Remove ads
Оснѝчани или Оснѝчени (срещат се и формите Снѝчани, Снѝчано и Снѝчени, на гръцки: Καστανόφυτο, Кастанофито, катаревуса: Καστανόφυτον, Кастанофитон, до 1927 година Οσνίτσανη, Осницани[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Осинчани.
| Осничани Καστανόφυτο | |
| — село — | |
 Църквата „Успение Богородично“ в Осничани | |
  Осничани  Осничани  Осничани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 900 m |
| Население | 12 души (2021 г.) |
| Демоним | (о)сниченци |
| Осничани в Общомедия | |
Селото се намира на 37 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 27 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на 900 m надморска височина в планината Одре (Одрия).[2] В Одре югозападно от селото е разположена Водната пещера.[3]
В Османската империя
В края на XIX век Осничани е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осничиники (Osnitchiniki) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Осничани има 840 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осничани е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[6] Същевременно Нестничан е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 65 къщи.[7]
В началото на XX век цялото население на Осничани е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Същата година турските власти не допускат учителите Зисо Сапунджиев от Осничани и Анастасия Талева от Битоля да отворят българско училище в селото.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осничани има 960 българи екзархисти.[10]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Осницани като село с 540 жители гърци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Осничани преди Балканската война има 60 български къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:
| „ | Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[14] | “ |
През февруари 1905 година андартска чета убива осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август 1905 година селото е нападнато от 250 души андарти, сред които има и разбойници турци и албанци. Селската милиция, която има само 8 пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко убити, сред които свещеник Симо Зисов. Андартите запалват селото, гаврят се с труповете, изгарят 17 къщи и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичат селските милиции от съседните села Мангила, Марчища и Долени.[15] Турският прокурор разследващ случая по-късно заявява на осничанци, че „гръцките чети ще ги научат на ум“, а съпровождащият го офицер добавя „Кой ви е крив, станете гърци, ако искате да сте спокойни“.[16]
На 7 май 1906 голяма андартска чета напада Осничани от Жиковищкия манастир. В селото присъстват двама членове на районната чета на ВМОРО Нумо Кировски и Колю Бараков, които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис (капитан Лицас) и подпоручик Леонидас Петропулакис. След пристигането на войска от Жужелци, Хрупища и Костур андартите се оттеглят. Според Христо Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници. На 20 юни андартите си отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.[17] Според гръцки сведения андартските загуби са 15 убити и 11 ранени.[18]
През май 1907 година девет къщи в селото са изгорени от андарти.[19]
В 1909 година в Осничани има 45 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.[20]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Осничани (Οσνίτσανη) в миналото е имало около 60 семейства, които обаче са намалели на 50 вследствие на нападенията на гръцките чети и турската войска над комитаджиите, превърнали селото в своя крепост, поради подходящото му положение.[21] От тези 50 семейства 24 са гръцки и поддържат църквата и училището, а 26 са екзархийски и поддържат училище в частна къща под наем.[22]
По време на Балканската война 15 души от Осничани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сничени е обозначено като българско селище.[24]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Н. Манов и Н. Попзисов от Осничани са арестувани от гръцките власти по обвинение в пробългарска агитация.[25]
Емиграцията към България и отвъд океана в междувоенния период е голяма.[2] От 1914 до 1919 година 43 жители на Осничани, а след 1919 още 42 емигрират в България по официален път.[26]
В 1927 година селото е прекръстено на Кастанофитон. Селяните традиционно ходят на гурбет – така например в 1928 година са регистрирани само 98 мъже срещу 151 жени. Произвеждат се жито, кестени, овошки и частично селяните се занимават със скотовъдство.[2]
Селото пострадва силто от Гражданската война (1946 – 1949), при която много от жителите му емигрират в източноевропейските страни.[2]
В селото от 1994 година има етнографски музей.[27]
Remove ads
Кметството
Бюст на Андонис Влахакис
Стара къща в селото
Изглед от селото
- Родени в Осничани
Ангел Петров (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[30]
Андон Зиев (Αντώνιος Σίας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, член е на хрупищкия гръцки комитет и отговаря за тайната поща между четите[31]- Апостол Николов (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[32]
- Атанас Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[33]
- Атанас Д. Чуков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, химик, щаб на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
- Атанас Христев (Христов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[35]
- Васил Атанасов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[36]
- Васил Карджев (Βασίλειος Κάρτζος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[31]
- Васил Сапунджиев (1880 – 1939), български лекар и революционер
- Георги Гичев, български революционер, деец на ВМОРО, който в 1902 г. довежда четата на Васил Чекаларов в Осничани и поставя основите на революционното дело в Костенарията, дългогодишен председател е на костенарийския районен революционен комитет[37]
- Евтим Атанасов Мишайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[38]
- Иван Попзисов (Ιωάννης Παπαζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[31]
- Илия Ставрев (Ставропулос, 1911 – 1948), гръцки комунист; взима участие в Гръцко-италианската война през 1940 - 1941 година; помагач е на ЕЛАС; по време на Гражданската война се включва в 14-а бригада на ДАГ; взиема участие в много сражения; на 17 юли 1948 година загива в боевете за Грамос[39]
- Йордан Мишайков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 и 2 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край село Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[38]
- Михал Христов (Христев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 17 юни 1913 година[40]
- Наум Костов (1879 – 1943), български революционер от ВМОРО
- Наум Търпов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[41]
- Никола Василев (1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, починал от холера на 11 февруари 1913 година[42]
- Никола Д. Главинов, български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Христо Чернопеев, по-късно четник на Андрей Казепов[43]
- Никола Киров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[44]
- Никола Кировски, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[41]
- Никола Попкостадинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[45]
- Панчо Петров Ничев, в 1912 година 33-годишен постъпва в Опълчението,[46] служи в 3-та рота на 10-а прилепска дружина; на 28 март 1943 година, на 64 години, като жител на Чешнегирово, Пловдивско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[47]
- Сребрин Чуков (1901 – 1938), български и съветски комунистически деец
- Тана Кировска (1862 – 1932), българска революционерка от ВМОРО
- Тома Д. Ничев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[48]
- Тома Жеков (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[49]
- Щерю Атанасов, български политик, народен представител[50]
- Яни Попзисов, деец на ВМОРО, войвода на четатата от Осничани през 1905 година[51]
- Яни (Иван) Христов (? – 4 декември 1904), български революционер, деец на ВМОРО[52]
- Янко Василев – Чука (1871 – след 1943), български революционер от ВМОРО, четник на Андрей Казепов[53]
- Починали в Осничани
- Андонис Влахакис (капитан Лицас) (1874 – 1906), гръцки андартски капитан
- Леонидас Петропулакис (1880 – 1906), гръцки андартски капитан
- Свързани с Осничани
- Иван Чуков (1911 – 1979), български партизанин и милиционер, по произход от Осничани
Remove ads
- Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου // Τοπική Κοινότητα Καστανοφύτου. Посетен на 6 февруари 2021 г.
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads