поема от Низами Ганджеви From Wikipedia, the free encyclopedia
„Съкровищница на тайни“ (на персийски: مخزنالاسرار) е първата поема от сборника „Хамсе“ на класическия персийски поет Низами Ганджеви. Написана е между 1173 и 1179 г. (според други източници, през 1166 г. или скоро след това[1]) на персийски език. Творбата е посветена на владетеля на Ерзинджан Фахр ад дин Бахрам шах (1155 – 1218). Поемата се състои от 2260 двустишия.[2]
| Съкровищница на тайни | |
| مخزنالاسرار | |
 | |
| Автор | Низами Ганджеви |
|---|---|
| Оригинален език | персийски |
| Вид | поема |
| Публикувано в | „Хамсе“ |
| Съкровищница на тайни в Общомедия | |
„Съкровищница на тайни“ се отнася към дидактически-философския жанр.[3] Може да се отнесе и към мистично-аскетичното направление.[4] Поемата е написана под въздействието на монументалното произведение на голям суфистки поет Санаи (починал през 1131 г.), „Градината на истината“.[5]
Произведението се състои от увод и двадесет глави (беседи) и всяка следваща беседа следва смислово предходната.[3] Те са илюстрирани с притчи. Всяка глава завършва с апострофа (стилистична фигура на обръщение) към самия поет, при което се използва неговия литературен псевдоним. Съдържанието на стиховете е посочено в заглавието на всяка глава и е написано в типичен омилетичен стил. Поемата, написана във висок реторически стил, не е романтична епична поема, нейната цел е да престъпи ограниченията на придворната светска литература. С тази творба Низами продължава направление, открито от него в персийската поезия на Санаи и продължено от много персийски поети, водещата фигура сред които е Атар.[6]
Низами проповядва идеалния начин на живот, привличайки вниманието на хора с по-високо социално положение към своя читател, призовава да се мисли за духовно предназначение на човека. Няколко глави са посветени на отговорностите на владетелите, но като цяло Низами се обръща по-скоро към цялото човечество, отколкото към своя покровител.[6]
Първата беседа е посветена на сътворение на Адам и се развива в съответствие с Корана и ислямската традиция, като разговорът е проникнат с идеи за господството на човека над материалния свят. Втората беседа на поемата е посветена на спазването на правосъдието: Низами съветва владетеля да бъде смирен и да се грижи за духовните блага за постигане на справедливост. В третата беседа се говори за превратностите на живота и трудностите по времето на автора. По-нататък се повдигат важните философски въпроси за старостта, връзката между човека и животните и други.[3]
В „Съкровищница на тайни“ се отразяват суфийските традиции, символи и образи. Низами илюстрира това с образа на роза, като показва начина, по който тя се възприема от хората в средновековната Персия.[7][8] В ислямската традиция розата се асоциира с пророка Мохамед и това се изразява по много начини в религиозни текстове и художественото творчество.[9] Розите се отглеждат в Иран от древността[10] и са незаменима част от средновековната персийска градина. Тя се смята за царствено цвете и е символ на красотата. В рамките на мистичната традиция, започвайки от XII век, розата се превръща в особено силен символ, навлязъл дълбоко в персийската религиозна мисъл и литература.[11] В персийската поезия образът на славея, влюбен в розата, олицетворява стремежа на мистика към божественото. В „Съкровищница на тайни“ мистичната символика на розата се разкрива чрез състезание на двама придворни лекари, а ароматът ѝ служи като метафора, както в поемата на Низами, така и в класическите текстове на средновековната персийска поезия.[12]
Известни са около 50 копия на поемата в литературата на различните източни култури. Най-голям е броят им в Индия.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
