Стефанос Дукас

Стефанос Дукас (на гръцки: Στέφανος Δούκας), известен като капитан Малиос, Мальос (καπετάν Μάλλιος), е гръцки офицер, поручик и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.^[1]

Стефанос Дукас Στέφανος Δούκας
гръцки революционер
Роден	Корча, Османска империя

Биография

Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Заедно с четата на Лукас Кокинос действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма. По-късно действа в Костенарията и напада Осничани (Кастанофито) заедно с капитаните Кокинос и Зисис Верос.^[2] Негов четник е Филипос Китринярис, бъдещият капитан Ливас.^[3] Действа заедно с четата на Григор Войнов.^[4][5]

На 18 декември 1904 година Дукас е назначен за главнокомандващ на четите в Западна Македония от Македонския комитет. На 5 март 1905 година четата му се събира с тази на Константинос Гутас в манастира Русанис, Кастраки край Каламбака и навлиза в Македония.^[6]

Печат на Стефанос Дукас

Чета на Дукас, 5 март 1905, Русанис
Име	Име	Бележка
1. Стефанос Дукас или Малиос	Στέφανος Δούκας ή Μάλλιος	главнокомандващ
2. Панайотис Клитос или Димбрас	Παναγιώτης Κλείτος ή Δίμπρας	заместник-главнокомандващ, антипилархос
3. Филолаос Пихеон или Люпос	Φιλόλαος Πηχεών ή Λιούπος	заместник-главнокомандващ, антипилархос
4. Георгиос Папайоану	Γεώργιος Παπαϊωάννου	епилохиас от 4 пехотен полк
5. Ф. Пазьопулос	Φ. Παζιόπουλος	началник на отделение, епилохиас от 4 пехотен полк
6. Стефанос Акривос	Στέφανος Ακριβός	секретар, епилохиас от пехотата
7. Йоанис Карфис	Ιωάννης Καρφής	лохиас от пехотата
8. Петрос Малеврис	Πέτρος Μαλεύρης	лохиас от медицинските части
9. Филипос Китринярис	Φίλιππος Κιτρινιάρης
10. Петрос Ставру	Πέτρος Σταύρου	лохиас от артилерията
11. Константинос Гутас	Κωνσταντίνος Γκούτας	капитан
12. Илияс Делиянакис	Ηλίας Δεληγιαννάκης	началник на отделение
13. Йоанис Макрис	Ιωάννης Μακρής	началник на отделение
14. Николаос Карипис	Νικόλαος Καρίπης
15. Константинос Мицопулос	Κωνσταντίνος Μητσόπουλος
16. Василиос Кукувинос	Βασίλειος Κουκουβίνος
17. Христос Волиотис	Χρ. Βολιώτης
18. Йоанис Маниос	Ιωάννης Μανιός
19. Атанасиос Баламутис	Αθανάσιος Μπαλαμούτης
20. Сотириос Манадалос	Σωτήριος Μάνδαλος
21. Емануил Лулопулос	Εμμανουήλ Λουλόπουλος
22. Димитриос Цурис	Δημήτριος Τσουρής
23. Емануил Вандиракис	Εμμανουήλ Βανδηράκης
24. Андреас Леледакис	Ανδρέας Λελεδάκης
25. Димитриос Куцукис	Δημήτριος Κουτσούκης
26. Йоанис Куцукис	Ιωάννης Κουτούκης
27. Евангелос Папайоану	Ευάγγελος Παπαϊωάννου
28. Георгиос Зервас	Γεώργιος Ζέρβας
29. К. Каропулос	Κ. Καρρόπουλος
30. Йоанис Теодоропулос	Ιωάννης Θεοδωρόπουλος
31. Стерьос Гутас	Στέργιος Γκούτας
32. Димитриос Платис	Δημήτριος Πλατής
33. Димитриос Зервас	Δημήτριος Ζέρβας
34. Йоанис Мисулис	Ιωάννης Μισούλης
35. Спирос Цукалас	Σπύρος Τσουκαλάς
36. Анастасиос Кацавос	Αναστάσιος Κατσαβός
37. Хр. Касамбалис	Χρ. Χασάμπαλης
38. Теодорос Хадзис	Θεόδωρος Χαντζής
39. Георгиос Гекас	Γεώργιος Γκέκας
40. Спирос Каравас	Σπύρος Καραβάς
41. Спирос Дзьодзьос	Σπύρος Τζιότζιος
42. Панайотис Тамбас	Παναγιώτης Τάμπας
43. Зисис Зису	Ζήσης Ζήσου
44. К. Кастанас	Κ. Καστανάς
45. Николаос Флингас	Νικόλαος Φλίγγας
46. Атанасиос Таногяс	Αθανάσιος Τανόγιας
47. Спирос Копалис	Σπύρος Κοπάλης
48. Фотос Михаилидис	Φώτος Μιχαηλίδης
49. Михаил Кокалениос	Μιχαήλ Κοκαλένιος
50. Арх. Балтадорос	Αρχ. Μπαλταδώρος
51. Хр. Гьокас	Χρ. Γκιόκας
52. Дионисиос Зисопулос	Διονύσιος Ζησόπουλος
53. Георгиос Малисиовас	Γεώργιος Μαλλισιώβας
54. Георгиос Зорбас	Γεώργιος Ζορμπάς
55. К. Фасулас	Κ. Φασούλας
56. М. Кукулис	Μ. Κουκούλης
57. Хр. Довадзис	Χρ. Ντοβατζής
58. Периклис Киркос	Περικλής Κύρκος
59. Димитриос Мелисис	Δημήτριος Μελίσης
60. Николаос Цулакис	Νικόλαος Τσουλάκης
61. Филипос Василиадис	Φίλιππος Βασιλειάδης

Четата на Стафанос Дукас заедно с тези на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас и Филипос Китринярис участва в клането в Загоричани на 25 март (7 април нов стил) 1905 година.^[7] Тогава четата на Дукас брои 58 души, сред които са Панайотис Клитос, Филолаос Пихеон (Люпос), Георгиос Папайоану, Фотис Позьопулос, Стефанос Акривос, Янис Коарфис, Филипос Китринярис, Петрос Ставру и Петрос Малеврис^[8].

На 3 май Стефанос Дукас и Георгиос Цондос арестуват андартския капитан Аристидис Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лаки Пирза изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.^[9][10]

Четата на Мальос се сблъсква в Одре с четника на ВМОРО Петър Георгиев и Яне, пъдаря на Езерец, които започват сражение с нея и убиват двама андарти.^[11]

През юни 1905 година капитан Мальос обсажда Осничани и чрез местния войвода Яне Попзисов изпраща писмо до Киряк Шкуртов, че иска среща. Седемчленната чета на Шкуртов заедно с милиция от българските села се отправя към върха Орле, западно от Осничани. Шкуртов се среща с Мальос и двамата се договарят българските чети да действат в българските села, а гръцките в гръцките. И двамата са повикани от началствата си за обяснение - Мальос в Атина, по обвинение от другите гръцки капитани, че не иска да действа срещу българите, а Шкуртов - в Битоля при окръжния комитетет на ВМОРО.^[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, обединената чета на капитаните Мальос и Вергас, заедно с тези на Лицас, Закас, Лахтарас и Делиянакис участва в Битката при Осничани на 7 май 1906 година.^[13]

Спиридон Копалис от Волос, четник на Малиос

След превземането на Костур от гръцката армия по време на Балканската война в 1912 година Малиос е назначен за комендант на града и започва активно изкореняване на българщината в областта. Всички по-видни дейци на ВМОРО и български учители са арестувани и тормозени. Арестувани са войводите на ВМОРО Кузо Димитров и Търпо Георгиев. Малиос заявява на Димитров:

„

Всички българи като вас ще погубим[14]

“

Архимандрит Евлогий пише до Христофор Хасапчиев:

„

комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност.[15]

“

Бележки

1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
2. Λούκας Κόκκινος, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710014310/http://cultureportalweb.rwm.gr/article.php?article_id=29&topic_id=14&level=2&belongs=9&area_id=5&lang=gr, посетен на 30 май 2011
3. Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας
4. Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37-39
5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
6. Το σώμα του Δούκα ή Μάλλιου (Μάρτιος 1905)
7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 208-210.
8. Δ. Λιθοξόου - Η σφαγή στη Ζαγκορίτσανη
9. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
11. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
12. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 9.
13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.