From Wikipedia, the free encyclopedia
Алба̀нският езѝк (на албански: shqip) е език, който се говори от около шест милиона души, населяващи западната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа (албанци), както и от малко хора в Калабрия в Южна Италия. Двата основни албански говора са Геги и Тоски.
| Албански език gjuha shqipe | |
| /ʃc͡çip/ | |
| Страна | Албания, Сърбия, Северна Македония и др. |
|---|---|
| Регион | Балкански полуостров |
| Говорещи | 6 000 000[1] |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски Палеобалкански Албански | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Албания Косово Северна Македония |
| Малцинствен в |  Италия Румъния Сърбия Хърватия |
| Регулатор | Албанска академия на науките |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | sq |
| ISO 639-2 | sqi |
| ISO 639-3 | sqi |
 Албански диалектни групи | |
| Албански език в Общомедия | |
Някои видни учени, изявили се в областта на албанския език, са Йохан Георг фон Хан, Франц Боп, Густав Мейер, Норберт Йокъл, Стюарт Едуард Ман, Карло Талиавини, Вацлав Цимочовски и Франц Миклошич.
Латинският език влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед Ерней Копитар. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І век пр. Хр. до VI-VII век. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.[2] Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен романски език, като: bujk ‘земеделец’ < bubulcus; skift ‘ястреб’ < accipiter; shpretkë/shpnetkë ‘далак’ < spleneticum; shullë ‘кучешко грозде’ < solanum и други.[3] Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: bekoj „благославям“ < benedicere; gjel „петел“ < gallus; gjymtyrë „става“ < iunctūra; mjek „лекар“ < medicus; shërbej „слугувам“ < servire; shpërej „надявам се“ < sperare.[4] Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І век пр. Хр. като cingula > qingëlë „колан, пояс“; vetus (veteris) > vjetër „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *cingla > рум. chinga „колан, пояс“; veteranus > румън. batrân „стар“.
Латинските заемки в албански по области
В албански се срещат и много заемки от южнославянските езици (български и сръбски). Някои от тях са от периода VI-VII век (и предават славянското /å/ като /а/, a не като /o/: gati ‘готово’, patkua ‘подкова’), а други са по-късни. Някои от славянските заемки са: gjobë ‘глоба’; grusht ‘юмрук’; gozhdë ‘гвоздей’; kyç ‘ключ’; Korça ‘Корча’ < Горица, koritë ‘корито’, kosh ‘кош’, lakmi ‘скъперничество, лакомия’, lopatë ‘лопата’, nevojë ‘нужда’ < неволя, padis ‘обвинявам’ < на-падам, pijanec ‘пияница’, robi ‘затворник’ < роб, trup ‘труп’, zakon ‘обичай’, jug <юг и др.[5]
В албански и румънски се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. балкански субстрат. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII век. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: abur-avull ‘пара’; brad-breth ‘елха’; bucuros-bukurë ‘хубав’; cursă-kurthë ‘капан’; fărimă-thërimë ‘троха’; ghimpe-gjëmp ‘трън’; ghiuj-gjysh ‘старец’; măgură-magulë ‘могила’[6]; mal ‘бряг’-mal ‘планина’, majë ‘височина’; mazăre-modhullë (modhë) ‘грах’; mânz-mës ‘жребче’; mătură-mettulë ‘метла’[7]; mugur-mugull ‘пъпка’; negură-negulj ‘мъгла’[8]; năpârcă-nepërke ‘пепелянка’[9]; pîrîu-përrua ‘ручей’; rânză-rrëndës ‘търбух’; scrum-shkrum ‘пепел’; searbăd-tharpëd ‘безвкусен’; sâmbure-thëmbull ‘костилка’; spânz-spëndër ‘кукуряк’; străgheaţă-shtrëngatë ‘киша’; ţarc-thark ‘кошара’; traistă-trastë ‘чанта’; viezure-vjedhullë ‘борсук’; zară-dhallë ‘мътеница’ и др.
Най-старият албански текст е от 1462 г. (Formula e pagëzimit „Кръщелна формула“). Най-старата известна албанска напечатана книга, „Мешари“ , е написана от католическия свещеник Гьон Бузуку през 1555 г. Смята се, че първото албанско училище е основано от францисканци през 1638 г. в Пдана.
Албанският език е индоевропейски, но образува свой собствен клон в семейството на индоевропейските езици. Това е доказано през 50-те години на 19 век. Поради липсата на стари писмени паметници е много трудно да се възстановят фонетиката и морфологията на албанския праезик. В много случаи по различни причини (асимилация, обобщаване на флекскията, експресивни преобразувания) е трудно да се определи към каква праформа се отнасят съответните лексеми. Албанският език изобилства от латински, гръцки, старобългарски, османо-турски и италиански заемки и е загубил голяма част от индоевропейската си лекскика. Тази липса на собствен езиков материал води до невъзможност да се определи със сигурност от кой палеобалкански език (илирийски, тракийски или дако-мизийски) произлиза съвременният албански език.
Сравнение на албански с други индоевропейски езици
| албанска дума | превод | праалбанска форма | индоевропейска форма | сродни индоевропейски форми |
|---|---|---|---|---|
| bardhë | бял | *barða- | *bherHg^-o- | готски: bairhts ‘светъл’ |
| kashtë | сламка | *kalś-tā | *kol-s- | старобълг. класъ |
| motër | сестра | *mātri- | *meh2-tr- | старогръцки: μήτηρ, староиндийски: mātar – майка |
| fjalë | дума | *feln- | *spel(H)-en-eh2 | старогорнонемски: spel реч |
| vjet | година | *uet- | *uet-os | старогр. ἔτος ‘година’ |
| ndaj | разделям | *n-dai- | *dh2-eie- | староинд. dayate ‘разделя’ |
| ndrydh | навяхвам | *n-truð- | *tru-d- | старобълг. троудити ‘натоварвам’ |
| njesh | натискам | *n-gneś- | *gnes- | старобълг. гнести ‘натискам’, старогорнонемски: knetan ‘меся’ |
| nëm/nam | проклятие | *nam- | *nom-os | старогр. νóμος ‘закон’ |
Албанската азбука се основава на латиницата, като към нея са добавени буквите ë, ç и девет буквосъчетания, използващи се за предаване на някои присъщи звуци. До 1908 г., когато латиницата се въвежда в албанския, се използват кирилицата, гръцката или арабската азбука.
| Буква: | A | B | C | Ç | D | Dh | E | Ë | F | G | Gj | H | I | J | K | L | Ll | M | N | Nj |
| МФА (звук): | a | b | t͡s | t͡ʃ | d | ð | ɛ | ə | f | ɡ | ɟ | h | i | j | k | l | ɫ | m | n | ɲ |
| Описание на произношението: | агне | б | ц | ч | д | англ. the | е | ≈къща | ф | г | палатализирано (онебнено) г (гь) | англ. h | и | й | к | л | полско Ł (≈уъ) | м | н | палат. н (нь) |
| Буква: | O | P | Q | R | Rr | S | Sh | T | Th | U | V | X | Xh | Y | Z | Zh |
| МФА (звук): | ɔ | p | c | ɾ | r | s | ʃ | t | θ | u | v | d͡z | d͡ʒ | y | z | ʒ |
| Описание на произношението: | котка | п | палат. к (кь) | едноударно р | трептящо р | с | ш | т | англ. thin | у | в | дз | дж | немско über | з | ж |
В албанския език има три рода – мъжки, женски и среден. При прилагателните родът се отбелязва чрез i или e пред думата, като в някои случаи се добавя -е като окончание. Пример i madh – „велик“; e madhe – „велика“. Правилата за склонение (в различните падежи) и за образуване на множествено число са много и е трудно да се систематизират. Както и в другите езици от т.нар. Балкански езиков съюз, определителният член се поставя в края на думата и е различен в зависимост от рода и числото. Например burrë – „мъж“, burri – „мъжът“; grua – „жена“; gruaja – „жената“.
Съществителните имена в албанския език притежават много сходни качества със заобикалящите го езици. Езикът притежава 5 падежа, маркирани по различни начини, зависейки от род, число и член.
Отличителна характеристика на албанските съществителни имена е, че те доста често имат неправилни множествени форми, което създава затруднения за чужденци. Често срещани наставки са -ra, -a, -e, -onj, -ë, но се среща мутация на гласните в думата и палатализация (омекотяване) на завършващата съгласна.
Например:
*Ujë (вода) обаче сменя рода си в множественото число.
Тази таблица представя наставките, поставени на съществителни имена от мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "i".
| Мъжки род | Нечленувано | Членувано | ||
|---|---|---|---|---|
| Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
| Именителен | mal (планина) | male (планини) | mali (планината) | malet (планините) |
| Винителен | malin | |||
| Дателен | mali | maleve | malit | maleve |
| Родителен | i/e/të/së mali | i/e/të/së maleve | i/e/të/së malit | i/e/të/së maleve |
| Аблативен | (prej) mali | (prej) malesh | (prej) malit | (prej) maleve |
*prej - означава "от" и се използва само с албативния падеж.
Следващата таблица представя окончанията за мъжки род, чиято членувана форма започва с гласната "u", за да се предотврати палатализация.
Гласната "u" се добавя като член само на думи, които завършват с -k/-g/-h. В противен случай се използва "i".
В случая, множественото число на думата "zog" (птица) е неправилно - zogj.
| Мъжки род | Нечленувано | Членувано | ||
|---|---|---|---|---|
| Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
| Именителен | zog (птица) | zogj (птици) | zogu (птицата) | zogjtë (птиците) |
| Винителен | zogun | |||
| Дателен | zogu | zogjve | zogut | zogjve |
| Родителен | i/e/të/së zogu | i/e/të/së zogjve | i/e/të/së zogut | i/e/të/së zogjve |
| Аблативен | (prej) zogu | (prej) zogjsh | (prej) zogut | (prej) zogjve |
Следващата таблица представя окончанията за женски род чрез думата за момиче - vajzë.
| Женски род | Нечленувано | Членувано | ||
|---|---|---|---|---|
| Единствено чл. | Множествено чл. | Единствено чл. | Множествено чл. | |
| Именителен | vajzë (момиче) | vajza (момичета) | vajza (момичето) | vajzat (момичетата) |
| Винителен | vajzën | |||
| Дателен | vajze | vajzave | vajzës | vajzave |
| Родителен | i/e/të/së vajze | i/e/të/së vajzave | i/e/të/së vajzës | i/e/të/së vajzave |
| Аблативен | (prej) vajze | (prej) vajzash | (prej) vajzës | (prej) vajzave |
Спреженията на албанските глаголи се разделят на три главни групи, пренебрегвайки неправилните.
| Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
|---|---|---|---|---|
| 1лц.ед | -oj (kërkoj) | -ova (kërkova) | -oja (kërkoja) | -ofsha (kërkofsha) |
| 2лц.ед | -on (kërkon) | -ove (kërkove) | -oje (kërkoje) | -ofsh (kërkofsh) |
| 3лц.ед | -on (kërkon) | -oi (kërkoi) | -onte (kërkonte) | -oftë (kërkoftë) |
| 1лц.мн | -ojmë (kërkojmë) | -uam (kërkuam) | -onim (kërkonim) | -ofshim (kërkofshim) |
| 2лц.мн | -oni (kërkoni) | -uat (kërkuat) | -onit (kërkonit) | -ofshi (kërkofshi) |
| 3лц.мн | -ojnë (kërkojnë) | -uan (kërkuan) | -onin (kërkonin) | -ofshin (kërkofshin) |
| Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
|---|---|---|---|---|
| 1лц.ед | -Ø (lind) | -a (linda) | -ja (lindja) | -sha (lindsha) |
| 2лц.ед | -Ø (lind | -e (linde) | -je (lindje) | -sh (lindsh) |
| 3лц.ед | -Ø (lind) | -i (lindi) | -te (lindte) | -të (lindtë) |
| 1лц.мн | -im (lindim) | -ëm (lindëm) | -nim (lindnim) | -shim (lindshim) |
| 2лц.мн | -ni (lindni) | -ët (lindët) | -nit (lindnit) | -shit (lindshit) |
| 3лц.мн | -in (lindin) | -ën (lindën) | -nin (lindnin) | -shin (lindhin) |
| Сегашно | Мин. Свършено | Мин. Несвършено | Оптативно | |
|---|---|---|---|---|
| 1лц.ед | - | -ta | -ja | -ça |
| 2лц.ед | - | -te | -je | -ç |
| 3лц.ед | - | -ti | -nte | -ttë |
| 1лц.мн | -më | -tëm | -nim | -tshim |
| 2лц.мн | -ni | -tët | -nit | -tshit |
| 3лц.мн | -në | -tën | -nin | -tshin |
Албанският език притежава 6 глаголни наклонения - изявително, подчинително, условно, повелително, оптативно, адмиративно. Той е единственият индоевропейски език, който успява да запази и подчинителното и оптативното наклонение. В останалите индоевропейски езици те или са се сляли, или единият от тях е спрял да се изпозлва.
Адмиративното наклонение изразява изненада, породена от необичайна случка. Фразите "ти да видиш!" или "я пък ти!" имат подобно значение, което обаче се слива с глагола в албанския език.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
