Георги Брадистилов

Георги Делчев Брадистилов е български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.^[1]

Георги Брадистилов
български математик
Роден	Георги Делчев Брадистилов 12 октомври 1904 г. (стар стил) Панагюрище, Княжество България
Починал	18 юли 1977 г. (72 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет Мюнхенски университет Парижки университет
Научна дейност
Област	Математика
Работил в	Софийски университет (1939 – 1943) Държавна политехника (1943 – 1971)
Семейство
Баща	Делчо Петков Брадистилов (1866 – 1927)
Майка	Нона Георгиева Мотекова (1876 – 1958)
Братя/сестри	Петко Делчев Брадистилов (1894 – 1919) Пенка Дeлчева Брадистилова (1897 – 1972) Райна Делчева Брадистилова (1901 – 1923)
Съпруга	Добрина Брадистилова (1905 – 1984)
Георги Брадистилов в Общомедия

Биография

Георги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. стар стил в град Панагюрище, като е най-малкото дете в многодетното семейство на учителката Нона Георгиева Брадистилова (родена Мотекова) и висшия служител в Министерството на финансите Делчо Петков Брадистилов.^[2] Негов чичо е генерал Стою Брадистилов, а художничката Олга Брадистилова е негова първа братовчедка. През 1923 г. той завършва Трета софийска гимназия и в същата година е приет за студент в Софийския университет.

Образование и професионален стаж

Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.^[3][4] През 1931 – 1932 г. специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 г. – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 г. защитава докторат в Мюнхенския университет.^[5] През 1958 г. защитава в Софийския университет дисертация за звание „доктор на математическите науки“.

Преподавателска и научна дейност

Софийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.

Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).

След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).

Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.^[6]

Научно творчество

Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:

• „Матрично смятане“,
• „Операционно смятане“.

Награди

Награди: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).

Гробът на Георги Брадистилов и на неговата съпруга художничката Добрина Брадистилова в парцел 28 на Софийските централни гробища. (42°42′47.3″ с. ш. 23°20′04.6″ и. д.42.713139° с. ш. 23.334611° и. д.42.713139, 23.334611)

Паметна плоча на Георги Брадистилов в Исторически музей Панагюрище

Управленска дейност

През 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.

През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.

Памет

На професор Георги Брадистилов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).