From Wikipedia, the free encyclopedia
Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-о място по дължина сред реките на Русия.
| Ангара Ангара | |
 Река Ангара в района на град Братск, Иркутска област | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияИркутска област Красноярски край |
| Дължина | 1779 km |
| Водосб. басейн | 1 039 000 km² |
| Отток | 4530 (устие) m³/s |
| Начало | |
| Място | ез. Байкал Иркутска област |
| Координати | |
| Надм. височина | 456 m |
| Устие | |
| Място | Енисей→Карско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 76 m |
| Ширина | 1600 m |
| Ангара в Общомедия | |
Първоначално руските откриватели на Сибир открили в началото на ХVІІ век долното течение на реката, но предполагали, че това са две реки – Горна Тунгуска и Ангара. През 1623 г. руският първопроходец и откривател на река Лена Демид Сафонович Пенда, завръщайки се от там пресякъл вододела и достигнал района около устието на река Илим, след което се спуснал до устието на Ангара и доказал, че Горна Тунгуска и Ангара са една и съща река. На следващата година друг руски казак Василий Тюменец се изкачил по реката на близо 1000 km до устието на река Вихоревка и окончателно доказал, че това е една и съща река. През 1628 г. Василий Бугор повтаря плаването на Василий Тюменец нагоре па реката до устието на Илим и извършва първото грубо скициране на течението ѝ. През 1644 г. Иван Похабов открива цялото горно течение на Ангара като достига до езерото Байкал.
Река Ангара извира от югозападната част на езерото Байкал, разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, Иркутска област, като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), Братско (524 km) и Уст Илимско (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5 – 2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на Красноярски край и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8 – 1,5 до 3 – 5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3 – 5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река Енисей при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край.
Водосборният басейн на Ангара има площ от 1,039 млн. km2, което представлява 40,27% от водосборния басейн на река Енисей. Площта на собствения басейн на Ангара без този на езерото Байкал е 468 хил. km2 и представлява 45% от целия водосборен басейн. Той обхваща части от Монголия и Русия:
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводието е през май и юни, след което постепенно намалява. Среден годишен отток при Иркутската ВЕЦ 1855 m3/s, при Братската ВЕЦ 2814 m3/s (максимално 14200 m3/s), в Богучани 3515 m3/s, в устието 4530 m3/s. Оттокът на реката е сезонно и годишно урегулиран от изградените по течението на Ангара водохранилища. Замръзването на реката в долното течение започва в края на октомври или първата половина на ноември, в Братското водохранилище в края на ноември или началото на декември. Размразява се през първата половина на май.
По течението на реката в са разположени множество населени места, в т.ч. 7 града, 8 селища от градски тип и 1 село – районен център.
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), Братско водохранилище (524 km) и Уст Илимско водохранилище (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km).
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото Байкал до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка:
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в Иркутск и по един в Уст Илимск и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и Братското водохранилище има изградени шосета, а по стената на Братското водохранилище и жп линия, участък от трасето на Байкало-Амурската магистрала.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
