Сопот е много разпространен в славянските езици хидроним а впоследствие и топоним. Произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор. Днес това название носят реки, местности и селища. От него произлизат и дериватните форми Сопотско, Сопотница, Сопотня, Сопотник.[1]
Може да се отнася за:
- Сопот, град в община Сопот, област Пловдив;
- Сопот, община в област Пловдив;
- Сопот, село в община Угърчин, област Ловеч;
- „Сопот“, язовир;
- Сопот, село в община Велес;
- Сопот, село в община Кавадарци;
- Сопот, село в община Куманово;
- Сопот, село в община Свети Никола.
- Вижте също
- Дилофо, село в Епир, Гърция, със старо име Сопотсели;
- Риза, село на Халкидика, Гърция, със старо име Сопотник;
- Сопот, бивше село в Костурско;
- Сопото, река, извираща от Червена гора;
- Супотико, връх в Пинд, югозападно от Крания.[2]
- Сопото, връх в Долен Олимп (1237 m)[3]
- Сопот, крайградска община в Белградски окръг;
- Сопот, град;
- Сопот, квартал на Загреб;
- Сопот, археологически обект;
- Сопот, град;
- Сопот, река, десен приток на Танев;
- Сопит, село в Сколивски район, Лвовска област;
- Сопит, село в Яворивски район, Лвовска област;
- Сопот, село в община Булкиза;
- Сопот, село в община Делвина;
- Сопот, село в община Преняс;
- Сопот, село в община Тропоя;
- Сопот, село в община Дяково;
- Община Сопот, община в окръг Долж
По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 247. (на гръцки)