български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Тодор Димитров Радев е български военен деец, генерал-майор и политик.
| Тодор Радев | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1900 – 1935 |
| Служи на |  България |
| Командвания | 5-a пехотна дивизия 18-а пехотна дружина 2-a пехотна дивизия |
| Битки/войни | Балканска война Първа световна война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 27 февруари 1887 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт |
София,  България |
Роден е на 27 февруари 1887 година в Дупница, в семейството на опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението Д. Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.
Тодор Радев завършва [[Военното на Негово Княжеско Височество училище] през 1906 година, а през 1915 година – и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. На 22 септември 1909 година е произведен в чин поручик. Служи във 2-ри планински артилерийски полк[1].
Участва в Балканската война (1912 – 1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. На 8 август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.
В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. Адютант е на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП)[1]. От 30 май 1917 година е майор и същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски „Железен кръст“ II степен. През 1918 е награден с австрийски кръст да военни заслуги, III степен.
В периода 1922 – 1928 година е преподавател във Военното училище[2], а след това – началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. – полковник. През 20те години Радев, заедно с поручик Тома Прендов е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и Тодор Александров[3]. В периода 1927 – 1929 г. е началник на Военната академия в София[4].
В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери[5], а през 1931 – 1932 е военен аташе в Берлин[6], Букурещ и Лондон. През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, началник на артилерийския отдел в щаба на 4-та военно-инспекционна област[7] и началник на 5-а пехотна дунавска дивизия[8]. Назначен е за командир на 18-а пехотна етърска дружина (16 юни 1932 – 26 май 1934), а на 26 август 1934 година е произведен в чин генерал-майор. За кратко през 1934 година е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия[9], след което е началник на 2-ра военно-инспекционна област[10]. През 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър[11]. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията[12].
Васил Бойдев, който работи заедно с Тодор Радев, го определя в спомените си като
| „ | ... културен, тактичен, самостоятелен и волеви началник, един от редките в нашата армия.[13] | “ |
Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Т. Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение. След разрива между Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22 януари 1935 – 21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21 април 1935 – 23 ноември 1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт „Св. Иван Рилски“.
След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942 – 1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД „Златолист“, работи в Дупница и Кавала, Егейска Македония.
Председател е на Българо-японското дружество, с подпредседател инженер Иван Иванов.
След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т.нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949 – 1955 година – в Луковит.
Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София.
През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.[14]
Генерал Тодор Радев е женен и има едно дете.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
