Степна скачаща мишка
вид бозайник From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
вид бозайник From Wikipedia, the free encyclopedia
Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Тушканчикови (Dipodidae).
Степна скачаща мишка | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1773) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Степна скачаща мишка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[3] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[4]
Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката – до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи.
Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.