Мирча Стари

Мирча Стари
† Іѡ Мирча
	Мирча Стари † Іѡ Мирча
войвода на Влашко
Роден	1355 г. Куртя де Арджеш, Румъния
Починал	31 януари 1418 г. (63 г.) Куртя де Арджеш, Румъния
Погребан	Манастир Козия, Румъния
Религия	православие
Управление
Период	1386 – 1418
Предшественик	Дан I
Наследник	Михаил І
Други титли	деспот на Карвунско княжество;; господар на Дръстър
Семейство
Род	Басараб
Баща	Раду I
Братя/сестри	Дан I
Деца	Александру I Алдя; Михаил I (Влахия); Раду II Празнаглава; Влад II Дракул
	Мирча Стари в Общомедия

Мирчо Стари (на румънски: Mircea cel Bătrân, Мѝрчя чел Бътръ̀н; 1355 – 1418) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г. много близък до българския царски двор. Той е син на подчинения на българския цар войвода^[1]^[2]^[3] Радул І, баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчо II и Влад Цепеш.

Quick Facts Роден, Починал ...

Close

Управление

Мирчо Стари е поставен за войвода на Влашко в 1386 г. от българския цар Иван Шишман, който, недоволен от неговия предшественик Дан I, вдига войските си и убива Дан.^[4] Оттогава двамата имат общи интереси и стават най-последователните противници на османското нашествие на Балканите. Причастен към съдбата на отсамдунавските български земи, Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки в грамотите си, които по обичай са написани на български, следното:

„

Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец.^[5]

“

Успехът му обаче е мимолетен.

Влахо-българска съпротива на турското нашествие

В 1387 турците, водени от Али паша, завладяват Овеч (Провадия), Шумен, Мадара, Свищов, а в 1388 – Силистра и Добруджанското деспотство. В 1388 г. Мирчо за пръв път се признава за турски васал.

През 1390 и 1391 г. Мирчо отхвърля васалитета, минава Дунава и подпомогнат от български отряди се бие с турците и ги побеждава, достигайки в 1391 г. Карнобат. Цар Иван Шишман си връща Шумен и другите крепости, а Силистра и част от Добруджа е дадена на Мирчо, но въпреки че през войната гордо се титулува „господар на Силистра и земите на деспот Добротица“, владението е мимолетно – само година и няколко месеца. В 1392 г. турците контраатакуват, възстановяват контрола си отсам Дунава и през 1393 година, водени от Баязид I, превземат Велико Търново и минават във Влашко.

Мирчо между 1390 и 1394 г. отхвърля преминаването на влашките енории от Търновската към Цариградската патриаршия в 1359 г. и ги подчинява на Охридската българска архиепископия, както е било по времето на цар Самуил.

На 10 октомври 1394 г. в битката при Карановаса, предхождана от партизански действия, Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. Иван Шишман изпраща разпореждания до своите военачалници Баул и Алдимир да пристигнат в Никопол с отрядите си. Българите минават Дунава и участват заедно с Мирчо Стари в решителното сражение срещу турците в местността Ровине при река Арджеш. Битката при Ровине става на 17 май 1395 г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с огромни загуби една пирова победа. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да оцелеят и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателство от Баязид I – Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. В същата 1395 година в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Мирчо в 1395 г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт Влад I Узурпатор.

С помощта на унгарския крал Сигизмунд в 1396 г. Мирчо е възстановен и дори завзема от турците българската крепост на северния бряг на Дунав – Холъвник (Малък Никопол, дн. Турну Мъгуреле) – срещу Никопол.

Мирчо Стари участва в Битката при Никопол на 25 септември 1396 г., при която обединените християнски армии търпят поражение. Подгонен от турците, той отново бяга в Унгария, но скоро се връща и след 1402 г., заедно с видинския цар Константин II Асен, продължава да воюва срещу турците.

С успешно съвместно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в 1404 г. е превзета Силистра, а през 1406 г. голяма част от Добруджа.

Към 1406 г. Мирчо е „владелец“ на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови Влахо-български грамоти. Властта му в Добруджа е кратка, до 1411 г. С прехвърлянето си от един турски господар към друг запазва някакво влияние южно от Дунав до 1417 г.

B 1407 – 1408 г. Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царят, заедно с Фружин, вече действат в западните български предели. В 1411 e прогонен от Добруджа от войските на Сюлейман Челеби. Мирчо става съюзник на опасния Муса Челеби и го подпомага в завоюването на Балканите същата година. Бившият му съюзник Муса след като побеждава Сюлейман и закрепва властта си, закономерно се обръща срещу Мирчо и българите, като през 1413 г. превзема Видин, Мадара, Овчага и атакува Североизточна България. Мирчо се съюзява с бъдещия турски султан Мехмед I.

В 1416 г. Мирчо се отмята от Мехмед I и се съюзява с шейх Бедреддин Симави, като го подкрепя в неговото въстание срещу султана. В 1417 турските войски, водени лично от султан Мехмед I, ликвидират всякакво влияние на Мирчо южно от Дунав и атакуват отвъддунавските земи. Мирчо е подчинен на тежък договор, с който, макар да остава управител на Влашкото княжество, то е превърнато в пашалък, синът му е взет за заложник и войводата скоро след това умира в 1418 г.

Титулатури

В издадените от войводата влахо-български грамоти, писани на български на кирилица, тогава и за векове напред единственият официален език на властта, народа и църквата във Влашко, той сам се титулува както следва:

1387 г. – господар на Угровлахия
1389 г. – господар на Запланиска и Подунавието
20 януари 1390 г. – господар на Угровлахия, Амлош, Фаграш, Северин, Дръстър и земите на деспот Добротица
1391 г. – господар на Силистра и на земята на деспот Добротица
1392 г. – господар на Угровлахия
1400 г. – господар на Запланинска
1403 г. – господар на Уговлахия
1406, 1409, 1413 г. – владелец на Дръстър