From Wikipedia, the free encyclopedia
Тевтонският орден (тевтонски произхожда от латинското teutonicus – немски) е третият голям рицарски орден, основан по времето на кръстоносните походи в Палестина след Ордена на йоанитите (Малтийския орден) и Ордена на тамплиерите. Германският орден функционира и в наши дни.
| Тевтонски орден | |
 Герб на тевтонските рицари | |
| Девиз | Helfen – Wehren – Heilen (на български: Помощ – Защита – Лечение) |
|---|---|
| Пълно име | Орден на немските братя от дома на Света Мария в Йерусалим |
| Латинско име | Ordo domus Sanctae Mariae Theutonicorum Ierosolimitanorum |
| Друго име | тевтонски рицари, германски братя |
| Подчинен на | римския папа, германския кайзер |
| Църква | Римокатолическа църква |
| Покровител | Дева Мария, св.Георги Победоносец, св.Елисавета от Тюрингия |
| Основател | Хайнрих Валпот фон Басенхайм |
| Дата на основаване | 1190 г. |
| Тип | духовно-рицарски орден |
| Участие в | Кръстоносните походи, Северни кръстоносни походи, Битка на Чудското езеро (1242), Битка при Таненберг (1410) |
| Отличителни знаци | бяла мантия с черен кръст |
| Съвременен статут | действащ |
| Численост | 1000 |
| Щаб-квартира | Мариенбург (до 1466 г.), Кьонигсберг (1466 – 1525 г.), Мергентхайм (1525 – 1809 г.), Виена (от 1809 г.) |
| Велик магистър | Бруно Платер |
| Известни ръководители | Хайнрих Валпот фон Басенхайм, Херман фон Залца, Зигфрид фон Фойхтванген, Винрих фон Книпроде, Конрад фон Юнгинген |
| Тевтонски орден в Общомедия | |
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и търговци основават братство към една полева болница, което да има грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на крепостта Сен Жан д`Акр (Аккон, Akkā, Acre, Accho, Acco, Hacco) в Галилея. Арабите завоюват града 3 години по-рано (1187), но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце се борят ожесточено.
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д'Акр става столица и главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти един век. Тук Братството построява болница и църквата Св. Мария, и се нарича fratres domus hospitalis sanctae Mariae Teutonicorum in Jerusalem (Тевтонско братство към болницата на Дева Мария в Йерусалим). По-късно (21 декември 1196) Папа Целестин III дава на Братството привилегии като на другите ордени.
На голямо събрание през пролетта на 1198 г. немските рицари решават да превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите и тамплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден на 19 февруари 1199 г. с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници, лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с другите два действащи рицарски ордени – на йоанитите и тамплиерите.
След падането на Акра седалището на ордена се премества първо във Венеция, след това в Мариенбург, после в Кьонигсберг, по-късно в Бад Мергентхайм и накрая във Виена, където той остава и до днес.
| „ | Helfen – Wehren – Heilen | “ |
Помагане – Защитаване – Лекуване | ||
Управлението и администрацията на ордена се основава на пирамидна йерархия – представителства в градовете (комендантства) и райони на влияние (балии) със съответните ръководители и местен административен апарат. До установяването на Орденстат тевтонците нямат собствена държава, но имат представителства и балии в много европейски държави и в Близкия изток.
Военната сила на Тевтонския орден е забелязана от някои европейски владетели, които под предлога за „борбата с езичниците" искат да се разправят със своите съперници. Голямо влияние придобива великият магистър на ордена Херман фон Залца (1209 – 1239), получил значителни владения и средства и водил успешни преговори с папата и германския император.
През 1211 г. кралят на Унгария Андраш II кани на помощ рицарите в борбата му срещу куманите. Тевтонците се настаняват на границата на Трансилвания в областта Бурценланд, получавайки при това значителна автономия. Ордена е освободен от данъци и на практика управлява самостоятелно местното население. Тевтонците изграждат пет укрепления в Трансилвания, на които дават немски имена : Мариенбург, Шварценбург, Росенау, Кройцбург и Кронщад, През 1225 г. унгарските барони прогонват рицарите, тъй като виждат в Ордена заплаха за земите си. През 1217 г. Папа Хонорий III обявява кръстоносен поход против езичниците балти и померани, които населяват земите на полския княз Конрад Мазовецки. През 1225 г. князът отправя молба за помощ към Попо фон Остерна, велик магистър на тевтонските рицари, като в замяна на това им обещава владеенето на Хелмно и завладените от тях територии. Тевтонските рицари настъпват и в Силезия през 1232 г. На източния бряг на р. Висла е построен първият форт, дал начало на град Торун.
Експанзивната тактика на рицарите е винаги последователна: след завладяване на земите местното население се покръства, строи се замък-командория, около който се заселват немци и започва активното експлоатиране на земите и ресурсите.
Столица на Тевтонския орден става гр. Мариенбург (нем. Замък на Мария, полски Малборк). Постепенно под властта на Тевтонския орден попада голяма територия (днес главно на територията на Североизточна Полша и граничещата Калининградска област на Русия).
През 1237 г. Тевтонският орден се слива с остатъците на военното Братство на рицарите на меча (Schwertbrüderorden, основано през 1201 г. в Рига, с емблема червен кръст на бяло поле) и така получава Ливония. При завладяването на Гданск (1308 г.) под лозунга Jesu Christo Salvator Mundi (Исус Христос спасител на света) е унищожено почти цялото местно полско население (около 10 000 местни жители), а на завладените територии идват немски преселници. По същото време е завладяна и Померания. Така към края на XIII век орденът фактически става самостоятелна държава.
През 1239 – 1240 г. възниква реална възможност за координирана атака против руските княжества, които са отслабени от монголското нашествие. В края на август 1240 г. орденът събира немските кръстоносци от Прибалтика, датските рицари от Ревел и, след като си осигурява поддръжката на Папската курия, нахлува в псковските земи и завзема Изборск. Опитът на псковското опълчение да си върне крепостта се проваля. Рицарите обсаждат и самия Псков и скоро го превземат, възползвайки се от предателство сред обсадените.
Тевтонските рицари нахлуват в пределите на Новгородската република и построяват крепост в Копорие. В Новгород пристига Александър Невски, който поема командването на новгородските войски и освобождава Копорие. Връща се в Новгород да прекара зимата, очаквайки подкрепления от Владимир. През март обединената армия освобождава Псков. На 5 април 1242 г. Александър Невски побеждава кръстоносците в битката на замръзналото Чудско езеро. Орденът е принуден да сключи мир и връща всички завзети земи.
Литва с времето става силно княжество и влиза впоследствие в съюз с Полша. Отношенията на ордена със съседите му са сложни и най-често вражески. През 1410 г. обединените полско-литовски войски нанасят съкрушително поражение на рицарите в битката при Таненберг. Загиват повече от 200 кръстоносци и техният предводител. Тевтонският орден губи репутацията си на непобедим. През 1411 г. е подписан първият мирен договор в Торун.
По време на реформацията Тевтонският орден става светски и лутерански. Неговите източни владения се превръщат в Херцогство Прусия с резиденция (от 9 май 1525) Кьонигсберг (днес Калининград), а западните в – Херцогство Курландия, и двете отначало под полска опека.
През 1809 г. Наполеон забранява ордена, който съществува до 1834 г. само в Австрия. През 1929 г. той се реорганизира като духовен орден. Забранен е от национал-социалистите през 1938 – 1945 г.
Днешното седалище на Немския орден (Deutscher Orden) е Виена, където има музей и архив. Понастоящем орденът наброява 1000 члена в 5 „провинции": Австрия, Германия, Италия, Чехия и Словения. Главните му задачи са духовната опека и грижата за болни и стари хора.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
