Калининградска област

Калининградска област (на руски: Калининградская область; на немски: Oblast Kaliningrad; на полски: Obwód kaliningradzki; на литовски: Kaliningrado sritis) е най-западната област на Руската федерация, влизаща в състава на Северозападния федерален окръг^[1]. Тя представлява малък териториален полуексклав, тъй като не граничи с останалите региони на Русия. Заема площ от 13 614 km² (15 125 km² заедно с Калининградския и Куршкия заливи, 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 994 708 души (54-то място в Руската Федерация, 0,68% от общото население). Административен център град Калининград. Разстояние от Москва до Калининград 1289 km.

Калининградска област Калининградская область
Субект на Руската федерация
Калининградска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Калининград
Площ	15 100 km²
Население	1 027 678 души (2022) 68,1 души/km²
Адм. център	Калининград
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Антон Алиханов
Езици	руски
Часова зона	UTC UTC+2
МПС код	39, 91
Официален сайт	www.gov39.ru
Калининградска област в Общомедия

Историческа справка

Областта е създадена на 7 април 1946 г. като Кьонигсбергска област и влиза в състава на РСФСР, но през същата година е преименувана на Калининградска област по името на своя областен център Калининград.

География

Калининградска област е разположена в крайната западна част на Европейска Русия, като от основната част на страната я делят териториите на Беларус и Литва. Тук се намира най-западната точка на Русия (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с Литва, на юг – с Полша, а на запад и северозапад се мие от водите на Балтийско море. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).^[2]

Областта заема част от югоизточното крайбрежие на Балтийско море, образуващо по бреговете ѝ Куршкия и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.нар. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршката и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).^[2]

В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.^[2]

Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8 °C, средна юлска температура от 15 до 17 °C. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5 °C 155 – 180 дни.^[2]

Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките Неман и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на Неман) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km², в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km²), разположено на границата с Литва. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km², като най-голямата блатна система е блатото Целау.^[3]

Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.^[2]

Население

Населението на областта на 1 януари 2017 г. възлиза на 994 708 души (2010). Гъстотата е 62,1 души/km².

Етнически състав:

• руснаци – 786 885 души (82,37%)
• беларуси – 50 748 души (5,31%)
• украинци – 47 229 души (4,94%)
• литовци – 13 937 души (1,46%)
• арменци – 8415 души (0,88%)
• германци – 8340 души (0,87%)
• татари – 4729 души (0,50%)
• поляци – 3918 души (0,41%)
• други – 3,26%

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Калининградска област се дели на 7 областни градски окръга, 15 муниципални района, 22 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Калининград, Ладушкин, Мамоново, Пионерски, Светли и Советск, 16 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

Карта на Калининградска област	Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Калининградска област към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Калининград (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Калининград	223	467 289	гр. Калининград	467 289
2. Ладушкин	28	4088	гр. Ладушкин	4088	48
3. Мамоново	106	8247	гр. Мамоново	8247	48
4. Пионерски	8	11 352	гр. Пионерски	11 352	36
5. Светли	80	29 049	гр. Светли	29 049	27
6. Советск	44	40 486	гр. Советск	40 486	120
7. Янтарни	19	6438	сгт Янтарни	6438	19
Муниципални райони
8. Багратионовски	1015	33 101	гр. Багратионовск	6317	37
9. Балтийски	101	36 553	гр. Балтийск	33 181	33	гр. Приморск
10. Гвардейски	784	29 231	гр. Гвардейск	13 186	40
11. Гуревски	1284	64 676	гр. Гуревск	13 078	7
12. Гусевски	643	37 557	гр. Гусев	28 257	115
13. Зеленоградски	2016	34 145	гр. Зеленоградск	14 308	34
14. Краснознаменски	1280	12 196	гр. Краснознаменск	3237	163
15. Немански	698	19 075	гр. Неман	10 931	130
16. Нестеровски	1061	15 336	гр. Нестеров	4086	140
17. Озьорски	877	14 051	гр. Озьорск	4108	120
18. Полески	834	18 461	гр. Полеск	7041	49
19. Правдински	1284	19 334	гр. Правдинск	4171	53	Железнодорожни
20. Светлогорски	33	17 158	гр. Светлогорск	13 030	39	Донское, Приморие
21. Славски	1349	20 274	гр. Славск	4145	105
22. Черняховски	1286	47 532	гр. Черняховск	36 423	89

От 1 януари 2017 г. има ново административно-териториално деление на Калининградска област, което включва 19 градски окръга и 3 муниципални района.

Селско стопанство

Отглеждат се зърнени култури (зимна пшеница, ръж и ечемик); картофи, зеленчуци, фуражни и технически култури (рапица). Отглеждат се също едър рогат добитък, свине, птици, коне.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	369[4]	416,3[5]	349,6	262,1[5]	217,9[6]	148,1	245,5[6]

Източници

1. Калуцкова Н.Н., Пуляева Д.А. и др. Калининградска област (Калининградская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-07 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област
3. ((ru)) «Вода России» – Калининградска област
4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство на СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
5. Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
6. Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Калининградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​