Търговище (Румъния)

град в Румъния From Wikipedia, the free encyclopedia

Търговище (Румъния)

Търговище (на румънски: Târgoviște) е град и административен център в окръг Дъмбовица, Румъния. Градът е резиденция на владетеля на страната и столица между 1396 и 1714 г. В продължение на три века Търговище е най-важният икономически, политико-военен и културен център на Влашкото княжество.

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

Бързи факти Страна, Окръг ...
Търговище
Târgoviște
град
      
Герб
Thumb
Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г.
Thumb
44.9244° с. ш. 25.4572° и. д.
Търговище
Страна Румъния
ОкръгДъмбовица
Площ50,4 km²
Надм. височинанад 260 m
Население79 610 души (2011)
Първо споменаване1396 г.
Пощенски код130002–130169
МПС кодDB
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтpmtgv.ro
Търговище в Общомедия
Затваряне

География

Градът е разположен на десния бряг на река Яломица, на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на Подкарпатието и Северната Дунавска равнина. Градът е на 80 км северозападно от Букурещ, 80 км източно от Питещ и 50 км западно от Плоещ.

История

За първи път градът е упоменат документално през 1396 г. от немския пътешественик Йохан Шилтбергер в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с Куртя де Арджеш.[1][2] Докато Мирчо Стари предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син Михаил живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е Дан II. Впоследствие Александру I Алдя окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.[2]

Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до 1714 г. все още е княжеска резиденция. През 1456 година тук е коронясан прочутият Влад III Дракула с прозвище Цепеш. Той построява и кулата Киндия, която до днес е символ на града. През 1499 г. влашкият княз Раду IV Велики възстановява църквата „Св. Николае“, а през 1514 г. при владичеството на княз Нягое I Басараб църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (Mănăstirea Dealu). През есента на 1595 г. под стените на града Михай Витязул разбива османците.

Княз Матей I Басараб (1632-1654) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове.

Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан Баязид I, и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му Влад II Дракул и брат му Мирчо II - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.[3]

През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с Полша, Брашов и Сибиу.[4] След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица.

На 25 декември 1989 г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни комунистическият диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску.

Население

Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.[5]

Българи

Броят на българите се оценява между 2 800 и 4 500 души. Те живеят главно в квартал Матей войвод, който се намира в югоизточната част на града. Част от местните българи имат произход от Македония и все още използват характерният югозападен български диалект. В болшинството си местните българи използват белослатинско-плевенския говор.[6] Те се занимават основно със зеленчукопроизводство, като продукцията им се продава най-вече в Букурещ.

Първите български заселници се заселват в града през 1739 и 1793 – 1806 г. През 1810 г. в града има т.нар. „сръбска махала“, населена с българи. Българите основно се заселват в града през 1851 г. от с. Бълени (днешната община Бълени със селата Бълени-Сърби и Бълени-Румъни) и с. Пунтя де Греч. В началото на 20 век около 200 семейства българи от с. Бълени-Сърби се заселват в града.[6]

Българите разполагат с културна неправителствена организация – Асоциация „Заедно“, със седалище на ул. „Calea Ploiesti“ 87. Тя е създадена през 1999 г., като наследява българска културна асоциация Tърговище, основана през 1990 г.[7] Председател на организацията е Васил Костаки. Съществува и детски ансамбъл „Босилче“.[8]

Българите в града традиционно честват празника Тодоровден (или Конски Великден).[9]

Транспорт

Железопътен транспорт

Thumb
Главния вход на жп гарата през 2004 г.

ЖП гара Търговище е второстепенен железопътен възел, свързващ градът с Букурещ, Плоещ и Пиетрошица. Открита е на 2 януари 1884 г. заедно с железопътната линия Титу-Търговище, построена от 7-ма железопътна рота на 1-ви инженерен полк. На 27 май 1894 г. е открита линията Търговище-Пучиоаса. Линията Търговище-Плоещ е пусната в експлоатация на 29 юни 1946 г., въпреки че строителството й е започнало още през 1929 г.

Гарата е отворена както за пътнически трафик – с електронна система за продажба/резервация на билети – така и за товарен трафик. Обслужва големите икономически оператори на града чрез индустриални линии – COST, Oțelinox, Erdemir, Romlux, Rondocarton, Cromsteel.

Автомобилен транспорт

Разположен на древен кръстопът на търговски пътища, градът и днес е железопътен и автомобилен възел, лесно достъпен от всички страни. Търговище се намира в близост до столицата на Румъния, на 80 км от международното летище „Анри Коанда“. През Търговище преминават републиканските пътища:

Повече информация Национален път, Маршрут ...
Национален път Маршрут Дължина (км) Европейски път Бележки
DN71 Тарташещи – Търговище – ПучоасаСиная 109
DN72 Гъещ – Търговище – Плоещ 76
DN72A Търговище – Къмпулунг 61
Затваряне

Обществен транспорт

Thumb
Тролейбус използван от обществения транспорт в Търговище, изоставен в гараж, след затваряне на тролейбусната мрежа.

В рамките на града транспортът се осъществява с маршрутни таксита и автобуси, оператор е „Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (преди това „AITT S.A.“). До 2005 г. операторът използва и тролейбуси.

В периода от 2009 до 2019 г. градският транспорт се управлява от „S.C. AITT S.A.“ (Асоциация на транспортните инвеститори в Търговище), дружеството, управляващо пътнически транспорт в публично-частно партньорство.

От 1 март 2019 г. общественият транспорт се управлява от „SC Servicii Publice Municipale Târgoviște SRL“ (фирма на Кметство Търговище) и включва автобусни маршрути както в рамките на града, така и връзки с близките градове. През 2020 г. има повече от 13 маршрута в града и 14 маршрута, свързващи с населени места около община Търговище.

Забележителности

  • Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей;
  • Кулата Киндия, (XV век), символ на Търговище;
  • Църквата Св. Димитър (1639);
  • Църквата Св. Николае (1527)

Спорт

  • АФК Киндия Търговище, футболен клуб (от 2010 г.)
  • CSM Търговище, волейболен клуб
  • CSM Търговище, баскетболен клуб
Разпуснати отбори
  • FCM Търговище, футболен клуб (1950 – 2015)
  • Петролул Търговище, футболен клуб
  • MCM Търговище, баскетболен клуб

Личности

Родени

Родени в Търговище са:

  • Йон Елиаде-Радулеску (1802 – 1872), румънски писател, филолог и политик, член-основател на Румънската академия и неин първи ръководител
  • Григоре Александреску (1810 – 1885), поет
  • Константин Пороиняну (1843 – 1908), румънски адвокат и филантроп
  • Йоан Александру Братеску-Войнещи (1868 – 1946), писател
  • Константин Димитриу-Довлецел (1874 – 1942), адвокат и политик
  • Николае Абрамеску (1884 – 1947), математик
  • Тибериу Мосою (1898 – 1953), юрист, университетски преподавател, политик, кмет на Орадя
  • Георге Потопяну (1889 – 1966), генерал, министър на финансите
  • Лучиан Пенеску (р. 1933 г.), писател
  • Мирча Хория Симионеску (1928 – 2011), писател
  • Йоан Н. Раду (1935 – 2017), почетен майстор на спорта
  • Теодор Столожан (р. 1943 г.), румънски икономист и политик, бивш министър-председател на Румъния
  • Корнел Дину (р. 1948 г.), футболист
  • Василе Радука (р. 1954 г.), богослов
  • Мариус Опреа (р. 1964 г.), поет и историк
  • Мариус Мушат (р. 1967 г.), моден дизайнер
  • Лауренциу Регекампф (р. 1975 г.), футболист
  • Аурелиан Патрашку (р. 1979 г.), футболист
  • Влад Мирица (р. 1981 г.), поп певец
  • Лауренциу Йон (р. 1991 г.), поет

Побратимени градове

Побратимени градове на Търговище са:

Галерия

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.