Remove ads
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флатуленцията (неформално „пърдене“,пръцкане) е процес на изхвърляне на смес от газове (флатус, на латински: flatus) през ануса на бозайниците, обикновено придружен с характерна миризма и звук.
Флатуленция | |
Звук от флатуленция | |
Специалност | Гастроентерология |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-11 | ME08 |
Мед. рубрики MeSH | D005414 |
Флатуленция в Общомедия |
Понятието флатуленция е много близко до явлението метеоризъм при човека. Така се нарича подуването на корема вследствие на прекомерно образуване на флатус. Думата идва от гръцкото meteoron – „нещо повдигнато“. Всичко, което води до неусвояване на храната в стомаха или тънките черва (при което тя достига до дебелото черво), може да доведе до метеоризъм.
Безмирисните газове са обикновено от погълнат азот, произведен от аеробни микроби, или погълнат въглероден диоксид, произвеждан от някои микроби и консумиран от други водород, както и по-малки количества погълнат кислород и произведен от анаеробни микроби метан.[1]
Миризмите са резултат от малки количества други компоненти (обикновено серни съединения).
Продуктите, предизвикващи флатуленция, обикновено са с високи съдържания на полизахариди, особено олигозахариди (въглехидрати) като инулин. Такива храни са бобовите растения (боб, леща, грах), млечните продукти, лукът, чесънът, празът, ряпата, картофите, кашуто, ябълките, газираните напитки, бирата, както и овесът, пшеницата или маята в хляба. Също така кръстоцветни зеленчуци като карфиол, броколи, зеле и други, принадлежащи към род зеле (Brassica).
При бобовите растения изглежда, че газовете произтичат от комплексни олигозахариди, които са особено устойчиви на храносмилането от бозайници, но са лесно смилаеми от чревната флора – микроорганизми (метан произвеждащи археи), които обитават храносмилателния тракт. Тези олигозахариди преминават през горната част на червата до голяма степен непроменени и когато достигат до долната част, бактериите се хранят с тях, като произвеждат обилни количества флатус.[2]
В случая на хора, които имат непоносимост към лактоза, храносмилателните бактерии, които се хранят с нея, могат да доведат до прекомерно производство на газове, когато се консумират мляко или други вещества, съдържащи лактоза.
Диетите с високо съдържание на белтъчини, особено съдържащи сяра аминокиселини, са доказали, че значително повишават миризмата на отделяните газове.
През Средновековието, за разлика от настоящето, подобни теми не са табу.
Преди повече от 150 години, през японския период Едо (1603 – 1868), група анонимни японски художници са създали 10 метров дълъг свитък, озаглавен He-Gassen (на японски: 屁合戦 – „Състезание по пърдене“).[3] Свитъкът, датиращ приблизително от около 1846 г., се състои от около 15 различни сцени и изобразява епична битка между различни мъже и жени, отделящи храносмилателни газове. „Мощните пориви на човешкия вятър“, които се изобразяват, могат да преминат през дървета и други предмети, да издухат котки и да прекосят широките бойни полета.[4][5][6][7]
Защо художниците са създали този свитък, е неизвестно. Някои смятат, че това е политическа карикатура, форма на социален коментар, изобразяваща античужди настроения.[4][8]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.