вид бозайник From Wikipedia, the free encyclopedia
Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).
Степна скачаща мишка | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1773) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Степна скачаща мишка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[4]
Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.
Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.