхранение от Отдел "Държавен архив" София от съпругата му Мария Матеева
Франческо Бусоне в Общомедия

Карманьола е син на селянин, първо е наемен войник при Фачино Кане, господарят на Алесандрия и регент на Милано. След смъртта му (1412) той отива с цялата войска на Кане при Филипо Мария Висконти, херцогът на Милано, и се бие при него през 1414 – 1415 г. Става командир на Милано. През 1422 г. побеждава швейцарците. Затова Висконти го издига на граф на Кастелнуово и му дава извънбрачната су дъщеря Антония за жена.

Скоро след това противниците му го наклеветяват при херцога и той бяга във Венеция. През 1425 г. Карманьола е командир на войската Република Венеция при дож Франческо Фоскари. Освен това той командва и войската на съюзническа Флоренция. През 1426 г. побеждава войските на Карло Малатеста и Николо Пичинино на 12 октомври 1427 г. В мирния договор 1428 г. той получава Бреша, Бергамо и част от територията на Кремона за Венеция. Висконти трябва да му върне взетите му земи и да му предаде затворената му дотогава фамилия.

При новото избухване на войната през 1431 г. той не е така успешен и предизвиква загуба на венецианския флот на река По. Понеже е обвинен в предателство в полза на Милано, той е примамен да отиде във Венеция. Той е осъден там. Публично му отсичат главата на 5 май 1432 г. във Венеция. Неговота виновност обаче никога не е доказана.

Трагичният край на Карманьола се описва от Алесандро Манцони в трагедията му Il Conte di Carmagnola (1820).

Източници

• Carmagnola. Meyers Konversations-Lexikon, 1885 – 1892, Bd. 3, S. 814f. (online).
• Barbi Michele. Di alcuni pregiudizi intorno al Carmagnola del Manzoni. Le Lettere, Milano/Firenze, 1920;
• Battistella Antonio. Il conte Carmagnola, Stabilimento tipografico e litografico dell'annuario generale d'Italia, Genova, 1889;
• Bustelli Franz Anton. Francesco Bussone. Cesena, 1887.
• Zorzi, Alvise: La Repubblica del Leone. Storia di Venezia, Euroclub, Milano, 2001. ISBN 88-452-9136-7