Страхил Развигоров

Страхил Михайлов Развигоров с псевдоним Младен^[1] и Митко^[2] е български адвокат и революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония, офицер от Българската армия, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация.^[3][4]

Страхил Развигоров
български революционер
Роден	10 октомври 1897 г. Щип, Османска империя
Починал	1948 г. (50 г.) Пазарджик, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет Национален военен университет
Семейство
Баща	Мише Развигоров
Подпис

Биография

Роден е в 1897 г. в Щип, в семейството на войводата на ВМОРО Мише Развигоров. След гибелта на баща си в 1907 г. се преселва със семейството си в България. Завършва гимназия в Кюстендил, след което се постъпва във Военното училище в София.^[3] Участва в Първата световна война като български офицер. През 1922 година завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, член е на Македонското студентско дружество „Вардар“^[5] и се включва активно в дейността на ВМРО и изпълнява редица задачи, свързани предимно с организационната дейност в Пиринска Македония. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[6] В 1924 година е пълномощник на ВМРО в Свети Врач. Работи като адвокат в Кюстендил и София.

При разцеплението във ВМРО след убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година поддържа Иван Михайлов. На VII конгрес на ВМРО през юли 1928 година заедно с Иван Михайлов и Иван Караджов e избран за член на Централния комитет на организацията^[7] – длъжност, която заема до април 1932 г. През 1929 година участва заповядва убийството на Михаил Станоев и участва в убийството на Давидко Георгиев.^[8]

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година и забраната на ВМРО, е интерниран в Елена, където също работи като адвокат. Там в 1939 година се жени за Пенка Халваджиева, с която имат дъщеря Савка, родена 1940 година, и син Михаил, роден 1942 година. При освобождението на част от Вардарска Македония в 1941 година Развигоров заминава за Скопие, където работи като адвокат.

След 1944 година Страхил Развигоров споделя съдбата на много други участници в националноосвободителното движение в Македония. През юли 1946 година е арестуван в Елена от комунистическата власт. Развигоров пише в непроизнесената си защитна пледоария:

„

...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.[9]

“

Смята се, че умира в 1948 година в Пазарджишкия затвор^[10][11] или в лагер край Пазарджик.^[3] Погребан е в София. На надгробната му плоча пише, че е починал в 1951 година.^[12]

Родословие

Спиро Развигоров

Александър Развигоров (1874 - 1946)

Мише Развигоров (1873 - 1907)

Емануил Развигоров (1886 - 1919)

Томе Развигоров

Мария Развигорова

Страхил Развигоров (1897 - 1948)

Никола Коларов (1902 - 1961)

Бойка Коларова

Ипократ Развигоров (1900 - 1927)

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 347.
5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 28.
6. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
7. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 194
8. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
9. Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том ІІІ, София, 2004, стр. 85
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
11. Или през 1946 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 402-403.
12. Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.