From Wikipedia, the free encyclopedia
Филип V Македонски (на старогръцки: Φίλιππος Ε΄; на латински: Philippus) е цар на Древна Македония от 221 до 179 г. пр. Хр., от династията на Антигонидите.
| Филип V Македонски | |
 | |
| Роден |
238 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 179 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Антигониди |
| Баща | Деметрий II |
| Братя/сестри | Апама III |
| Деца | Персей Апама IV Деметрий Филип |
| Филип V Македонски в Общомедия | |
Сочен като „последния силен македонски владетел“[1], през първите две десетилетия от царуването си Филип V полага усилия да укрепи македонската хегемония над Елада и да я разшири в Илирия и Егея. Дълго време това му се удава благодарение на здравия съюз с ахейците, завещан от предшественика му цар Антигон Досон, и успешните войни с Етолия и Спарта. Но отпорът на Родос и Пергам в битката при Хиос (201 г. пр. Хр.) и намесата на Рим с Първата и Втората македонска война прекършват амбициите му. Поражението при Киноскефале (197 г. пр. Хр.) понижава значително военнополитическото значение на македонската държава[2].
След като не успява да се противопостави на римляните, Филип V им съдейства да победят сирийския цар Антиох III и да се утвърдят по този начин в Източното Средиземноморие в замяна на благосклонността на Сената и незначителни териториални придобивки в Тесалия. Към края на управлението си предприема неколкократни походи в тракийските земи. Завещава на сина си Персей военно и демографски укрепнала държава.
Филип V е роден през 238 или 237 г. пр.Хр. Той е син и наследник на цар Деметрий II и потомък на диадоха Антигон Едноокия. Майка му е наречена в изворите Хризеида, но според някои изследователи е идентична с Фтия, дъщерята на епирския цар Александър II.[3]
Филип е 8-годишен през 229 г. пр. Хр., когато баща му умира. Негов попечител и владетел на Македония за следващите осем години става чичо му Антигон Досон, братовчед на Деметрий ІІ.[4]
През 221 г. пр. Хр., когато умира и Антигон, Филип е все още твърде млад. Преди кончината си старият цар назначава регенти, начело с Апелес, които да му помагат в управлението. В регентския съвет влизат още началникът на пелтастите (елитно подразделение в македонската арми) Леонтий, началникът на царската канцелария Мегалеас, командирът на царската охрана Александър и стратегът на македонските войски в Пелопонес Таврион.[5]
Първата половина от дългото царуване на Филип V преминава в почти непрекъснати мащабни войни срещу Етолия, Родос, Пергам, различни варварски племена и Рим. Още на втората година от възцаряването му Македония начело на голяма коалиция от гръцки държави повежда война срещу Етолия, за да защити съюзника си Ахея и да разшири хегемонията, наложена от Антигон Досон в Елада.[6] Тази т.нар. Съюзническа война продължава от 220 до 217 г. пр. Хр. Филип се изявява като успешен военачалник – опустошава земите на етолийците и съюзните им спартанци, отбива нападенията им над неговите съюзници в Тесалия и Ахея и с мирния договор в Навпакт затвърждава териториалните си придобивки в Централна Гърция (Фтиотида, Фокида) и Пелопонес (Трифилия и части от Аркадия).[7] През същата 217 г. пр. Хр., вследствие от успешната си намеса във конфликта между Литос и Кносос, Филип налага господството си над Крит.[8]
В хода на войната с етолийците възникват сериозни разногласия между Филип и част от регентите, някои от тях несъгласни с политиката му на сътрудничество с водача на Ахейския съюз Арат, а други – с военните му решения. Филип отстранява физически онези от тях, които смята за заплаха за властта си. Мегалеас е принуден да се самоубие, след като е разкрито, че преговаря тайно с етолийците. Леонтий е екзекутиран след бунт на войниците в Коринт, потушен с личната намеса и увещания от Филип. Убити са и Апелес и синът му.[9]
Следващите начинания на Филип V го сблъскват с набиращата мощ Римска република. В края на Съюзническата война македонският цар влиза в конфликт с илирийския вожд Скердилаид, който владее териториите на днешни Черна гора и северна Албания. Скердилаид се ползва с протекциите на Рим.[10] От своя страна, през 215 г. пр. Хр. Филип влиза в контакт с нахлулия в Италия картагенски пълководец Ханибал и сключва договор с него за елиминиране на римското влияние по източното крайбрежие на Адриатика.[11] Кампанията му по илирийското крайбрежие завършва с поражение от римляните в битката при илирийска Аполония (214 г. пр. Хр.).[12] С тази битка започва първата римско-македонска война, която се проточва близо десет години и въвлича срещу Македония съседните варварски племена и Етолия. Филип побеждава илирите при Лисос (213 г. пр. Хр.), медите при Ямфорина (211)[13] и етолийците при Терм (207). През 205 г. пр. Хр. сключва мир с римляните във Фойника.[14]
След договора от Фойника Филип V насочва завоеванията си на изток. Предприема походи в Тракия, построява силен боен флот и, в съюз с царя на Витиния Прусий, завладява Лизимахия и ред градове на европейския и азиатския бряг на Пропонтида – Перинт, Халкедон, Мирлея, Киос. Това и подкрепата му за пирати в започналата междувременно Критска война води до сблъсък със силната търговска република Родос.[15] Родосците привличат на своя страна пергамския цар Атал I. През 201 г. пр. Хр. те попречват на Филип V да завладее Хиос. Филип отмъщава за това поражение с победа при Ладе и с походи в западна Мала Азия до подстъпите на самия Пергам и Книдос.[16] На следващата година македоните завладяват Маронея, Енос и Тракийския Херсонес.[17] Филип е на крачка от това да сложи ръка върху най-важната търговска артерия между Егейско и Черно море. За да го спрат, родосците и пергамците се обръщат за помощ към Рим и Сенатът откликва на молбата им.[18] Втората римско-македонска война започва през 200 г. пр. Хр. след като Филип пренебрегва римския ултиматум и превзема Абидос.[19]
През същата 200 г. пр. Хр. римските легиони дебаркират в южна Илирия, а римската флота се появява в Егейско море и напада Халкида.[20] Първа от държавите в Елада Атина обявява война на Филип, последвана през следващите две години от Етолия и атаманите, Ахея и накрая Спарта. Филип V предвожда лично войските си и на два пъти едва не загива – при неуспешно щурмуване на Атина през 200 г. пр. Хр. и година по-късно в битка с нахлулата в Линкестида армия на консула Сулпиций Галба.[21] През 199 г. пр. Хр. Филип отразява нападение от четири страни. Докато Галба опустошава Горна Македония, дарданите и ардиеите нахлуват в Пелагония, етолийците в Тесалия, а флотата на римляни, родосци и пергамци напада Халкидика. Етолийците и съюзените с тях атамани са разгромени от Филип в долината на река Пеней, а консулът е принуден да изтегли войските си, поради недостиг на провизии.[22]
През 198 г. пр. Хр. римският военачалник Фламинин, заменил Галба, навлиза с войските си в Централна Гърция и убеждава ахейците да се отметнат от съюза си с Филип V.[23] През 197 г. пр. Хр. с армия от римляни и гърци Фламинин настъпва в Тесалия. В битката при Киноскефале македонската фаланга е разгромена и Филип е принуден да иска мир.[24] Наред с превъзходството на римската военна организация и лошия шанс (мъгла в сутринта на битката възпрепятства бързото придвижване на македонската армия), като причини за разгрома се изтъкват и грешките на Филип V като военачалник – той приема сражение на неравен терен, на който фалангата му е уязвима, и въвежда войската си в боя на части.[25]
Според условията на мирния договор македонският цар се отказва от всичките си завоевания в Мала Азия и по тракийското крайбрежие на Егейско море и Пропонтида. Македонското царство губи Тесалия и опорните пунктове в Елада, които е държало през по-голямата част от управлението на Антигонидите – Коринт, Халкида и Деметриада, както и части от Горна Македония (областта Орестида и Лихнидос). Флотата и армията му са намалени драстично.[2][26]
В резултат на разгрома при Киноскефале (само в тази битка загиват 8000 македони) и предхождащите го усилия за изграждане на Егейска империя, плод на амбициите на Филип V, Македония понася тежки демографски и материални загуби.[27] Оставащите години от царуването си Филип посвещава на възстановяване на държавата.
В годините след Втората македонска война Филип V подкрепя последователно Рим срещу противниците му в Елада и Егейско море. През 195 г. пр. Хр. изпраща подкрепление от 1500 войници във войската на проконсула Фламинин срещу спартанския тиран Набис.[28] Избира страната на Рим и през 191 г. пр. Хр., след като етолийците се вдигат срещу римското господство, а сирийският цар Антиох III дебаркира в Централна Гърция. През 190 г. пр. Хр. снабдява армията на Луций и Публий Корнелий Сципион и осигурява безопасния ѝ преход по северното крайбрежие на Егейско море към Мала Азия, където римляните и съюзниците им сразяват Антиох окончателно. В замяна Сенатът освобождава македонските заложници, взети след битката при Киноскефале, и опрощава остатъка от паричната контрибуция, наложена на македонското царство с мирния договор от 197 г. пр. Хр.[29] В тези войни Македония постига и териториално разширение в южна Тесалия (включително град Деметриада)[30], но под римски диктат Филип е принуден да се откаже от придобивките си по тракийското крайбрежие – градовете Енос и Маронея, обещани на римския съюзник Евмен от Пергам.[31]
Отблъснат от Егея, през последните години от управлението си Филип V насочва военните и дипломатическите си усилия към Тракия и Дардания. Заобикаляйки ограниченията от мирния договор с Рим за численост на армията до 5000 бойци, той свиква, обучава и разпуска набор след набор от воини и с всеки следващ набор увеличава боеспособното население.[32] Между 185 и 181 г. пр. Хр. предприема три големи похода срещу траките в хинтерланда на Византион и поречията на Хеброс и Стримон. Опустошава земите на одриси, беси, дентелети и меди, но опитът му да установи трайна власт в района на Филипопол не сполучва.[33] За да неутрализира отдавнашната заплаха за северните граници на македонското царство – дарданите, към 182 г. пр. Хр. сключва съюз с обитаващото долния Дунав племе бастарни.[34]
Военните усилия на Филип V след 197 г. пр. Хр. са в далеч по-малък мащаб от непрекъснатите войни, които води дотогава. Това и целенасочената му политика за насърчаване на брака и отглеждането на деца, както и заселването на голям брой траки и други „варварски“ народи в Македония позволяват на страната да се съвземе от демографските загуби.[35] С увеличаването на населението укрепва армията, а с развитието на земеделието и отварянето на нови и стари златни мини в Пангей Македония се засилва и икономически.[35][36]
Заселването на варвари в крайбрежните райони на Македония е съчетано с разселване на коренните македони към северните предели на страната. Това предизвиква вълнения, потушени безмилостно от Филип V.[37] Малко преди смъртта си, през 181 или 180 г. пр. Хр., той нарежда да бъде убит и синът му Деметрий, за когото смята, че се готви да вземе престола с помощта на римляните.[38]
Филип V умира в Амфиполис през 179 г. пр.Хр.[39] Наследява го най-големият му син Персей.
Древните летописци, които описват най-подробно деянията на Филип V – Полибий и Тит Ливий, са настроени враждебно към него, обвинявайки го за убийствата на собствения му син Деметрий и на Арат десетилетия по-рано, както и за разрушаването на светилища по време на многобройните войни, които води.[40]
Някои оценки за него в по-ново време не са много по-ласкави. Конкретно за екзекутирането на Апелес Робърт Малкълм Ерингтън, отричайки твърденията за заговор на регента срещу царя, отбелязва, че за утвърждаването си на престола Филип „използва всяко налично политическо оръжие“ и показва, че „не [му] липсват нито безмилостност, нито находчивост“.[41]
Мнението на Теодор Момзен за политиката му след поражението във втората война с Рим е, че „в характера на Филип най-силното от всички благородни чувства е чувството за чест, а най-силното от низките му чувства е отмъстителността, затова действията му никога не се определят от страх и малодушие пред съдбата.“[42]
За безстрашието му потвърждават Никълъс Хамънд и Франк Уолбанк. Двамата отбелязват дързостта на Филип „в битките и в стратегията“, чувството му за хумор, приветливия му нрав и, въпреки обвиненията в светотатство, дълбоката му религиозност. Изтъквайки начина, по който Македония се съвзема след разгрома при Киноскефале, Хамънд и Уолбанк сочат Филип V като пример на „брилиантен администратор“, съперничещ на съименника си Филип II в способността „да споява разнообразни народи и езици в единно царство“.[43]
От историческите извори са известни пет деца на Филип V Македонски:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
