From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Дуньов (на унгарски: Dunyov István) е банатски българин, участвал в Унгарската революция от 1848 – 1849 г. и в борбите за освобождение и обединение на Италия (Рисорджименто).
| Стефан Дуньов Dunyov István | |
| банатски български офицер и революционер | |
 Дуньов е вляво, вдясно е Акиле Майоки | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Стефан Дуньов в Общомедия | |
Той е сред малкото българи, достигнали до военното звание полковник преди Освобождението и създаването на националната българска войска. Определян е дори като първия българин, достигнал до званието полковник, наричан е национален герой на Унгария, Италия и Румъния.[1]
Стефан Дуньов е роден на 28 юли 1816 г. в банатско българско семейство католици, живеещи в селището Винга, тогава в Австрийската империя, днес в Румъния. Корените му са от района на Чипровци.[1]
Завършва право и финанси.[2] Отваря адвокатска кантора в Арад.
Увлича се от идеите на Лайош Кошут и Шандор Петьофи и се включва в Унгарската революция за национална независимост, като е избран в регионалния комитет в Арад. По-късно участва във военните действия. Първоначално е произведен в звание капитан, после става подполковник. Действа и като революционен съдия в процеси срещу контрареволюционните сили и издава смъртни присъди. Считан е за третия по значимост в организацията след Петьофи и Кошут.[2]
След разгрома на революцията е заловен и осъден на смърт от австрийските имперски власти. Под натиска на международната общественост срещу австрийските репресии присъдата му е намалена на 10 г. затвор. Освободен е през 1857 г. и е интерниран да живее в Пеща.
През 1859 г. заминава за Кралство Сардиния и се записва в сардинската армия за участие във Втората война за независимост на Италия.
През 1860 г. по препоръка на Кошут се включва в движението на Джузепе Гарибалди, като е сред най-добрите му съратници.[2] Възложено му е да командва доброволчески отряд, в чийто състав влизат унгарци и банатски българи. Отрядът се отличава в битката при р. Волтурно близо до Неапол, но Дуньов е ранен и губи единия си крак. За решаващия принос в битката срещу неколкократно превъзхождащ противник е поздравен лично от Гарибалди и е награден с високи военни отличия. Произведен е в звание полковник, а командваната от него част е наречена на него „полк. Стефан Дуньов“.
След смъртта на Гарибалди Дуньов остава да живее в Италия, занимава се с изследователска, публицистична и преводаческа дейност. Умира в град Пистоя на 29 август 1889 г.
Десетки публикации са посветени на живота и делото на Дуньов. Книгата „Стефан Дуньов – банатски българин – европейски герой“ излиза в Букурещ в навечерието на 330-та годишнина от Чипровското въстание през 2018 г.[2]
На негово име са наименувани улици в родния му град Винга (Румъния), Будапеща (Унгария), София, както и площади във Велико Търново и Чипровци. Поставена е паметна плоча за Дуньов на едноименния площад във Велико Търново (2002). Издигнати са му бюст-паметници: в алеята на гарибалдистите в Рим (Италия) и на едноименния площад в Чипровци (2013), открит от вицепрезидентката Маргарита Попова.[1][3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
