Враня

Враня (на сръбски: Врање или Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.

Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

---

Враня Врање/Vranje
Сградата на общината
Враня 42.554167, 21.897222
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Враня
Площ	860 km²
Надм. височина	428 m
Население	55 052 души (2002)
Пощенски код	17500
Телефонен код	017
МПС код	VR
Официален сайт	www.vranje.org.rs
Враня в Общомедия

През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които се самоопределят за сърби. Намира се само на няколко километра от границата със Северна Македония. Той е сред големите центрове на Поморавието.

История

Марково кале край града

Сградата на музея (бившия конак)

Белият мост

Областта е включена в пределите на Първата българска държава по времето на хан Пресиян.

Градът е споменат за първи път през 1093 година от Ана Комнина, дъщеря на византийския император Алексий I Комнин. В книгата „Алексиада“, Ана Комнина разказва за превземането на града от сръбския войвода Вукан, но не след дълго византийците си възвръщат Враня.^[1]

След възстановяване на българската държавност, по времето на цар Калоян, града и околността влизат във Втората българска държава. Сръбското проникване в града и околността е към края на 13 век. Интересна особеност е, че Враня за разлика от Ниш и Лесковац е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, българщината тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със Скопие. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) Враня се управлява от немското семейство Фон Лам.

Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Враня по това време са българи екзархисти.^[2]

Вранци и населението от областта участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в диоцеза на Българската екзархия, а по-сетне и в Санстефанска България. По силата на Берлинския договор, Сърбия с получаването на независимост, придобива Враня с околността.

По време на Първата световна война от 4 октомври 1915 до 1918 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.^[3] Край града са погребани 273 български войници и офицери от Първата световна война.^[4] След войната с възстановяване на статуквото и по силата на Ньойския договор към Вранско е придадено Босилеградско.

Градът и околността са част от Царство България по време на Втората световна война (1941 – 1944).^[5] По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Любен Ив. Пейчев от Брезник е български кмет на Враня от 8 август 1941 година до 2 април 1943 година. След това кмет е Петър Св. Миленков от Пловдив (15 май 1943 - 31 август 1944).^[6]

Личности

Родени във Враня

• Бакия Бакич (1923 – 1989), сръбски музикант
• Борислав Станкович (1876 – 1927), сръбски писател
• Вера Ценич (1930-), сръбска писателка
• Джордже Тасич (1892 – 1943), юрист, декан на Юридическия факултет в Белград
• Душко Попович (1913 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Живан Кнежевич (1906 – 1987), югославски и американски военен
• Иван Велков (1930 – 2008), художник от Северна Македония
• Иван Попов (1840 – 1915), български просветен деец
• Йован Хадживсилевич (1866 – 1946), сръбски историк и етнограф
• Милан Влаинац (1877 – 1964), сръбски учен агроном, член на сръбската делегация на Мирната конференция в Париж 1919
• Михаил Попов (? – след 1915), български просветен деец
• Христо Петров, български опълченец, постъпил на 1 май 1877 година в 1 дружина, 2 рота, уволнен на 1 юли 1878 г.^[7]
• Юстин Попович (1894 – 1979), архимандрит, философ, православен богослов

Починали във Враня

• Йордан Миялков (1932 – 1991), политик от Северна Македония
• Панайот Гиновски (1842 – 1886), български зограф и фолклорист

Други

На Враня е наречена улица в София (Карта).

Бележки

1. www.fordham.edu // Архивиран от оригинала на 2020-04-13. Посетен на 2006-07-17.
2. commons.wikimedia.org
3. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 29
4. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
5. Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.
6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
7. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 162.