висше училище в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Техническият университет в София[1] е държавно техническо висше училище, най-голямото в България[2].
| Технически университет – София | |
| Universitas technica Sofiae | |
 Ректорат | |
| Девиз | „Ние успяваме!“ |
|---|---|
| Основан | 15 октомври 1945 г. |
| Вид | държавен |
| Финансиране | 6,7 млн. лв. (2021 г.) |
| Ректор | проф. д.н. инж. Иван Кралов |
| Преподаватели | 700 (дек. 2023 г.) |
| Студенти | 11 500, от които 750 чуждестранни, 300 докторанти (дек. 2023 г.) |
| Местоположение | София, Република България |
| Бивши имена | Машинно-електротехнически институт |
| Цветове | синьо, бяло |
| Членство | Европейски технологичен университет |
| Адрес | София, бул. Св. Климент Охридски 8 |
| Сайт | tu-sofia.bg |
 | |
  Разположение в София | |
| Технически университет – София в Общомедия | |
В учебната си структура ТУС включва общо 17 факултета и 3 департамента, 3 висши колежа и 2 средни училища в няколко града:
ТУС е самостоятелно висше училище от 1953 г. Учреден е под името Машинно-електротехнически институт, който е сред 4-те висши инженерни училища, създадени вследствие от разделянето на Държавната политехника, включвайки 2 нейни факултети (Машинен и Електротехнически).
Със Закона за висше техническо училище (ДВ, бр. 126 от 12 юни 1941) се основава държавното Висше техническо училище с 2 факултета – Строително-архитектурен и Машинно-технологически (преименуван на Машинно-електро-технологически през 1945 г. и после на Машинен). Учебните занятия в Строително-архитектурния факултет започват още от есента на 1942 г., но са прекратени заради Втората световна война. Занятията обаче в Машинно-електро-технологическия факултет стартират едва от есента на 1945 г., чествана като година на основаването на ТУС.
През 1951 г. Машинният факултет е разделен на 4 факултета – Машинен (специалност „Машинно инженерство“), Електротехнически (специалност „Електроинженерство“), Минен (специалности „Минно инженерство“ и „Инженерна геология“) и Факултет по индустриална химия (специалности „Силикати“ и „Органичен синтез“)[3], първите 2 факултета от които стават основата на бъдещия МЕИ. Строително-архитектурният факултет е разделен на 4 факултета – Строителен, Архитектурен, Геодезически и Хидротехнически.
Висшето техническо училище се преименува през 1945 г. на Държавна политехника, която е преобразувана през 1953 г. в 4 висши инженерни училища, наречени „институти“:
Първоначално, след отделянето му в самостоятелно висше училище, ТУС е наречен Машинно-електротехнически институт (съкратено МЕИ), който е преименуван през 1965 г. на Висш машинно-електротехнически институт (съкр. ВМЕИ). Известно време носи и името на Ленин като Висш машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. С решение на XXXVII народно събрание на 21 юли 1995 г. се преобразува в университет и се преименува на Технически университет.
Филиалът на ТУС в Пловдив, създаден през 1986 г., включва 2 факултета. През 1986 г. е открит Инженерно-педагогическият факултет[4] в Сливен.
Структурата на университета включва 2 колежа, които са на оперативно ръководство от университетските бази в София и Сливен. Педагогическият колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница е закрит през 2006 г., а Техническият колеж „Джон Атанасов“ в Пловдив – през 2010 г.
От 1990 г. в ТУС – за първи път във висшето образование в България, започва обучение изцяло на чужд език с откриването на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт съгласно междуправителствена спогодба с Германия. През 1992 и 1993 г. се полага началото съответно и на днешните факултети за обучение на английски и на френски език.
Техническият университет осъществява методично и учебно ръководство на 2 средни технически училища – в София и Правец. Преподаватели от ТУ водят учебни занятия в тези професионални гимназии.
През цялата история на ТУС в него са получили дипломи за висше образование над 80 000 инженери, икономисти, математици. Понастоящем в него се обучават над 14 000 студенти, докторанти, специализанти, ученици, включително ок. 1000 чужденци. Общо преподавателите и изследователите надхвърлят 1000 души, от които над 400 са хабилитирани.
Образователната система на университета обединява:
Във всеки факултет и колеж има няколко катедри. Например Електротехническият факултет[7] включва следните катедри:
Научно-приложната дейност е организирана в следните звена:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
