Стефан Панаретов
български дипломат From Wikipedia, the free encyclopedia
български дипломат From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Панаретов Хаджиилиев, известен като Стефан Панаретов, е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати.[1][2]
| Стефан Панаретов | |
| български учен, дипломат и политик | |
 | |
| Роден | Стефан Панаретов Хаджиилиев
4 октомври 1853 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 19 октомври 1931 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Семейство | |
| Съпруга | Lydia Anne Gile Panaretoff |
| Деца | Кирил Стефанов Панаретов |
| Стефан Панаретов в Общомедия | |
Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Цариград, и женен за американка[3], той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години.[4]
Стефан Панаретов е роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 година започва обучението си в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 година, след което остава да преподава в него български език (1871 – 1914 г.). През 1877 година получава и магистърска степен от Робърт колеж.[5]
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.[6] Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.
На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.
През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.[7][8]
Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.
От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.[9]
Умира на 19 октомври 1931 година във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гaйл (1869-1931), оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 милиона лева, за подпомагането на българското просветно и културно развитие. Дарява на Българската академия на науките всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България.[10] Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии за ученици от софийски гимназии, изпращане на бедни ученици на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
