висше училище в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Техническият университет в София[1] е държавно висше техническо училище, най-голямото в България с филиали в Пловдив и Сливен.
Технически университет – София | |
Девиз | „Ние успяваме!“ |
---|---|
Основан | 15 декември 1945 г. |
Вид | Държавен университет |
Финансиране | 6,4 млн. лв. (2023 г.) |
Ректор | проф. д.н. инж. Иван Кралов |
Преподаватели | 700 (дек. 2023 г.) |
Студенти | 11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.) |
Местоположение | София, България |
Бивши имена |
|
Цветове | синьо, бяло |
Членство | Европейски технологичен университет |
Адрес | София, Студентски град, ул. „проф. Георги Брадистилов“ 11 |
Сайт | www.tu-sofia.bg |
Местоположение в Студентски | |
Технически университет – София в Общомедия |
В продължение на десетилетия Техническият университет подготвя инженерни кадри в областта на машиностроенето, енергетиката, електротехниката, електрониката, транспорта и съобщенията.[2]
Техническият университет в София е основан на 15 декември 1945 г. като Машинно-технологичен факултет (МТФ) към Висшето техническо училище с три отдела – машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия. През 1950 г. се открива отдел минно инженерство и инженерна геология.[3]
През 1953 г. Машинно-технологичният факултет се отделя от Държавната политехника[4] като самостоятелен висш технически институт под името Машинно-електротехнически институт (МЕИ).[5] За негов първи ректор е избран проф. Саздо Иванов.[2]
Първоначално към МЕИ са създадени Машиностроителен факултет с 14 специалности и Електротехнически факултет с 6 специалност. През 1960 г. е открит Факултет по транспорта и съобщенията. На 18 юни 1963 г. института се разделя на пет отделни факултета – машинно-технологически, енергомашиностроителен, транспортен, електротехнически и Факултет по радиоелектроника. През 1973 г. се откриват още два факултета – машиностроителен и автоматика.[2]
През 1953 г. се въвежда задочно обучение, а през 1971 г. – вечерно. През 1969 г. е въведена следдипломна квалификация.
Между 1967 – 1995 г., носи името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“, по случай 50-тата годишнина от Октомврийската революция (1917).
В периода 1975 – 1976 г. във ВМЕИ има 23 специалности, 13 526 студенти (от тях 199 чужденци от 40 страни) и 1435 преподаватели. Срока на обучение е 4 1/2 години (редовно) и 5 1/2 години (задочно). До 1976 г. ВМЕИ са завършили 30 000 специалисти (от тях 360 чужденци от 23 страни).[2]
Филиалът на университета в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета – Факултет по електроника и автоматика и Факултет по машиностроене и уредостроене. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет в Сливен.
Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.
През 1991 г. е открит Факултет по мениджмънт.
С решение на XXXVII народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет – София.
От 1990 г. в Техническият университет – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, съгласно междуправителствена спогодба с Германия. Между 1992 – 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език – Факултет за английско инженерно обучение и Факултет за френско обучение по електроинженерство.
Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец.
През цялата история на Техническия университет в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително около 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.
През 2022 – 2023 г. в Техническият университет има 39 специалност, 4657 студенти (от тях 169 чужденци от 13 страни) и 1586 преподаватели. Срока на обучение и в двете форми е 4 години.
№ | име | мандат |
---|---|---|
1. | проф. Саздо Иванов | (1953 – 1960) |
2. | проф. Яким Якимов | (1960 – 1962) |
3. | проф. Иван Попов | (1962 – 1962) |
4. | проф. Георги Брадистилов | (1962 – 1966) |
1. | проф. Георги Брадистилов | (1962 – 1966) |
2. | проф. Ангел Балевски | (1966 – 1968) |
3. | проф. Ангел Балевски | (1967 – 1968) |
4. | проф. Николай Наплатанов | (1968 – 1970) |
5. | проф. Владимир Дивизиев | (1970 – 1972) |
6. | проф. Никола Тодориев | (1972 – 1973) |
7. | проф. Цанко Цанков | (1973 – 1976) |
8. | проф. Начо Начев | (1976 – 1983) |
9. | проф. Димитър Бучков | (1983 – 1986) |
10. | проф. Людмил Даковски | (1986 – 1989) |
11. | проф. Димитър Бучков | (1989 – 1992) |
12. | проф. Димитър Димитров | (1992 – 1999) |
1. | проф. Димитър Димитров | (1992 – 1999) |
2. | проф. Венелин Живков | (1999 – 2005) |
3. | проф. Камен Веселинов | (2005 – 2011) |
4. | проф. Марин Христов | (2011 – 2014) |
5. | проф. Георги Михов | (2014 – 2019) |
6. | проф. Иван Кралов | (от 2019 – настоящем) |
В учебната си структура Техническият университет включва общо 17 факултета и 4 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища, разпределени както следва:
Структурни звена на Техническия университет – София | |
---|---|
Факултет | Година на основаване |
Машиностроителен | 1953 |
Електротехнически | 1953 |
Транспорт[6] | 1963 |
Енергомашиностроителен | 1965 |
Автоматика | 1973 |
Електронна техника и технологии[7] | 1987 |
Телекомуникации | 1987 |
Компютърни системи и технологии | 1987 |
Германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт | 1990 |
Стопански | 1991 |
Френско обучение по електроинженерство | 1991 |
Английско инженерно обучение | 1992 |
Индустриални технологии | 1993 |
Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:
През 1976 г. библиотеката разполага с книжен фонд около 87 000 тома.[2] Към 2024 г. в библиотеката има над 130 000 тома научна и образователна литература в областта на инженерните и стопански науки.
Осигурени са 216 работни места, от които 126 са компютъризирани, както и достъп до съвременни CAD, CAM, CAE и други системи за проектиране, симулация и моделиране и достъп до електронните ресурси на ScienceDirect, SpringerLink, EmeraldEngineering, EBSCOhost, както и цитатните бази данни Scopus.
В библиотеката има информационен център на Българския институт за стандартизация, откъдето могат да се четат стандарти, покриващи множество инженерни, стопански и други области.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.