From Wikipedia, the free encyclopedia
Винга (на румънски: Vinga, на латински: Theresiopolis – на името на кралица Мария Терезия) е населено място в областта Банат – Румъния, населено от началото на ХVІІІ век до днес от банатски българи.
 |
| Винга Vinga | |
| — село — | |
 | |
 Винганската неоготическа църква | |
  Винга | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Площ | 155 km² |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 4063 души души (2011 г., 31 октомври) |
| Кмет | Негрей Йоан |
| Пощенски код | 317390 |
| Телефонен код | +40 257 |
| Официален сайт | www.primaria-vinga.ro |
| Винга в Общомедия | |
Винга е бивш околийски, днес общински център, включващ и селата Мъйлат и Манастур, в западния административно-икономически регион на Румъния. Намира се на 30 км северно от Тимишоара – главният град на областта Банат и на 20 км южно от Арад – окръжен център, на път Е 671. С двата града има и железопътна връзка. Голяма част от населението на Винга всекидневно пътува до Тимишоара и Арад, където работи
Най-старите известни сведения за Винга под това име са от 1214 г. (по Иван Ранков).
Землището на Винга има българска връзка от най-ранното средновековие. В края на ІV век българско племе, като част от хунския племенен съюз, а в средата на VІ век като съюзник в държавата на аварите, населява запада на днешен Банат.
В началото на ІХ век, след победа над аварите и подялбата на територията им от кан Крум и император Карл Велики, новата граница на България минава западно от крепостта Пещ, част от сегашна Будапеща, и винганското землище е много навътре в българска територия. В новозавоюваните земи българският владетел преселва хиляди жители от Източна Тракия-Адрианополско. Землището на днешна Винга е в български граници и при цар Симеон и през голяма част от царуването на сина му Петър I, до втората половина на Х век, когато попада по властта на Унгария. За вековното българско владение на банатската земя е свидетелство съкровището от Над Сент Миклош, намерено далече на запад от Винга. В средата на ХVІ век, като част от Унгария, Винга е завоювана от османците и два века е в границите на тяхната империя. През 1716 г. австрийците си отвоюват близкия град-крепост Темешвар, но свободна вече Винга е в руини и безлюдна. След Пожаревацкия мир от 1718 г. днешен Банат е под върховната власт на унгарския крал, чиито трон е даден на австрийския император.
Българското заселване на Винга продължава повече от 18 години. В опустялата Винга още през 1723 г. има заселени три български семейства. (изследвания на Швикер Й. 1861 г.). Българите са бежанци от Чипровско въстание 1688 г., вероятно копиловчани, напуснали колонията си в трансилванския град Алвинц заради бунта на Ракоци.
След три години трудни преговори българите от Чипровско масово заселват Винга през 1741 г., когато император Карл VІ им подарява селото и устно признава исканите от тях привилегии: подчинение само на централната власт, пълно самоуправление, сериозни данъчни и някои други икономически облекчения и права за производство и свободна търговия. През 1744 г. кралица Мария Терезия потвърждава с тържествена грамота привилегиите, дава на Винга статута на град и го преименува в Терезиополис.[1] Когато бежанците от Чипровското въстание търсят земя, където да се заселят за постоянно, но това да стане по законен начин – сиреч с царска грамота или нещо такова – те я получават на 1 автуст 1744 от императрица Мария Терезия. В нея когато им разрешава да се заселят в Банат и им дава разни облекчения и привилегии, тя, която по силата на унгарската корона която притежава е и „кралица на България“, не пропуска да уточни, че тия земи са били от древни времена български и бежанците имат пълното право да се заселят там, в бащините си земи, днес в границите на Австрийската империя.[2]
Голямата важност за Винга на Привилегиите от 1741 г. е причината векове наред българите-вингани да считат точно тази година за начало на своето селище и празник на града е денят на издаването на грамотата, 1 август, а не патронният празник на черквата им, както е обичайно.
В Чипровско, от където са дошли, прадедите на българите от Винга от незапомнени времена са добивали руди и метали от тях, били са големи майстори ковачи, производители на стоманени инструменти, златари, търговци. Във Винга много от тях по неволя стават земеделци, занаятчиите там са немци и унгарци, а повечето от българите-търговци се разселват из големите градове на Маджарско.
Чипровчани донасят висока култура, градски навици и уреждат Винга като същински град. За това са им необходими и привилегиите и самоуправлението, за които дълго преговарят с австрийското правителство. До средата на ХІХ век Винга се управлява от избрани из между българите-католици: кмет, наречен „биров“, той и съдия имащ право да издава и смъртни присъди, и съветници наречени „сенатори“, които са и съдебни заседатели.
През ХVІІІ век, в целия тогавашен голям Банат, Терезиополис е вторият по значение град след Темешвар, макар да има само 1128 жители. (по Франческо Грезелини)
Като градски тип селище, Винга по-лесно приема външно културно влияние (до 1920 г. унгарско, а след това румънско). Независимо от това, Винга е начело на банатското българско национално възраждане в средата на ХІХ век с инициативата за преподаване в училището и за печатни издания на собствения си български език.
Унгарската енциклопедия Pallas изд. 1893 – 1897 г. пише: Винга (Терезиополис) е общински център с 1072 къщи и 4795 жители (3245 българи, 746 немци, 377 румънци и 350 унгарци), има районен съд, данъчна служба, нотариус, поща, телеграф, пощенска банка, спестовна каса, железопътна гара и францискански манастир.
Според изследвания на П. Мутафчиев от 1934 г., българите са собственици на 90% от земята във Винга. Три четвърти от 12 500-те хектара са обработваеми, а останалите 3500 хектара са пасища и ливади. Всеки стопанин земеделец има средно 7 – 8 хектара обработваема земя, а някои над 10 – 15 хектара. Отглеждат големи стада добитък и много собственици на стада са доставчици на кралските войски. Винганската банка кредитира без проблем град Арад с 200 000 форинта за строеж на мост свързващ старата и новата му част. Животът на българите във Винга показва забележителен общ просперитет.
Мирният договор от Трианон 1920 г. разделя Банат между Румъния и Сърбия и съвсем малка част остава в Унгария. Винга попада в границите на Румъния.
В края на ХІХ и началото на ХХ век българската общност във Винга, обезкръвена от реемиграцията на стотици млади семейства в освободена България, започва бавен, невъзвратим спад по численост. Кризата след Трианон 1920 г. ускорява свиването на българското малцинство, защото българите се изселват и в близките градове Арад и Тимишоара, а някои и в Америка. Последният демографски удар нанася миграцията след промените през 1989 г. Ускорява се асимилацията от румънския етнос, в по-ново време-спонтанна.
(по Иван Ранков)
| Година | Общо жители | Самоопределили се като българи | Дял на българите в % |
|---|---|---|---|
| 1943 | 4630 | 2194 | 47,38 |
| 1948 | 4300 | 1956 | 45,48 |
| 1956 | 4137 | 1798 | 43,46 |
| 1966 | 4535 | 1683 | 37,11 |
| 1977 | 4617 | 1473 | 31,90 |
| 1992 | 4172 | 703 | 16,85 |
| 2002 | 4219 | 508 | 12,04 |
| 2011 | 4063 | 330 | 8,12 |
Макар и малцинство днес във възродената от тях преди три века Винга, българите пазят своите: банатски български език, писменост, традиции и българското си самосъзнание. В селото има филиал на Съюза на банатските българи в Румъния и той поддържа връзки с останалите банатски българи в селищата им в България, Румъния, Сърбия и със „старото гнездо“ – град Чипровци.
От 2014 г. филиалът на СББР-Винга има нова „Българска къща“ за своите събрания, чествания, веселби, репетиции на самодейни състави и за настаняване на гостите си.
Ансамбъл „Българче“ изпълнява широк репертоар от банатски български танци и характерни танци от различни краища на България. Има голям успех сред местните жители във Винга и Банат и зад граница, на фестивали и самостоятелни спектакли.
Българите донасят във Винга римо-католическото си вероизповедание и над два века, до средата на ХХ век, то е преобладаващо, а днес ги обединява и пази българската им същност. С техни средства и по проект на Едуард Райтер през 1892 г. е построена величествена неоготическа църква, с 62 м. високи камбанарии, най-големият и най-красивият храм в региона. В селото има и три други християнски храма.
Кмет на селото е Негрей Йоан.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
