български общественик и публицист From Wikipedia, the free encyclopedia
Стоян Георгиев Бояджиев – Вардарски е български общественик, публицист, юрист и председател и почетен председател на ВМРО-СМД.[1]
Стоян Бояджиев | |
български общественик и публицист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 7 февруари 2003 г.
|
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Стоян Бояджиев е роден в София през 1915 година[1] в семейство на бежанци от Долни Порой, Егейска Македония. Спомените на семейството му от Порой и от бежанския живот, последвал началото на Междусъюзническата война, са пресъздадени от сестра му Юлия Попвасилева в книгата „Порой“.[2]
Учи във френско католическо училище в София. Като ученик в последния прогимназиален клас се включва в Македонската младежка организация „П. К. Яворов“.[3] В 1932 година е член-основател на Българския радиосъюз. През същата година конструира късовълнов радиопредавател и заедно с Васил Спространов, Иван Грозев, Марко Манчев и Борис Кротев организира радоипредавания, прекратени от полицията.[4] След Деветнадесетомайския преврат семейството му укрива в дома си в продължение на близо месец дейците на ВМРО Димитър Медаров и Атанас Аргиров, заради което баща му е пребит в полицията, получава парализа на лицевия нерв и е осъден на затвор за укривателство на търсени от властта лица.[5]
Стоян Бояджиев завършва право в Софийски университет и Консулския отдел в Свободния университет (сега УНСС) и през това време участва в основаването на Македонската студентска корпорация „Шар“. През 1940 година издава книгата „Съществува ли македонска нация?“, която е едно от първите издания, изправящи се срещу идеите на македонизма, и което е посрещнато с дипломатически протести от Кралство Югославия - поне оттогава обмисляло замяната на провалящата се насилствена сърбизация на местните българи с тяхната македонизация, а от 1941 година Бояджиев редактира в Скопие вестник „Целокупна България“. По-късно издава също книгите „Македония под сръбско иго, 1913 – 1941“, „90 години погърчване на българите в Егейска Македония“, „Истинският лик на Яне Сандански“, както и множество статии и публикации в пресата, главно във вестник „Македония“. В тях аргументирано доказва българския характер на славянското население в Македония.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му „Съществува ли македонска нация?“ е забранена и унищожена като „великобългарска“. В 1945 година е адвокат на 16 български офицери и общественици, включително генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото правителство като „военнопресъпници“. В рамките на сформирания Общограждански комитет за подкрепа на обвинените развива активна дейност, но не е допуснат да влезе в Гърция и да участва в процеса.[6][7] Съдебен защитник е и на бивши членове на ВМРО, обвинени във възстановяване на организацията.[8] Няколко пъти лежи в концлагери („Заград“, „Ножарево“, „Белене“) и е осъждан на затвор, а адвокатските му права са отнети (1948).
След демократичните промени от 1989 година участва във възстановяването на ВМРО-СМД в България. Между 1992 – 1995 година е председател на ВМРО-СМД, заменяйки Димитър Гоцев, а след това е почетен председател на организацията до смъртта си[9]. Междувременно ръководи делегации на международни конференции на ОССЕ в Копенхаген (1991), Женева (1992) и Москва (1993)[10].
Умира през 2003 година в София. Почетен член е на Македонския научен институт.[11] Стоян Бояджиев е автор на спомени, публикувани през 2013 година.[12] Посмъртно е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.