селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Скрѝжово или Скрѝжево (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова[1]) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония.
| Скрижово Σκοπιά | |
| — село — | |
  Скрижово  Скрижово  Скрижово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 413 m |
| Население | 82 души (2021 г.) |
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Сминица (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.[2]
Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.[3]
На хълма Градище на 1,5 km западно от Скрижово има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.[2]
Според преданието селото е построено около VII век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.[2]
През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.[2]
Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1500 жители православни българи.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Серижево (Serijévo) е посочено като село с 240 домакинства с 810 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни.[8] Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученици.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души.[2] През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците,[11] а голяма част от местните българи се спасяват в България.[12] В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.[13]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Камбок[16] | Καμποκ | Трикорфу | Τρίκορφου[17] | връх в Сминица на С от Скрижово[16] |
| Пурналък[16] | Πούρναλικ | Дендротопос | Δενδρότοπος[17] | местност в Сминица на С от Скрижово[16] |
| Раздуле[16][18] | Ρασντουλέ | Епимикес | Έπίμηκες[17] | в Сминица на З от Скрижово;[16] от раздол, „долина“, което е от раз- и дол, подобно на раз-лог[18] |
| Градище[16] | Γκραντίσκος | Ктисменон | Κτισμένον[17] | връх в Сминица на З от Скрижово (929 m)[16] |
| Либахово[16] | Λιμπάχοβον | Ситотопос | Σιτότοπος[17] | в Сминица на И от Скрижово[16] |
| Ловтища, Ловчища, Ловища[19] или Лохтища[16] | Λοχτίστα | Крини | Κρήνη[17] | възвишение с развалини от крепост в Сминица[19] на 500 m на ЮЗ от Скрижово;[16] от Ло̀веч, Ло̀вча (вьсь, гора поляна), от старобългарското      ,  и наставка -ища; възможно е и патронимично име от изчезналото лично име Ло̀вче[19] |
| Кемер[16] | Κεμέρι | Гефира | Γέφυρα[17] | река в Сминица на ЮИ от Скрижово[16] |
| Чалък[16] | Τσαλίκ | Петротон | Πετρωτόν[17] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 163 | 108 | 82 |
Андрея Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20] Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21] Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21] Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21] Владимир Благоев, български революционер Георги Василев – Шилето, български революционер, деец на ВМРО, убит от комунистите след 1944 година[22] Георги Костадинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20] Георги Скрижовски (1882 – 1925), български просветен деец и революционер Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[21] Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21] Елена Мотова (1910 – 2005), българска комунистическа деятелка[23] Илия Мотов (1906 – 1992), български комунист Иван Ангелов – Балкански, деец на ВМОРО[24][25][26] Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[21] Илия Щъркалев (1909 – 1985), български лекар Коста Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[20] Кочо Аврамов, български просветен деец Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[27] Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[21] Никола Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[28] Никола Хасан кехая (? – 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Сярско[29] Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[21] Паско Попиванов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 – 1895), български хайдутин и революционер Тодор Божиков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец и фотограф Тодор Димитров – Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г.[21] Тодор Кръстанов, български духовник, свещеник в София, баща на Кръстан Поптодоров, активист на Драмското благотворително братство[30] Тодор Милев – Тотката, български революционер от ВМРО,[31] убит от комунистите след 1944 година[22] Аврам Димитров Баймаков, четата на Илия Титимов[32] Загинал през Първата световна война[33] Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина[34] Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[35] Крум Благоев, четата на Илия Титимов[36] Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[37] Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година[38] Никола Кузманов, четата на Илия Титимов[39] Загинал през Първата световна война[40] Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота[41] Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина[42] Загинал на 29 юни 1913 годин[43] Асен Аврамов (1900 – 1968), български революционер и деец на МПО Кръстан Поптодоров (1894 – 1943), български революционерSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
