Тилда Суинтън

Катрин Матилда Суинтън, известна като Тилда Суинтън (на английски: Katherine Matilda Swinton, Tilda Swinton), е шотландска театрална и филмова актриса.^[1] Известна е с главните си роли в независими филми и с поддържащите си роли в блокбъстъри.

Тилда Суинтън Tilda Swinton
шотландска актриса
Родена	Катрин Матилда Суинтън 5 ноември 1960 г. (64 г.) Лондон, Великобритания
Националност	Шотландия  Великобритания
Учила в	Колеж „Ню Хол“ (Кеймбриджки университет)
Актьорска кариера
Активност	1984 – понастоящем
Значими роли	Орландо, Джейдис
Оскари	Най-добра поддържаща женска роля: 2008 – „Майкъл Клейтън“
БАФТА	Най-добра поддържаща женска роля: 2008 – „Майкъл Клейтън“
Семейство
Баща	сър Джон Суинтън
Майка	Джудит Балфур (Килън)
Братя/сестри	3 братя
Партньор	Джон Бърн (ок. 1989 – 2003) Сандро Коп (2004 – )
Деца	Ксавиер Суинтън Бърн Хонър Суинтън Бърн
Уебсайт	Страница в IMDb
Тилда Суинтън в Общомедия

През 1993 г. печели „Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса за филма „Орландо“. През 2008 г. е ред на Оскар за най-добра поддържаща женска роля и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си в игралния филм „Майкъл Клейтън“ (2007). Освен това тя печели наградата на Британската академия в Шотландия като най-добра актриса за филма „Младият Адам“ от 2003 г.^[2] Носителка е на три номинации за наградата „Златен глобус“ (2002, 2008 и 2013 г.), две номинации за наградата на БАФТА (2009 и 2012 г.) и много други.^[3]

Суинтън започва кариерата си в експериментални филми, режисирани от Дерек Джарман: „Караваджо“ (1986), The Last of England (1988), War Requiem (1989) и The Garden (1990). Тя печели Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция за ролята си на Изабела Френска в игралния филм „Едуард II“ (1991). След това участва в „Орландо“ на Сали Потър (1992) и е номинирана за Европейските филмови награди за най-добра актриса. Номинирана е освен това за Златен глобус за най-добра актриса в драма за изпълнението си в „Цената на мълчанието“ (2001). Ролята е последвана от участията ѝ във „Ванила Скай“ (2001), „Адаптация.“ (2002), „Константин“ (2005), „Майкъл Клейтън“ (2007), „Джулия“ (2008) и „Аз съм любовта“ (2009).

Суинтън печели Европейската филмова награда за най-добра актриса и е номинирана за Наградата на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство) за най-добра актриса в главна роля за психологическия трилър „Трябва да поговорим за Кевин“ (2011).

Известна е и с ролята си на Бялата вещица Джейдис в кинопоредицата „Хрониките на Нарния“ (2005 – 2010) и с персонажа на Древния/Древната във франчайзинга на Киновселената на Марвел.

През 2005 г. получава наградата „Ричард Харис“ на Британските независими филмови награди като признание за приноса ѝ към британската филмова индустрия.

На рождения ѝ ден през 2013 г. ѝ е оказано специално признание от Музея на модерното изкуство в Ню Йорк:^[4] тя е първият нережисьор, комуто е оказана честта за Благотворителна гала вечеря. Нейни домакини са Карл Лагерфелд, Дейвид Боуи и Уес Андерсън.^[5]

През 2020 г. Суинтън получава Наградата на Британския филмов институт – най-високата чест, присъждана от него като признание за изключителен принос към филмовата или телевизионната култура. 

През 2020 г. актрисата е на 13-о място в класацията на в. „Ню Йорк Таймс“ на 25-те най-велики актьори на 21. век.^[6] През същата година получава престижната награда „Златен лъв“ на Венецианския филмов фестивал за цялостни постижения.

Ранни години

Кимергам Хаус (Kimmerghame House) – имение от 19 век в Берикшър на Суинтън ъф Кимергам, клон на клана Суинтън от шотландските Лоулендз

Суинтън е родена на 5 ноември 1960 г. в Лондон, Англия в благородническо семейство. Тя е дъщеря на сър Джон Суинтън (1925 – 2018), лорд от шотландския Дом Кимергам, пенсиониран генерал-майор от Британската армия и лорд-лейтенант на Берикшър от 1989 до 2000 г., и на съпругата му, австралийката Джудит Балфур, лейди Суинтън (родена Килън; 1929 – 2012).^[7][8] Има трима братя.^[9] Нейният прадядо по бащина линия е шотландският политик и хералд (кралски вестител, церемониалмайстор) Джордж Суинтън, а прапрадядо ѝ по майчина линия е шотландският ботаник Джон Хътън Балфур.^[10] Суинтън са древно англо-шотландско семейство, което може да проследи произхода си до 9 век.^[5][11] Актрисата има шотландски, северноирландски и английски корени,^[5] но се смята преди всичко за шотландка.^[12] Като дете живее известно време в Германия.^[5]

Герб на клана Суинтън

Тя не се интересува от актьорската игра, докато не гледа филма на Робер Бресон „Наслука, Балтазар“ (1966), в който е вдъхновена от сладкото изпълнение на магарето.^[5]

Посещава три частни училища: девическо училище Куинс Гейт в Лондон, девическо училище Уест Хийт в Севъноукс, Кент и за кратко колеж Fettes в Единбург (който завършва и Тони Блеър).^[13] Уест Хийт е скъп пансион, където тя е съученичка и приятелка на лейди Даяна Спенсър.^[7] Като възрастна Суинтън се обявява против пансионите, заявявайки, че Уест Хийт е била една „много самотна и изолираща среда“ и че според нея пансионите „са много жестока обстановка, в която да израснеш“, и тя не чувства „децата да имат полза от този тип образование. Децата имат нужда от родителите си и от любовта, която те могат да им осигурят.“^[14]

Суинтън прекарва две години като доброволка в детски училища в Южна Африка и в Кения преди университета,^[15] след което се записва в женския колеж „Ню Хол“ в Кеймбриджкия университет. Там първоначално следва социални и политически науки, но през 1983 г. завършва английска филология.^[5][7] Докато е в Кеймбридж, Суинтън се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания.^[16] По-късно става член на Шотландската социалистическа партия.

Именно в колежа бъдещата актриса започва да се изявява на сцената.^[15] Тя се появява в студентските постановки „Сън в лятна нощ“ („A Midsummer Night's Dream“), „Херцогинята на Амалфи“ („The Duchess of Malfi“) и „Комедия от грешки“ („The Comedy of Errors“).^[5]

Кариера

Актьорска игра

През 1984 г. Суинтън се присъединява към Кралската шекспирова компания в Стратфорд на Ейвън, в която остава една година и участва в пиесата „Мяра за мяра“ (Measure for Measure) на Уилям Шекспир.^[17] Впоследствие тя открива някои сценични роли, в които полът се размива. Играе Моцарт в „Моцарт и Салиери“ на Пушкин.^[5] През 1987 г. Суинтън е жена от работническата класа, представяща се за мъртвия си съпруг във Втората световна война, в постановката „Човек към човека“ (Man to Man) на драматурга Манфред Карге в Театър „Траверс“ в Единбург.^[18] Пиесата е по произведението на Бертолт Брехт Mann ist Mann и през 1992 г. е в основата на игралния филм със Суинтън Man is Man.

Първата ѝ телевизионна роля е тази на Джулия в минисериала Zastrozzi: A Romance от 1986 г., базиран на готическия роман на Пърси Биш Шели.

През 1985 г. Суинтън започва дълго сътрудничество с английския експериментален гей режисьор, сценограф и художник Дерек Джарман. Освен че живее с него, тя се превръща в негова муза и той ѝ поверява роля във всичките си седем филма, които режисира от 1985 до смъртта си през 1994 г. Наред с игралните филми, предназначени за киното, Джарман непрестанно снима Super 8, които улавят актрисата в моменти от ежедневието, пътуванията и представленията ѝ. Под негово ръководство Суинтън играе ролята на проститутката Лена в първия си игрален филм – „Караваджо“ (Caravaggio) през 1986 г. Следват The Last of England (1988), War Requiem (1989) с Лорънс Оливие, The Garden (1990)^[19] и „Едуард II“ (Edward II) (1991),^[19] за който е наградена с Купа „Волпи“ за най-добра актриса на Филмовия фестивал във Венеция през 1991 г.^[20] През 1993 г. актрисата дава гласа си на последния филм на Джарман – Blue, оригинален „акустичен“ игрален филм, в който екранът остава син през цялото време. Той е вид кинематографично завещание на режисьора, болен от СПИН, който поверява дневника на болестта си на гласовете на най-близките си сътрудници. Филмът печели наградата на Стокхолмския кинофестивал.

През 1989 г. Суинтън играе Гудрун в художественото произведение Volcano Saga на Джоан Джонас. 28-минутното произведение на видеоизкуството е базирано на исландската сага Laxdeala от 13 век и разказва мита за млада жена, чиито сънища предсказват бъдещето.

След смъртта на Джарман Суинтън играе двусмисления персонаж на Орландо, който от мъж става жена и живее 400 години. Едноименният филм от 1992 г. е базиран на романа на Вирджиния Улф със същото заглавие и е режисиран от Сали Потър. Ролята ѝ позволява да изследва въпросите за екранното представяне на пола, което отразява нейния дългогодишен интерес към андрогинния стил. Актьорската игра на Суинтън е изненадваща с естествеността, с която тя приема ролята на герой, променящ пола си в хода на разказа – успехът на филма я освещава като идеалния тълкувател на „двойственото“ и „разнообразното“. По-късно тя размишлява за ролята си в интервю, придружено от поразителна фотосесия: „Хората говорят за андрогинията по всякакви скучни начини", казва тя и отбелязва, че скорошната адаптация на „Орландо“ я е накарала да се замисли отново за гъвкавостта на пола. Тя споменава френския художник от 20-те години на 19. век Клод Каон: „Каон погледна към безграничността на андрогинния жест, който винаги ме е интересувал“.^[21]

Тя е адвокатка лесбийка в „Женски перверзии“ (Female Perversions), представен на Кинофестивала в Сънданс през 1996 г., математичката Ада Аугуста Лъвлейс – дъщеря на лорд Байрон в Conceiving Ada от 1997 г., тайнствената героиня на „Възможни светове“ (Possible Worlds) (2000) на режисьора Робърт Лепаж, който отхвърля всякаква традиционна повествователна нишка, и биогенетичка и три нейни клонинги в причудливия Teknolust (2002), режисиран от видеотвореца Лин Хершман-Лийсън. Тя е в напреднала бременност по време на снимките на „Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън“ (Love Is the Devil)(1998) и трябва да бъде снимана от кръста нагоре.^[5]

През 21 век Суинтън се насочва към мейнстрийм проекти. Тя има водеща роля в американския филм „Цената на мълчанието“ (The Deep End) (2001), в който играе майка на син гей, за когото подозира, че е убил приятеля му. За това изпълнение е номинирана за наградата „Златен глобус". Актрисата играе поддържащи роли в няколко филма: фанатична лидерка на хипи комуна в „Плажът“ (The Beach) (2000)^[22] с участието на Леонардо ди Каприо, Ребека Диърборн в трилъра „Ванила Скай“ (Vanilla Sky) (2001) с Том Круз и Пенелопе Крус и андрогинния архангел Гавраил във фентъзи екшън филм „Константин“ (Constantine) с участието на Киану Рийвс. Освен това участва в британските филми „Клетвена декларация“ (The Statement) (2003) и „Младият Адам“ (Young Adam) (2003) в компанията на Юън Макгрегър.

През 2005 г. Суинтън се изявява като бялата вещица Джейдис^[23] във фентъзи филма „Хрониките от Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“ – екранизацията на едноименния роман на К. С. Луис, и като Одри Коб във „Вреден навик“ (Thumbsucker) на Майк Милс – екранизация на едноименния роман на американския писател Уолтър Кърн. По-късно Суинтън има епизодични появи в продълженията на Нарния: „Хрониките на Нарния: Принц Каспиян“ и „Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване“.

Ролята на безмилостната корпоративна адвокатка в трилъра от 2007 г. „Майкъл Клейтън“ с участието на Джордж Клуни ѝ носи както наградата на БАФТА за най-добра поддържаща актриса, така и Оскар за най-добра поддържаща женска роля на 80-ите награди Оскар през 2008 г., която е единствената награда на филма.^[24][25] След това актрисата играе във филма на братя Коен от 2008 г. „Изгори след прочитане“ (Burn After Reading). Суинтън казва за филма, в който отново играе с Джордж Клуни: „Не знам дали ще разсмее някого другиго, но нас наистина ни разсмя, докато го снимахме."^[26] Същата година тя е в ролята на Елизабет Абът в „Странният случай с Бенджамин Бътън“ с участието на Кейт Бланшет и Брад Пит. Освен това е в главната роля на Джулия в криминалната драма на Ерик Зонка „Джулия“, чиято премиера е на Берлинския международен кинофестивал през 2008 г. Филмът излиза по кината през май 2009 г.^[27]

Суинтън на Виенския международен филмов фестивал през 2009 г.

През 2009 г. актрисата играе ролята на Ема Реки в италианската драма „Аз съм любовта“, за който се научава да говори италиански и руски,^[3] и на блондинка в криминалната драма „Границите на контрола“.

През 2011 г. Суинтън участва в психотрилъра „Трябва да поговорим за Кевин“ – екранизация на едноименния роман на американската писателка Лайънъл Шрайвър. Актрисата играе майката на главния герой тийнейджър, който извършва клане в гимназията.^[28] За играта си тя получава Признанието на критиката и номинации за наградите „Златен глобус“, тази на БАФТА и тази на Гилдията на киноактьорите.

През 2012 г. е в ролята на Ева в комедийната вампирска драма на Джим Джармуш „Само любовниците остават живи“ с участието на Том Хидълстън.^[29] Премиерата на филма е на Филмовия кинофестивал в Кан на 23 май 2013 г. и той излиза в САЩ през първата половина на 2014 г. За ролята тя е номинирана за наградата Independent Spirit Awards.

Суинтън играе ролята на Мейсън в научнофантастичния филм от 2013 г. „Снежен снаряд“.^[30] Изпълнението ѝ получава положителни отзиви и тя е номинирана за наградата „Сателит“ и за Филмова награда на избора на критиката. Същата година участва като Мадам Д. във филма „Гранд хотел „Будапеща““ на Уес Андерсън.

Суинтън на Виенския международен филмов фестивал през 2018 г.

През 2015 г. тя играе в трилъра на Лука Гуаданино „Голямото плискане“ заедно с Дакота Джонсън, Матиас Шьонертс и Ралф Файнс.^[31] Първоначално тя не желае да участва поради неотдавнашната смърт на майка си. Суинтън променя решението си и в един момент от живота си, когато остава без думи, тя предлага идеята за жената, която не може да говори.^[5]

През 2016 г. актрисата играе ролята на Древния/Древната от Киновселената на Марвел – мъдър (мъдра) азиатски/а учител(ка) на Доктор Стрейндж в филма „Доктор Стрейндж“ с участието на Бенедикт Къмбърбач,^[32][33][34] както и две близначки журналистки във филма на братя Коен „Аве, Цезаре!“ с участието на Джордж Клуни.

Следват приключенският екшън „Окжа“ (2017), комедийната драма „Военна машина“ (2017) и филмът на ужасите „Суспирия“ (2018) на Лука Гауданино,^[35][36] римейк на филма на Дарио Ардженто.

През 2019 г. Суинтън играе отново ролята на Древния/Древната във филма „Отмъстителите: Краят“. Следват участия в драмата „Сувенирът“ за връзката между наркоман и студентка по филмово изкуство, в който играе и дъщеря ѝ Хонър Суинтън Бърн, комедийният филм на ужасите „Мъртвите не умират“ и съвременният преразказ на произведението на Чарлз Дикенс „Личната история на Дейвид Копърфилд“ на Джим Ярмуш.

Пърформанси

През 1995 г. Суинтън, заедно с продуцентката Джоана Сканлън, разработва пърформанс/инсталация наживо в галерия Serpentine в Лондон, където е изложена на публиката в продължение на една седмица, 8 часа дневно, заспала или уж задрямала в стъклена кутия. Творбата понякога се приписва погрешно на английския визуален творец Корнелия Паркър, която Суинтън кани да сътрудничи за инсталацията в Лондон. Спектакълът със заглавие „Може би“ е представен повторно през 1996 г. в музея „Barracco“ в Рим и през 2013 г. в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк^[37] като почит към починалия от СПИН режисьор Дерек Джарман.^[38]

От 30 септември до 1 октомври 2012 г. тя участва в пърформанса „Невъзможният гардероб“. По идея на Оливър Сейлард, директор на Музея на модата „Галиера“, пърформансът се състои в „Токио палас“ в Париж по време на Есенния фестивал. Суинтън, облечена в стерилна рокля и бели ръкавици, представя дрехи, запазени в архивите на музея, включително чифт ръкавици на Елза Скиапарели, палто на Сара Бернар и връхна дреха на Наполеон I.^[39][40]

Мода

Суинтън в Единбург през 2007 г.

Суинтън си сътрудничи с нидерландските модни дизайнери Viktor & Rolf.^[38] Тя е фокусът в тяхното шоу One Woman Show през 2003 г., в което те правят всички модели да изглеждат като нейно копие и на което тя прочита свое стихотворение, което включва репликата „Има само едно теб. Само едно" (на английски: There is only one you. Only one).^[41]

През 2007 г. списание „Vanity Fair“ я обявява за една от най-добре облечените жени в света.^[5] През 2013 г. тя е обявена за една от 50-те най-добре облечени жени над 50 години от вестник „Гардиън“.^[42] През 2016 г. е в престижната Зала на славата на Международния списък за най-добре облечени лица.^[43] Суинтън е класирана сред най-добре облечените жени през 2018 г. от модния уебсайт Net-a-Porter.^[44]

Казва, че нейните икони на модата и красотата са баба ѝ, Дейвид Боуи, децата ѝ, Пати Смит и Делфин Сериг.^[5]

Други проекти

Суинтън на Венецианския филмов фестивал през 2009 г.

През 1988 г. Суинтън е член на журито на 38-ия Берлински международен кинофестивал,^[45] през 1993 г. – на 18-ия Московския международен кинофестивал,^[46] през 1998 г. – на 55-ия Международен филмов фестивал във Венеция, през 2002 г. – на Международния филмов фестивал в Кан, през 2003 г. – на Кинофестивала в Сънданс, през 2004 г. – на Филмовия фестивал в Кан и през 2009 г. – на 59-ия Берлинския кинофестивал.^[47]

През 1996 г. тя се появява като извънземна, кацнала на Земята, във видеоклипа към песента The Box на английското електронно денс дуо Orbital.

През 2005 г. заедно с Пати Смит чете тестове на Бертолт Брехт, Уилям Блейк, Сюзън Зонтаг и Уилям Бъроуз в 4 вечери на Лондонския Meltdown фестивал.^[5]

През август 2006 г. отваря новия продуцентски център Screen Academy Scottland в Единбург.^[48]

През юли 2008 г. основава кинофестивала Ballerina Ballroom Cinema of Dreams.^[49] Събитието се провежда в балната зала на град Неърн, Шотландия, 8 дена през август и на него Суинтън представя лично списък от международни класически и редки филми.

Суинтън си сътрудничи с английския певец и автор на песни Патрик Улф за неговия албум „The Bachelor“ от 2009 г., като допринася говоримо в четири парчета.^[50]

През 2009 г. Суинтън и британско-ирландският режисьор Марк Казънс стартират проект, при който е монтиран 33,5-тонен преносим киносалон на голям камион. Те го пренасят през шотландския район Хайландс, създавайки независим пътуващ кинофестивал. Проектът е представен на видно място в документален филм, озаглавен „Киното е навсякъде“. Фестивалът е повторен през 2011 г.^[51][52]

През септември 2009 г. Суинтън се присъединява към петицията на холивудските звезди в подкрепа на режисьора Роман Полански и призова за освобождаването му от ареста след задържането му във връзка с обвинението за дрогиране и изнасилване на 13-годишно момиче през 1977 г.

Суинтън на Международния филмов фестивал в Берлин през 2018 г.

През 2012 г. Суинтън се появява в SONG 1 на американския творец Doug Aitken. Това е видеоинсталация на открито, създадена за Музей и скулптурна градина Hirshhorn във Вашингтон, окръг Колумбия.

През ноември 2012 г. тя и партньорът ѝ Сандро Коп имат епизодични участия в епизод 6 на комедийния сериал по Би Би Си Getting on.

През 2013 г. Суинтън е съоснователка заедно с Йън Садърланд Маккук на Drumduan Upper School – училище в село Файндхорн, Мъри, Шотландия. Тогава и двамата имат деца, които посещават училището по методиката Щайнер, чиито ученици завършват на 14-годишна възраст. Те основават Drumduan отчасти, за да позволят на децата си да продължат образованието си по методика без оценки и тестове.^[53] Суинтън подава оставка като директор през април 2019 г.

На 26 февруари 2013 г. тя се появява в ролята на съпругата на Дейвид Боуи в промоционалния видеоклип към песента му The Stars (Are Out Tonight), режисиран от Флория Сигизмонди.

През юли 2013 г. Суинтън се снима пред московската катедрала „Св. Василий Блажени", държейки знаме с дъга в подкрепа на ЛГБТ общността в страната и публикува своя снимка с изявлението: „В знак на солидарност. От Русия с любов.“^[54]

Била е рекламно лице на италианската компания за бижута „Pomellato“ и на Коко Шанел. През 2013 г. се появява в печатни реклами на „Victoria jewelry“.

През 2019 г. е кураторка на фотографската изложба „Орландо“ (2019), вдъхновена от едноименния роман на Вирджиния Улф, във фондация „Апертура“ в Ню Йорк.^[38]

Личен живот

Суинтън на Сан Диего Комик-Кон през 2016 г.

Въпреки че е родена в Лондон и е посещавала различни училища в Англия, Суинтън определя своята националност като шотландска, цитирайки детството си, израстването в Шотландия и аристократичното си шотландско семейство.^[55] През 2018 г. тя заявява своята подкрепа за независимостта на Шотландия.^[56]

На 6 октомври 1997 г. Суинтън ражда в Лондон близнаците Хонър и Ксавиер Суинтън Бърн от тогавашния си партньор Джон Бърн – шотландски художник и драматург, с когото актрисата има връзка от ок. 1989 до 2003 г.^[57] Дъщеря ѝ Хонър е актриса.

Суинтън живее в Шотландия повече от две десетилетия. Към 2020 г. тя живее с децата си и партньора си от 2004 г. насам Сандро Коп – германско-новозенландски художник в 115-годишно имение в градчето Неърн.^[58]

В интервю за „Уип“ от 2009 г. Суинтън казва: „Вероятно съм жена. Не знам дали бих могла някога наистина да кажа, че съм била момиче – дълго време бях нещо като момче. Не знам, кой знае? Това се променя." В работата си тя „си играе с идеята за променящия се пол“ и се радва да „върви по въжето на идентичността, на сексуалната идентичност, на половата идентичност“.^[59] В интервю за списание „Вог“ от 2021 г. Суинтън се определя като куиър. Тя казва: „Съвсем ясно ми е, че куиър всъщност за мен е свързан с чувствителността. Винаги съм се чувствала куиър – просто търсих своя куиър цирк и го намерих. И след като го намерих, това е моят свят.“ Освен това тя заявява, че нейното сътрудничество с няколко креативни визионери ѝ е помогнало да намери чувството за позната принадлежност.^[60] В профила на в. „Гардиън“ от 2022 г. тя заявява: „Случи се така, че също бях дете куиър – не по отношение на сексуалния си живот, а просто странно.“^[61]

През януари 2022 г. Суинтън разкрива, че още се възстановява от дълъг COVID, прекаран през август 2021 г., когато не може да стане от леглото 3 седмици, има силна кашлица, световъртеж и проблеми с паметта, последното от които все още продължава. Тя също така обмисля да напусне актьорската кариера, за да се преквалифицира като палиативна болногледачка, придобила опит както от травмата ѝ вследствие на загубата на много приятели по време на епидемията от СПИН в Обединеното кралство, така и като свидетелка на любящата подкрепа, която родителите ѝ получават от професионалните болногледачи в края на живота им, и въздействието, което това има върху нея.^[62]

Нейните любими филми са „Училище за рок“ (2003), „Наслука, Балтазар“ (1966), „Бруно“ (2009), I Know Where I'm Going (1945), „Покани ме да вляза“ (2008) и Kiseye Berendj (1996).^[5]

Участия

Игрални, телевизионни филми и късометражни филми

година	заглавие	оригинално заглавие	роля	режисьор	жанр	бел.
1986	Караваджо	Caravaggio	Лена	Дерек Джарман	биографичен, драма
		Egomania – Inseln ohne Hoffnung	Сали	Кристоф Шлингензиф	драма
		Caprice	Лъки	Джоана Хог	фентъзи	късометражен
1987	Ария	Aria	Младо момиче	Робърт Олтман, Брусе Берсфорд и др.	комедия, драма, музикален	сегмент Depuis le jour
		Friendship's Death	Френдшип	Питър Уолън	драма, научнофантасичен
		The Last of England	девойка	Дерек Джарман	драма, фентъзи
1988		L'ispirazione		Дерек Джарман		късометражен
		Degrees of Blindness		Серит Уин Еванс	експериментален
		Das andere Ende der Wert		Имоген Кимел
1989	Реквием война	War Requiem	мед. сестра	Дерек Джарман	военен, драма
		Play Me Something	фризьорка	Тимъти Нийт	драма
		Volcano Saga	Гудрун	Джоан Джонас		късометражно видео
1990		The Garden	Мадона	Дерек Джарман	драма
		Das offene Universum	Карла	Клаус Виборни	приключенски	тв филм
1991		The Party: Nature Morte	Куини	Синтия Бийт	драма
	Едуард II	Edward II	Изабела Френска	Дерек Джарман	драма, исторически
1992		Man to Man	Ела/Макс Герицке	Джон Мейбъри	драма
	Орландо	Orlando	Орландо	Сали Потър	драма, биографичен
1993	Витгенщайн	Wittgenstein	лейди Отолин Морел	Дерек Джарман	биографичен, драма
1994		Remembrance of Things Fast: True Stories Visual Lies		Джон Мейбъри	комедия, драма
1996		Female Perversions	Ив Стивънс	Сюзан Страйтфелд	драам, трилър
1997		Conceiving Ada	Ада Байрън Кинг	Лин Хершман-Лийсън	драма
1998	Любовта е дявол: Щрихи към портрета на Франсис Бейкън	Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon	Мюриел Белчър	Джон Мейбъри	драма, биографичен
1999	Конфликтна точка	The War Zone	майка	Тим Рот	драма, трилър
		The Protagonists	актриса	Лука Гуаданини	криминален, трилър
2000	Плажът	The Beach	Сал	Дани Бойл	драма, приключенски, романтичен
		Possible Words	Джойс	Робърт Лепаж	мистерия, научнофантастичен
2001	Цената на мълчанието	The Deep End	Маргарет Хол	Скот Макгий, Дейвид Зийгъл	драма, мистерия, криминален
	Ванила Скай	Vanilla Sky	Ребека Диърборн	Камерън Кроу	мистерия, романтичен, фентъзи
2002		Teknolust	Розета/Руби/Марин	Лин Хешман-Лийсън	комедия, драма, рмантичен
	Адаптация.	Adaptation	Валери Томас	Спайк Джонз	драма, комедия
2003	Младият Адам	Young Adam	Ела Голт	Дейвид Макензи	криминален, драма
	Клетвена декларация	The Statement	Анмари Лайви	Норман Джуисън	криминален, драма
2005	Вреден навик	Thumbsucker	Одри Коб	Майк Милс	комедия, драма
	Константин	Constantine	Архангел Гавраил	Франсис Лорънс	фентъзи, ужаси
	Прекършени цветя	Broken Flowers	Пени	Джим Ярмуш	драма, комедия
		Absent Presence	оператор	Хюсеин Шалаян, Марин Р. Дейвисън	видеоинсталация	късометражен
	Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът	The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe	Бялата вещица	Ендрю Адамсън	фентъзи, приключенски
2006	Стефани Дейли	Stephanie Daley	Лиди Крейн	Хилъри Бругър	драма
2007	Сомнабули	Sleepwalkers	виолонистка-служителка	Дъф Ейткън	драма	късометражен
	Човекът от Лондон	A londoni férfi	Малоан Фелсеж	Бела Тар, Агнес Храницки	драма, криминален
	Майкъл Клейтън	Michael Clayton	Карен Краудър	Тони Гилрой	криминален, драма
2008	Джулия	Julia	Джулия	Ерик Зонка	криминален,д рама
	Хрониките на Нарния: Принц Каспиян	The Chronicles of Narnia: Prince Caspian	Бялата вещица	Ендрю Адамсън	фентъзи, приключенски
	Изгори след прочитане	Burn After Reading	Кейти Кож	Братя Коен	драма, криминален, комедия
	Странният случай с Бенджамин Бътън	The Curious Case of Benjamin Button	Елизабет Абът	Дейвид Финчър	драма, фентъзи, романтичен
2009	Границите на контрола	The Limits of Control	Блондинка	Джим Ярмуш	драма, криминален, мистерия
	Аз съм любовта	Io sono l'amore	Ема Реки	Лука Гуаданино	драма, романтичен
2010	Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване	The Chronicles of Narnia: The Voyage of the Dawn Treader	Бялата вещица	Майкъл Аптид	фентъзи, приключенски
2011	Трябва да поговорим за Кевин	We Need to Talk About Kevin	Ева Качадуриан	Лин Рамзи	драма, трилър
2012	В царството на пълнолунието	Moonrise Kingdom	Социалните	Уес Андерсън	комедия, драма, романс
2013		David Bowie: The Stars (Are Out Tonight)	себе си	Флория Сигизмонди	музика	късометражно видео
	Само любовниците остават живи	Only Lovers Left Alive	Ив	Джим Ярмуш	комедия, драма, фентъзи
	Снежен снаряд	Snowpiercer	Мейсън	Бонг Джун Хо	екшън, драма, научнофантастичен
	Теорема нула	The Zero Theorem	д-р Шринк-Ром	Тери Гилиъм	драма, фентъзи
2014	Гранд хотел „Будапеща“	The Grand Budapest Hotel	Мадам Д.	Уес Андерсън	приключенски, комедия, криминален
2015	Тотал щета	Tranwreck	Даяна	Джуд Апатоу	драма, комедия, романтичен
	Голямото плискане	The Bigger Splash	Мариан Лейн	Лука Гуаданино	драма, музикален
2016	Аве, Цезаре!	Hail, Ceasar!	Тора/Тесали Такър	Братя Коен	комедия, драма
	Доктор Стрейндж	Doctor Strange	Древният	Скот Дериксън	фентзи, екшън
2017	Окджа	Okja	Луси/Нанси Мирандо	Бонг Джун Хо	приключенски,д рама
	Военна машина	War Machine	германска политичка	Давид Мишо	драма, военен
2018	Суспирия	Suspiria	д-р Клемперер, мадам Бланк, Хелена Маркос	Лука Гуаданино	ужаси
2019	Сувенирът	The Souvenir	Розалинд	Джоана Хог	драма, мистерия, романтичен
	Отмъстителите: Краят	Avengers: Endgame	Древният	Антъни и Джо Русо	екшън, фентъзи
	Мъртвите не умират	The Dead Don't Die	Зелда Уинстън	Джим Ярмуш	ужаси, комедия
2020	Историята на Дейвид Копърфилд	The Personal History of David Copperfield	Бетси Тротуд	Армандо Янучи	драма, комедия
	Човешкият глас	The Human Voice	жена	Педро Алмодовар	драма	късометражен
2021	Сувенир: част 2	The Souvenir: Part 2	Розалинд	Джоана Хог	драма
	Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън	The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun	Дж. К. Л. Беренсен	Уес Андерсън	комедия, драма, романтичен
	Памет	Memoria	Джесика Холанд	Апичатпонг Вирасетакул	драма
2022		The Eternal Daughter	Джули Харт/Розалинд Харт	Джоана Хог	драма
	Три хиляди години копнеж	Three Thousand Years of Longing	Алития Бини	Джордж Милър	драма, романтичен, фентъзи
2023	Астероид Сити	Asteroid City	д-р Хикенлупър	Уес Андерсън	комедия, романс
	Убиецът	The Killer	Експертката	Дейвид Финчър	екшън, криминален
		All Kinds of Love		Каспър Сейерсен	късометражен
		Problemista	Елизабет	Хулио Торес	комедия
		The End
		The Room Next Door	Марта

Телевизионни сериали

година	заглавие	оригинално заглавие	епизоди	роля	жанр	забел.
1986		Zastrozzi: A Romance	във всички 4 еп.	Джулия	драма	минисериал
1990		Your Cheatin' Heart	във всички 6 еп.	Киси Крауч	комедия, драма
1992		Screenplay	Man to Man	Ела/ Макс Герицки	драма
		Shakespeare: The Animated Tales	Hamlet	Офелия	анимация	късометражен
2012		Getting On	еп. 3.6	Елке	комедия
2019	Какво правим в сенките	What We Do in the Shadows	The Trial	Тилда	фентъзи, ужаси

Документални филми и сериали

година	заглавие	оригинално заглавие	роля	режисьор	забел.
1988		Cycling the Frame	колоездачка	Синтия Бийт	тв филм
1990		The Garden: Making of the Garden	себе си	Такаши Асаи	късометражен
		The Media Show (еп. Edward II и еп. 3.10)	себе си
		Fruits of Fear	себе си	Нгози Онвира
1991		Arena (еп. Derek Jarman – A Portrait)	себе си		тв сериал
1994		Visions of Heaven and Hell	разказвач	Марк Харисън, Лиан Клайн	тв филм
1999		Karen Black: Actress at Work	себе си	Кери Фелтам
2001		Anatomy of a Scene (еп. The Deep End)			тв сериал
2002		Tilda Swinton: The Love Factory		Лука Гуаданино	късометражен
		Independent View	себе си		тв сериал
2004		Derek Jarman: Life as Art	себе си	Енди Кимптън-Най
2005		Filmography (еп. Keanu Reeves)	себе си		тв сериал
		T4' in Narnia	себе си	Крисен Хайет	тв филм
		On the Set: Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch & the Wardrobe	Бялата вещица		тв късометражен
2006		The Chronicles of Narnia: Chronicles of a Director	себе си		късометражен
		The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Visualizing 'The Lion, the Witch and the Wardrobe'	себе си		видео
		The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe: Creating Creatures	себе си
		Broken Flowers: Start to Finish	себе си		късометражно видео, неизписана
2007		Schau mir in die Augen, Kleiner	себе си	Андре Шефер
	Любимият монарх на Хитлер	Hitler's Favourite Royal	себе си, разказвач	Фиона Котър Крейг	тв филм
		Independent Lens (еп. Deep Water)	разказвач, себе си		тв сериал
2008		Requiem for Jarman	себе си	Карл Дафт	късометражен
		Farmhouse: Jim Jarmusch at Work	себе си	Адам Бала Лоу	късометражен
2009		Deutschland, deine Künstler (еп. Christoph Schlingensief)	себе си		тв сериал
		The Invisible Frame	колоездачка	Синтия Бийт
2010		Behind Jim Jarmusch	себе си	Леа Риналди
		Climate for Change	разказвач	Браян Хил
		Spur der Bären	себе си	Ханс-Кристоф Блуменберг	тв филм
	Звездно късо съединение	14 Actors Acting	себе си	Солве Съндсбо	късометражно видео
2011		Cinema Is Everywhere	себе си	Тил Грейхейвънс
		Amore carne	себе си	Пипо Делбоно
		Making It in Hollywood	себе си	Дъг Макфарлейн
2012		Radioman	себе си	Мери Кер
2013		Ways of Listening	себе си	Колин Маккейб	късометражен
		When Björk Met Attenborough	разказвач	Луиз Хупър	тв филм
2014		Antarctica 3D: On the Edge		Джон Боуермастър	късометражен
		Travelling at Night with Jim Jarmusch	себе си	Леа Риналди
		Snowpiercer: Transperceneige, From the Blank Page to the Black Screen		Хесус Кастро
		The Gospel According to St Derek		Енди Кимптън-Най	късометражен
2015		B-Movie: Lust & Sound in West-Berlin 1979 – 1989		Йорг А. Хопе и др.
2016		Phantom of the Universe: The Hunt for Dark Matter	разказвач	Хоао Пекенао
		The Seasons in Quincy: Four Portraits of John Berger	себе си	Бартек Джадош и др.
2017		Letters from Generation Rx	разказвач	Кевин П. Милър
		Doctor Strange: Across Time and Space	себе си, Древният		късометражно видео
		Defying Reality: The Art of Visual Effects of 'Doctor Strange
		Doctor Strange: The Score-Cerer Supreme
		Doctor Strange: A Strange Transformation
		Doctor Strange: Strange Company
		National Endowment for the Arts: United States of Arts (еп. American Film Institute)	себе си		тв сериал, късометражен
		Untitled Progressive School		Тилда Суинтън

Озвучаване

година	заглавие	оригинално заглавие	роля	режисьор	жанр	забел.
1992		Shakespeare: The Animated Tales	Офелия		анимация	късометражен тв сериал (еп. Hamlet)
1993		Blue	разказвач	Дерек Джарман	биографичен, драма
1995	Орландо	Orlando	разказвач	Вирджиния Улф	аудиокнига
2000		The Dilapidated Dwelling	разказвач	Патрик Кайлър	документален
2005		Constantine	Архангел Гавраил		видеоигра
2006		Galápagos	разказвач		документален	тв минисериал в 3 еп.
	Пагубни дълбини	Deep Water	разказвач	Луиз Озмънд, Джери Ротуел	документален
2007		Faceless	разказвач	Ману Лукш	научнофантастичен
2008		Derek	разказвач	Бърнард Роуз, Айзак Джулиен	документален
2011		Genevieve Goes Boating	себе си	Люси Грей	приключенски, семеен	късометражно видео
2013		Death for a Unicorn	разкавач	Рикардо Бернаскони, Франческа Ревердито	фентъзи	късометражен
		Serge Draghiev and the Ballets Russes	разказвач		документален
2015		Dreams Rewired	разказвач	Ману Лукш, Мартин Райнхард, Томас Тоде	документален
2016		Letters from Bagdad	Гертруд Бел	Забине Крайенбюл, Зева Йолбаум	документален
2017		Tania Libre	себе си, разказвач	Лин Хершман-Лийсън	документален
2018	Островът на кучетата	Isle of Dogs	Оракул	Уес Андерсън	анимационен, приключенски
		Women Make Film: A New Road Movie Through Cinema	разказвач	Марк Казънс	документален, исторически
2019	Нешлифовани диаманти	Uncut Gems	Ан Одли мениджър	Бени и Джон Сафди	криминален, драма
2020		Last and First Man	разказвач	Йохан Йохансон	фентъзи, мистерия
2021		Goliath: Playing with Reality	разкавач	Мей Абдала, Бари Джин Мърфи	късометражен
2022	Пинокио	Pinocchio	Горска фея	Гийермо дел Торо, Майк Густавсон
2023		Some Thoughts of the Common Toad	разказвач		късометражен

Театър

година	заглавие	заглавие на английски	роля	автори	режисьор	място
1980 – 1983	Херцогинята от Амалфи	The Duchess of Malfi		Джон Уебстър		студентски постановки в Кеймбридж
	Сън в лятна нощ	Midsummer's Nigh Dream		Уилям Шекспир
	Комедия от грешки	The Comedy of Errors
1983 и 1984	Дяволи	The Devils	монахиня	Джон Уайтинг	Джон Бартън	Барбикан сентър (Лондон), Пит (Лондон)
	Юлий Цезар	Julius Ceasar	плебейка	Уилям Шекспир	Рон Даниълс	Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан център (Лондон)
	Мяра за мяра	Measure for Measure	Джулиета	Уилям Шекспир	Ейдриън Нобъл	Кралски шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън), Барбикан център (Лондон), Кралски театър (Нюкасъл)
1984	Хенри VIII	Henry VIII		Уилям Шекспир	Хауърд Дейвис	Барбикан център (Лондон)
	Майка Кураж и синовете ѝ	Mother Courage and her sons	войнишка майка	Бертолт Брехт
1985		Waste		Харли Гранвил-Баркър	Джон Бартън
	Торквато Тасо	Torquato Tasso		Йохан Волфганг фон Гьоте	Стивън Ънуин	Кралски национален театър (Лондон)
	Бялата роза	White Rose	Ина Паспотникова	Брус Майлс	Питър Арнътс	Театър „Траверс“ (Единбург), Театър „Алмейда“ (Лондон)
		Dead Men		Майк Скот		продукция на Isosceles Comedy Company на фестивала „Траверс“ в Театър „Траверс“ (Единбург)
	Елизабет Гордън Куин	Elizabeth Gordon Quinn		Крис Хана
		Losing Venice		Джон Клифърд
		Aus Der Fremde		Ернст Яндъл
		No Son of Mine		Филип Голие
		The Prince of Experience		Кен Рос
		Through the Leaves		Франк Ксавиер Крьотц
1987	Туристическият гид	The Tourist Guide		Бото Щраус		Театър „Алмейда“ (Лондон)
	Мярка	Die Massnahme		Бертолт Брехт
	Човек към човека	Man to Man	Ела Герик, Макс Герик	Бертолт Брехт	Манфред Карге	Кралски дворцов театър (Лондон), Театър „Траверс“ (Единбург)
1989		The Long Way Round		Петер Хандке		Кралски национален театър (Cottesloe Stage) (Лондон)
	Моцарт и Салиери	Mozart and Salieri	Моцарт	Александър Пушкин
	Хеда Габлер	Hedda Gabler		Хенрик Ибсен		Кралски национален театър: Театър „Котслоу“, Театър „Литълтън“ и Olivier Theatre (Лондон)
		Whale
	Гето	Ghetto		Дейвид Лан, Джошуа Собол
	Хамлет	Hamlet		Уилям Шекспир
	Мизантроп	The Misanthrope		Молиер
		The March on Russia		Дейвид Стори
		Juno and the Paycock		Шон О'Кейси
		The Secret Rapture		Дейвид Хеър
		The Voysey Inheritance		Харли Гранвил Баркър
		Fuente Ovejuna		Феликс Лупе де Овега
		Tango Varsoviano				Театро Дел Сюр
	Гроздовете на гнева	The Grapes of Wrath		Джон Стайнбек	Франк Галати	Steppenwolf Theatre (Чикаго)
		The Shaughraun		Дион Бусико
		Speed-The-Plow		Дейвид Мамет
	Разколът на Англия	Schism in England		Педро Калдерон де ла Барка
	Вуйчо Ваньо	Uncle Vanya		Антон Чехов		Московски художествен театър
		Suicide for Love				продукция на Компания „Нинагава“ (Япония)
	Вълшебното килимче	The Magic Carpet		Патриша Гордън
	Човекът, звярът и добродетелта	Man Beast and Virtue		Луиджи Пирандело
		The Beaux Strategem		Жорж Фаркер
	Добрият човек от Сечуан	The Good Person of Sichuan		Бертолт Брехт
	Саломе	Salome		Оливър Уайлд
		Ma Rainey's Black Bottom		Огъст Уилсън
		Bent		Мартин Шърман

Награди и номинации

Към март 2021 г. филмовата енциклопедия IMDB посочва 69 спечелени награди,^[3] сред които:

Награди

Година	Награда	Творба	забел.
1988	„Теди“ на журито на Берлинския международен филмов фестивал
1991	Купа „Волпи“ на Венецианския филмов фестивал за най-добра актриса	Едуард II
1992	на Солунския филмов фестивал за най-добра актриса	Орландо
1993	„Давид на Донатело“ за най-добра чуждестранна актриса
	Golden Space Needle на Международния филмов фестивал в Сиатъл за най-добра актриса
2001	на Дружеството на филмовите критици от Лас Вегас	Цената на мълчанието
	на Бостънското дружество на филмовите критици за най-добра актриса
	Бременска филмова награда
2004	на БАФТА Шотландия за най-добра актриса в главна роля в шотландски филм	Младият Адам
2005	„Ричард Харис“ на Британските награди за независимо кино
2007	на Филмовото дружество на Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля	Майкъл Клейтън
2008	„Специален Теди“ на Берлинския международен филмов фестивал		споделена с 4 души
	на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса в поддържаща роля	Майкъл Клейтън
	на Филмовите критици от Детройт за най-добра актриса в поддържаща роля
	на Асоциацията на филмовите критици от Далас Форт-уорт за най-добра актриса в поддържаща роля
	Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля
	на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля
2009	Британски филмови награди Evening Standart за най-добра актриса	Джулия
	„Сатурн“ на Академията за научнофантастични, фентъзи и хорър филми за най-добра актриса в поддържаща роля	Странният случай с Бенджамин Бътън
2010	на Международния филмов фестивал в Дъблин за най-добра актриса	Аз съм любов
2011	„Сребърен медальон“ на Филмовия фестивал в Телюрайд, САЩ
	на Асоциацията на филмовите критици от Остин за най-добра актриса	Трябва да поговорим за Кевин
	Европейски филмови награди за най-добра европейска актриса
	на Филмовите критици от Сан Франциско за най-добра актриса
2013	Награда на критиката на SECS филмов фестивал в Бразилия за най-добра чуждестранна актриса
	на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав	В царството на пълнолунието
2014	на Кръга на филмовите критици от Флорида за най-добър актьорски състав	Гранд хотел „Будапеща“	споделена с 16 колеги
	на Филмовото дружество на Детройт за най-добър актьорски състав
	на Асоциацията на Бостънските онлайн критици за най-добра актриса в поддържаща роля	Снежен снаряд
2015	на Алианса на жените журналистки за най-добра поддържаща актриса
	на Кръга на филмовите критици от Ванкувър за най-добра актриса	Само любовниците не умират
	Female Focus и Специално споменаване на Алианса на жените журналистки за актриса, победила възрастта и дискриминацията по възраст	Снежен снаряд, Само любовниците не умират	2 отделни награди
	на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добър актьорски състав	Гранд Хотел„Будапеща“	споделена с 16 колеги
	на Асоциацията на филмовите критици от Джорджия за най-добър актьорски състав
	на Асоциацията на филмовите критици от Централно Охайо за най-добра актриса	Снежен снаряд
	CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс)	Снежен снаряд, Гранд хотел „Будапеща“
2017	„Сатурн“ за най-добра актриса в поддържаща роля	Доктор Стрейндж
2018	Почетна „Гран При“ на Международния филмов фестивал в Каталония
	Flight Meter за най-добра актриса в поддържаща роля	Суспирия
2019	„Робърт Олтман“ на наградите Independent Spirit		споделена с 15 души
	CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля (международен конкурс)
	Chainsaw award за най-добра актриса в поддържаща роля
2020	„Златен лъв“ за кариера на Венецианския филмов фестивал
2021	„Мери Пикфорд“ на наградите „Сателит“

Номинации

Към март 2021 г. Суинтън има 156 номинации за различни награди, посочени на уеб страницата Imdb.com.^[3] По-важните от тях са:

• „Златен глобус“

2002: за най-добра актриса в драматичен филм за „Цената на мълчанието“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля в игрален филм за „Майкъл Клейтън“
2012: за най-добра актриса в драма за „Трябва да поговорим за Кевин“

• Награда на БАФТА

2009 за най-добра актриса в поддържаща роля за „Изгори след прочитане“
2012 за най-добра актриса в главна роля за „Майкъл Клейтън“

• Европейски филмови награди

1993: за европейска актриса на годината за „Орландо“

• Награда „Сателит“

2002: „Златен сателит“ за най-добра актриса в драма за „Цената на мълчанието“
2007: за най-добра актриса в драма за „Стефани Дилей“ и за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клайтън“
2010: за най-добра актриса в драма за „Аз съм любов“
2015: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Снежен снаряд“

• Награда на Гилдията на киноактьорите

2003: за изключителен актьорски състав в кинофилм за „Адаптация“
2008: за най-добра актриса в поддържаща роля за „Майкъл Клейтън“
2009: за изключителен актьорски състав в кинофилм за „Странния случай с Бенджамин Бътън“
2012: за най-добра актриса в главна роля за „Трябва да поговорим за Кевин“
2015: за най-добър актьорски състав за „Гранд хотел Будапеща“

Източници и бележки

1. Donnelly, Gabrielle. Tilda Swinton on why she, her partner and her ex are 'all really good friends' // Daily Mail, 16 март 2014. Посетен на 5 август 2014.
2. Young Adam scores Bafta success // 15 ноември 2014. Посетен на 25 март 2021.
3. Tilda Swinton Awards // Imdb.com. Посетен на 25 март 2021.
4. Tilda Swinton Honored by NYC's Museum of Modern Art Film Gala on Her 53rd Birthday // The Hollywood Reporter. 6 ноември 2013. Посетен на 25 март 2021.
5. Tilda Swinton Biography // Imdb.com. Посетен на 26 март 2021.
6. The 25 greatest actors of the 21st century (so far) // New York Times. 25 ноември 2020. Посетен на 25 март 2021.
7. Hattenstone, Simon. Winner takes it all // The Guardian. London, 22 ноември 2008. Посетен на 25 март 2021.
8. Tilda Swinton Biography // Tiscali.co.uk. Архивиран от оригинала на 2009-02-17. Посетен на 11 февруари 2011.
9. Tilda Swinton Biography // Biography.com. Посетен на 25 март 2021.
10. Judith Grey (22 May 2013). „At 52, Actress Tilda Swinton Is The New Face of Chanel“. Seattle P-I; Hearst Seattle Media. Посетен на 11 август 2014 г.
11. Tilda Swinton, one of our most unique actors, talks to Gaby Wood // The Guardian. London, 9 октомври 2005. Посетен на 25 март 2021.
12. Johnston, Trevor (12 March 1993). "Virginia Territory". The List. Посетен на 25 март 2021.
13. Dunlop, Alan. Fettes College Preparatory School, Edinburgh, by Page\Park Architects // London, Architects Journal, 11 юни 2009. Посетен на 25 март 2021.
14. Schager, Nick. Tilda Swinton vs. Harry Potter: Hogwarts Might Not Be All It's Cracked Up to Be // Yahoo, 2 декември 2016. Посетен на 25 март 2021. West Heath was „a very lonely and isolating environment“ and that she thinks boarding schools „are a very cruel setting in which to grow up and I don't feel children benefit from that type of education. Children need their parents and the love parents can provide.“
15. James Mottram. Tilda Swinton: 'I was expected to marry a duke!' // Independent. 23 октомври 2011. Посетен на 25 март 2021.
16. Gray, Sadie. Profile Tilda Swinton White Witch takes a red and pink ride to stardom // The Times. London, 27 ноември 2005. Посетен на 25 март 2021.
17. Measure for Measure // AHDS. Архивиран от оригинала на 2015-02-26. Посетен на 26 February 2015.
18. Man to Man Park theatre // Culture Whisper. Посетен на 25 март 2021.
19. Tilda Swinton – Rotten Tomatoes // www.rottentomatoes.com. Посетен на 12 November 2020. (на английски)
20. Wiseman, Andreas (20 July 2020). "Venice Film Festival To Fete Tilda Swinton & Ann Hui With Golden Lion Lifetime Achievement Awards. Посетен на 25 март 2021
21. Diane Solway (August 2011). "Planet Tilda". W magazine. Архивиран от оригинала на 13 юли 2011. Посетен на 25 март 2021
22. Tilda Swinton – Rotten Tomatoes // www.rottentomatoes.com. Посетен на 25 март 2021. (на английски)
23. Tilda Swinton // www.writeups.org. Посетен на 25 март 2021.
24. Ebert, Roger. Michael Clayton // Chicago Sun-Times. 5 October 2007. Посетен на 25 март 2021.
25. Winners Announced. Посетен на 25 март 2021
26. Solway, Diane. Social Studies // W magazine. Архивиран от оригинала на 2016-05-30. Посетен на 11 August 2014.
27. Longworth, Karina. Why the Academy Will Ignore Nicolas Cage and Tilda Swinton's Oscar-worthy Turns // Vanity Fair. Архивиран от оригинала на 2010-02-28. Посетен на 6 януари 2010.
28. Editors (18 March 2009). "Producer Says Tilda Swinton to Star in „Kevin“, Adaptation of Lionel Shriver Novel". New York Times Blogs. Посетен на 25 март 2021
29. Macnab, Geoffrey. Swinton, Fassbender and Wasikowska line up for Jarmusch's vampire story // ScreenDaily. Посетен на 16 May 2011.
30. Radish, Christina (June 2014). Tilda Swinton Talks SNOWPIERCER, Creating Her Outrageous Character, Playing a Character Originally Written as a Man & the Film's International Production. Collider. Посетен на 25 март 2021.
31. "First still of „A Bigger Splash“: Matthias Schoenaerts, Tilda Swinton, Dakota Johnson and Ralph Fiennes". imgur.com. 27 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
32. Sampson, Mike. Tilda Swinton Explains Why She's „Really, Really, Really Excited“ to Star in Marvel's 'Doctor Strange' // ScreenCrush, 14 July 2015. Посетен на 25 март 2021.
33. Ashley Lee. 'Doctor Strange' Asian Whitewashing Controversy: Tilda Swinton Responds // Hollywood Reporter. Посетен на 25 март 2021.
34. Doctor Strange: Tilda Swinton diplomatically responds to whitewashing claims // 15 август 2016. Посетен на 25 март 2021.
35. ((it)) A Bigger Splash – Abbiamo incontrato il regista Luca Guadagnino. darumaview.it. 23 ноември 2015. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 25 март 2021.
36. Suspiria, Luca Guadagnino: „Dakota Johnson e Tilda Swinton sono nel cast“ // 23 ноември 2015. Посетен на 25 март 2021.
37. Photos: Tilda Swinton Is Sleeping In A Box At MoMA This Year // Архивиран от оригинала. Посетен на 26 март 2021. Архив на оригинала от 2013-09-26 в Wayback Machine.
38. Tilda Swinton // Encyclopedia Britannica. Посетен на 26 март 2021.
39. Tilda Swinton/ Oliver Sairland // 2012. Посетен на 26 март 2021.
40. Tilda Swinton fait défiler le passé // Le Monde. 28 септември 2012. Посетен на 26 март 2021.
41. Elle 'the muses' Tilda Swinton архивно копие, архив на оригинала от 20 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080220003543/http://features.elleuk.com/fashion_week/muses_1.php, посетен на 25 март 2021
42. Cartner-Morley, Jess. The 50 best-dressed over 50s // The Guardian. London, 28 March 2013.
43. Introducing the International Best-Dressed List 2017 Hall of Fame // Посетен на 26 март 2021.
44. 2018's Best Dressed. Посетен на 25 март 2021.
45. Berlinale: 1988 Juries // berlinale.de. Посетен на 25 март 2021.
46. "18th Moscow International Film Festival (1993)". (архивиран). Посетен на 25 март 2021.
47. Тильда Суинтон возгловит жюри Берлинаре // 13 ноември 2008. Посетен на 26 март 2021.
48. "Sir Sean Connery Named Patron of Screen Academy Scotland". 2 November 2006. (архивиран от оригинала). Посетен на 26 март 2021
49. Ballerina Ballroom. Посетен на 26 март 2021.
50. Tilda Swinton goes glam-folk with Patrick Wolf // The Guardian. 24 януари 2009. Посетен на 25 март 2021.
51. "Our gal Tilda and her magical perambulating film festival" 5 August 2009, Roger Everet.com. Посетен на 26 март 2021.
52. Entertainment | Actress Swinton hauls cinema // BBC News. 4 August 2009. Посетен на 26 mart 2021.
53. Hicklin, Aaron. A sentimental education: inside the school that Tilda built // The Guardian. Посетен на 26 март 2021. (на английски)
54. Tilda Swinton: From Russia, With Pride // Out. 5 юли 2013. Посетен на 26 март 2021.
55. Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald // Press and Journal. 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021. (на американски английски)
56. Tilda Swinton defends her Scottishness against claim by fellow actress Kelly Macdonald // 31 октомври 2018. Посетен на 26 март 2021.
57. Sperling, Nicole. Tilda Swinton, Lynne Ramsay birth a nightmare called 'Kevin' // Los Angeles Times.
58. Tilda Swinton wins fight to keep windows she moved at her Highlands home without planning permission fearing neighbours would be able to peep into her mansion // Daily Mail. 14 май 2020. Посетен на 26 март 2021.
59. Interview with Actress Tilda Swinton: „I am probably a woman“ // 20mart 2009. Посетен на 26 март 2021. "I'm probably a woman. I don't know if I could ever really say that I was a girl – I was kind of a boy for a long time. I don't know, who knows? It changes.“ In her work, she has „played with the idea of transformative gender“ and enjoys „walking the tightrope of identity, of sexual identity, of gender identity.“
60. Jerremy O'Harris. Playful, Fantastical, Rare: At Home With Tilda Swinton On Her Highlands Estate // 14 февруари 2021. Посетен на 26 март 2021. „I'm very clear that queer is actually, for me anyway, to do with sensibility. I always felt I was queer – I was just looking for my queer circus, and I found it. And having found it, it’s my world.“
61. На англ. queer значи също „странен“, освен Куиър
62. Hattenstone, Simon (7 January 2022). „Tilda Swinton: 'My ambition was always about having a house by the sea and some dogs'“. The Guardian. Guardian News & Media Limited. Посетен на 10 октомври 2022.

Външни препратки

• ((en)) Тилда Суинтън в Internet Movie Database
• ((en)) Тилда Суинтън в
• Тилда Суинтън на Filmitena.com
• Тилда Суинтън на Cinefish.bg

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tilda Swinton и страницата Tilda Swinton в Уикипедия на английски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.