селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Стàтица или по-рядко Статища (на гръцки: Μελάς, Мелас, до 1927 година Στάτιστα, Статиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
Статица е най-северното село в дема и отстои на 30 километра северно от демовия център Костур и на 15 километра североизточно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в областта Кореща (Корестия) между разклоненията на планината Вич (Вици) – Лисец, Голината и Лунджер. През Долна Статица минава образуваната от Плинската река и Кутанов трап река Белица, която разделя селото на Одонакна махала и Одовакна махала. В 1940 година горната махала на селото – Горна Статица, е отделена административно като самостоятелно село.
В Статица има Музей на Павлос Мелас. В селото е разположен Статишкият манастир „Свети Илия“.[3]
В XV век в Стадица са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[4] В края на XIX век Статица е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Статича (Statitcha) живеят 900 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Статища (Statischta) е посочено като село в Костурска каза с 60 домакинства и 180 жители българи.[6]
В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика пристига в Статица, за да се опита лично да го закрие.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Статица има 600 жители българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старица е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[9]
В 1902 година по гръцки сведения в селото има 100 патриаршистки и 20 екзархийски семейства. След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Статища има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[11]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 600 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Статица преди Балканската война има 100 български къщи.[13]
По време на Балканската война един човек от Статица се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 3/4 ч. на североизток от с. Кономлати до реката е разположено българското с. Статица с 250 къщи. Селото се дели на две махали: Горна и Долна Статица. Има си българска църква със свещеник поп Христо и българско училище с учител Траян Гаджов от същото село. Населението признава за духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и говорят чисто български язик.[15] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горна и Долна Статица са обозначени като български селища.[16]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Мелас на името на гръцкия андарт Павлос Мелас, убит в селото в 1904 година. Между 1914 и 1919 година 9 души от Статица подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 3. В селото има 1 политическо убийство.[12] Емиграцията е много по-голяма, особено в посока отвъд океана.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Статица има 60 къщи славяни християни, а Долна Статица има 40 къщи славяни християни.[17]
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 53 души са убити, 66 семейства, общо 186 души се изселват в социалистическите страни, а 154 (или според други данни 135[12]) деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[1]
След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Милкоцес | Μίλκοτσες | Плая Дина | Πλαγιὰ Ντίνα[18] | |
| Чесала[19] | Τσέσαλα | Каливия | Καλύβια[18] | местност във Вич, СИ от Горна Статица[19] |
| Плитка река | Πλίντσκα Ρέμα | Мела Рема | Μελᾶ Ρέμα[18] | река |
| Бела малина[19] | Μπέλα Μαλίνα | Врисес | Βρύσες[18] | местност във Вич[19] |
| Истерно | Ίστερνο | Плая | Πλαγιά[18] | |
| Голината[19] | Γκολίνατα | Гимнотопос | Γυμνότοπος[18] | връх във Вич (1918 m), С от Горна Статица[19] |
| Буката[19] | Μπούκατα | Оксиес | Οξυές[18] | местност във Вич, СЗ от Статица[19] |
Атанас Василев (1882 – ?), български революционер Атанас Денев (Данев, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Черешово, нестроева рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[21]
Константин (Дино) Стерьов Копелето, ренегат от ВМОРО, гръцки андарт
Илия Димовски (1908 – 1961), комунистически деец от Гърция и Югославия Ристо Миляновски (р. 1936), писател от Северна Македония Христина Кадзакова (Χριστίνα Καντζάκη), гръцка андартска деятелка, агент от ІІІ ред[22] Павлос Мелас (1870 – 1904), гръцки военен, основоположник на Гръцката въоръжена пропаганда в МакедонияSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
