Това е списък на българските светци, почитани от Българската православна църква.
Паметта на тези, за които не е указан ден, се чества на Всички български светии, подвижен - втората неделя след Петдесетница, или на датата на мъченичеството им.
- Мъчениците от Озобия по времето на императорите Максимиан и Диоклециан (286 – 305). в Озобия край Дуросторум били измъчвани и обезглавени заради вярата си Максим, Квинтилиан и Дадас.[източник? (Поискан преди 62 дни)]
- Мъчениците от Цирикова църква, Свети Дух (Петдесетница) 51-вият ден след Възкресени Христово, изклани от агарянския поробител[източник? (Поискан преди 62 дни)]
- Трима мъченици Марцианополски мъченици Св. Теодот, св. Асклепиод (Асклепиода) и Св. Максим, по време на император Галерии Максимилиан (305 – 311 г.) са заловени, обвинени, че са християни и осъдени в Марцианопол. От там тримата са закарани в Адрианопол, където са измъчвани в театъра на града и после по пътя за Филипопол на 30 мили от административния център край Saltus, са осъдени на смърт и обезглавени.[източник? (Поискан преди 62 дни)]
- Новоселски мъченици, 9 май († 1876 г., Ново село, дн. Априлци), разтерзани от агарянския поробител
- Оряховските мъченици мъченици
- Павелски мъченици мъченици
- Перущенски мъченички жени-мъченици
- Райковски мъченици мъченици, в Райково на † 9 май 1633 г. турците убиват заради християнската му вяра момъка Милян Смилянов. На † 8 юли 1720, пак в Райково заради твърдата си християнска вяра по заповед на приближения на султана анадолски турчин Селим ходжа от агаряните са изклани 200 българи християни включително първенците на селото: Атанас Котковски, Бечо Станчев, Върбан Итински, Гитю Иванов, Драгню Трицинов, Ено Митев, Жеко Чернев, Ангел Митрев, Бико Русински, Видю Чернобрестов, Горан Станчовски, Дечо Марински, Еню Сурото, Желязко Ковача, Згуран Вълчовски, Иван Димов, Колю Сурчовски, Лазар Кривошиев, Милуш Милкин, Найден Иванов, Петко Гърчето, Петър Русинов, Згуран Найденов, Иван Киселски, Куртю Кавален, Лазар Райчев, Митю Муховски, Насо Милянов, Пею Широкалски, Аргир Главчев, Белю Белювски, Васил Руменски, Гроздан Станчев, Дойчин Долчинковски, Еню Куковски, Живко Гребенаров, Иван Кацарски, Кръстю Рубинов, Личо Грибачев, Милян Глуховски, Никола Кацаров, Пачо Костенски, Първан Михов, Пею Дармона, Запрян Шубарски, Златю Вапцаров, Златю Солтоквата, Илия Ружински, Колю Сребрин, Личо Чернозмиев, Манол Върбанов, Найден Палишумов, Наум Павлов, Пею Чернев, Паскал Гондьовски, Петър Мечет, Петко Чиповски, Ралю Лещовски, Радул Ничев, Страхил Нигенски, Стойко Пуздрев, Стоил Горанов, Таню Висински, Ташо Косилски, Филю Кременаров, Митю Грудински, Митрю Гущера, Цветко Стоилов, Цветко Киселов, Янко Четроков, Яню Гогомешки, Каню Канювски, Цветко Рибаров, Кирю Цинигеря, Хубен Храсковски, Хубен Буковски, Милион Драпилов, Христо Рошавски, Сево Грудевски, Стоимен Марудин, Стайко Орешенски, Руско Дичев, Русин Марински, Руско Казалийски, Ручен Сивковски, Руско Смилянов, Раю Райчев, Витан Дойчинов, Вълчо Бойчев, Вълчо Гайганарски, Илко Витанов, Таню Вълчев, Велко Шипковски, Ваню Христев, Гего Робовски, Колю Киселов, Гочо Проданов, Гего Робински, Грудю Яребицата, Горан Герджиковски, Гитю Косовски, Димо Чокински, Добрик Биковски, Димитър Дупевски, Дечо Руменовски, Белю Плевенов, Апостол Дренката, Колю Зайчето, Дорю Беровски, Дечо Тинкин, Дойчин Зеленов, Григор Куцовски, в деня на клането над райковските първенци е обесен в местността „Поляне“, енорийският свещеник от с. Езерово, йеромонах Варлаам Светогорски.
- Свети мъченици Илия и Димитър Чинтуловски от с. Юрта сега Гавраилово, Сливенско неприели да се поутурчат, измъчвани и заклани от турците, около † 1400 г., честват се на 2 август[1].
- Стагозагорски и загорски мъченици Старозагорско клане изклани от османския поробител от † 19 до 21 юли 1877 са 14 500 българи в Стара Загора, а с околните селища над 26 000 мъченици на християнската вяра, съсечени са заради това, че са българи християни. На † 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево 2000 мъченици. На † 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско. На † 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците е извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На † 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия. В † август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук са избити не по-малко от 600 българи. В † 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. В † 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер, избити са поголовно всички мъже и младежи. В † 1877 – 1878 г. турците извършват палежи, погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца до началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи християни.
- Мъчениците от Сафтъще мъченици, в село Сафтъще, Рупчоско (сега село Студенец, Смолянско). Някои били насилствено помохамеданчени. Като видели опасността, някои от селяните избягали и се укрили. Селото било претърсено и намерените били убити, понеже не давали вярата си.
- Софийски мъченици мъченици, избитите мъченически от турците през робството християни в София; 8 канонизирани: Свети мъченик Георги Софийски Стари, чества се на 26 март; Свети свещеномъченик Георги Софийски Нови, чества се на 11 февруари; Свети мъченик Георги Софийски Най-нови, чества се на 26 май; Свети мъченик Константин Софийски, чества се на 21 май; Свети великомъченик Николай Нови Софийски, чества се на 17 май; Свети свещеномъченик Симеон Самоковски и Софийски, чества се на 26 май; Свети преподобни Софроний Софийски, чества се на 28 май; Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски, чества се на 27 май; неканонизирани: цар Иван Асен IV (цар Ясен, бан Янко) † 1349 г., цар Михаил IV Асен † 1355 г., цар Иван Асен V † 1388, войводата Радич †1454 г.; Васил Левски † 19 февруари 1873 г., участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев обесени от турците на Лъвов мост в † 1876 г., обесените от турците 4 софийски книжари: Никола Крушкин Чолака † 15 ноември 1877 г., хаджи Стоян Табаков книжаря † 15 ноември 1877 г., Георги Стоицев † 15 ноември 1877 г., Кирил Геошев † 15 ноември 1877 г. и другите многочислени българи християни от софийско и околността жертви на агаряните по време на османската власт. Дори в 1877 г. русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки, на които непрестанно от поробителя са екзекутирани българи до последния момент преди навлизането на християнските освободителни войски на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил).
- Средски мъченици мъченици, християни българи от селището Сред (дн. Косово) пострадали при потурчванията на българите в Шар планина.
- Свети 110 търновски мъченици мъченици
- Четиридесет адрианополски мъченички жени-мъченици
- Чирпанските мъченици мъченици
- Калиник преподобномъченик
- Керана Селенишка, мчца 11 април* (+ 1751 г.)
- Киприян Московски митрополит, преп. 16 септември
- Киприан Слепченски преподобномъченик
- Кирана Солунска мъченица
- Кириакия (Неделя) великомъченица
- Кирил Славянобългарски, Философ, преп., мчк, равноапостол и славянски просветител 11 май; Представление (успение) на св. Кирил: 14 февруари (+ 14 февруари 869, Рим)
- Климент преподобен
- Климент Охридски, преп. 25 ноември, 27 юли, 13 ноември* (+ 916, Охрид)
- Козма Зографски от Търново, преп. 22 септември (+ 1323 г.)
- Конон, мчк 5 март
- Константин Кавасила архиепископ Български (13 в.)
- Константин Софийски, мчк 21 май (+ 1737)
- Крал Стефан Милутин
- Кузман Шуменски мъченик, обезглавен от турците за вярата си в † 1787 г. при поредното масово потурчване на Шумен и околните села[2]. Приписка към богослужебна книга от 1787 г.: „Дойде Кара Асан с хилядо аскери, та право в Шуменграда,
изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето
1787. Даскал Кузман рече на Кара Асан: „Княз ли си, или цар, или
воевода, то помисли от кого си приел тая власт!“ Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. Писа рука Сава, син Влъков.“ /„Писахме да се знае" Приписки и летописи, съст. Венцеслав Начев, Никола Ферманджиев. С 1984, стр.114./
- Лазар Български, мчк 23 април (+ 1802 г., с. Соми, Мала Азия)
- Лука Одрински, препмчк 23 март (+ 23 май 1802, о. Митилин, на 16 г.)
- Лука Рилски (отроче) 20 октомври*
- Мануил Адрианополски свещеномъченик
- Марк Доростолски мъченик
- Манасий Габровски 8 юли*
- Марин, мчк 16 декември
- Марина Девица 13 февруари*
- Марко Български 28 септември*
- Марко Преславски архиеп., преп. 25 януари* (13 в.)
- Мелитина мъченица
- Мелитион Сердикийски епископ
- Методий Славянобългарски, епископ, мчк, равноапостол и славянобългарски просветител 11 май; Успение на св. Методий Славянобългарски: 6 април (+ 6 април 885 г., Велеград)
- Михаил Воин, праведни 22 ноември, 22 декември, 10 февруари* (+ 22 октомври? ок. 865 г. или XI век, гр. Потука)
- Михаил Киевски митрополит
- Милян Райковски мъченик
- Михаил Маврудинов, мчк 22 октомври*, (+ 1554 г.
- Мокий свещеномъченик
- Наум Преславски, преп., чудотв. 23 декември, 20 юни (+ 910 г., Охрид)
- Недялка от Тулча, мъченица
- Нектарий Битолски, преп., мчк 5 декември (+ 1500 г., Карея, Атон)
- Никита Ремесиански (Пиротско-Нишки) епископ, покръстител йи просветител тракийски, 22 юни
- Никита Серски, свещмчк 3 април, 4 април (+ 1808 г., Сяр)
- Никодим Елбасански, мироточец, препмчк 11 юли (+ 1722 г., Елбасан)
- Никодим митрополит Преславски, преп. 17 януари*
- Никодим Тисмански /Прилепски, Охридски/, преподобномъченик
- Никола от Мецово, Епир, мчк 3 ноември* (+ 1617 г.)
- Никола Солунски 29 декември
- Николай воин Български, преп. 24 декември
- Николай Охридски архиепископ (14 в.)
- Николай Охридски архиепископ (9 в.)
- Николай Софийски архиепископ 6 декември*
- Николай Софийски Нови, мчк 17 май (+ 1555 г., София)
- Олга, княгиня, равноапостолна (11 юли)
- Онуфрий Габровски, препмчк 4 януари (+ 1818 г. на о. Хиос)
- Павнутий Прозорливца Калоферски 27 юли*
- Паисий Величковски преподобен
- Паисий Хилендарски, преп., 19 юни, 19 май, 18 юни (1722 – + 1773; канонизиран 1962 г.)
- Пасикрат Доростолски мъченик, 24 април – някъде 12/25 април
- Пахомий от Малорусийско, мчк (+ 1730 г.)
- Петка Търновска (Параскева-Петка Търновска/Парашкева Търновска – Калистратска/Петка Епиванска), преп., 14 октомври (Петковден) (+ 11 в., Епиват, на Мраморно море)
- Петко Калоферски / Беглички мъченик
- Петър Български, свщмчк 22 януари
- Петър Мъгленски презвитер 28 март
- Петър цар, св. благоверни 30 януари (+ 969 г.)
- Пимен Зографски (Софийски), преп. 3 ноември, 1 март* (+ 1620 или 1610 г. в Черепишкия манастир)
- Прокопий Варненски, препмчк 25 юни (+ 1810 г. или 1870 в Смирна)
- Прохор Пчински (Пшински), преп. 15 януари (+ 1067 г., край река Пчиня, близо до Враня)
- Рада Пловдивска мъченица
- Райко-Йоан Български (от Шумен) мчк † 14.05.1802 г.
- Роман Търновски (Килифарски)*, преп. 17 февруари (+ след 1364 г.)
- Ромил Видински, /Бдински/ преп. 16 януари (+ 1375 г., Раваница, Сърбия)
- Сава I Сръбски архиепископ
- Сава Седмочисленик 27 юли
- Севастиан Рилец преподобен
- Севастиана мъченица
- Северус епископ
- Седмочисленици, светци: Кирил, Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий 27 юли
- Серафим от Лариса, мчк (потурчен 18 юли*)
- Сергий Къпински (Капиновски*), преп. 30 януари
- Симеон Петровски / Каменски преподобен
- Симеон Самоковски, мчк, 21 август (+ 1737 г.)
- Синклитикия преподобна
- Сионий Български, мчк 22 януари
- Сотас Анхиалски епископ
- Софроний Врачански епископ, преп. 11 март (18 – 19 в.)
- Софроний Сеславски иеромонах
- Софроний Софийски (Български), преп., мчк 28 май (+ около 1515 г., Русенско)
- Спас Радовецкий 10 август*
- Спиридон Нови (Преславски?), убит при цар Асен II
- Стефан Струмишки 6 октомври*
- Теодор Български Камски, Философ, мъченик
- Теодосий Търновски преп. 27 ноември (11 януари*) (+1363 г. или между 1359 – 1364 г., Цариград)
- Теотим Скитски епископ
- Теофан Македонски, Нови чудотворец преп. 19 август
- Теофил Мироточиви, преп. 8 юли (+ 1548 г., Карея, Атон)
- Теофил Тивериополски преподобен
- Теофилакт Търновски архиепископ, преп. 27 януари*(+ 1107 г.).
- Теофилакт Охридски архиепископ, преп., блаж.
- Терапонтий Софийски, Терапонт Сердикийски, мчк 27 май
- Тижа-Мария мъченица
- Трендафил Старозагорски (Загорски), мчк 8 август, 5 октомври* (+ на около 18 години 1680 г. или 1570, 1686 в Цариград)
- Тривелий Теоктист Цар Български (хан Тервел) на 4 януари и 3 септември.*
- Филий Томски свещеномъченик
- Филип св. свещеномъченик
- Филотей Скитски 1 април*
- Филотея Търновска, преп. 7 декември (+ преди 13 в., Поливот)
- Фотий патриарх Цариградски покръстител
- Харалампий Атонски схимонах
- Христо, Албански, мчк 28 ноември (+ 1748 г., Цариград)
- Христо Смилянски, Смолянски, Родопски, мъченик
- Царедворци, свети трима
- Юлиания мъченица
- Юлий Доростолски мъченик
- Юстин Управда император Юстиниан I, 14 ноември; 2 август
- Яков Костурски, препмчк 1 ноември (+ 1520, Одрин)
В Северна Македония се почитат 44 македонски светци на празника „Събор на Македонските Светители“ – първата неделя на октомври.[3] Почти всички от тях Българската църква почита като български светци.