Светозар Вукманович

Светозар Николе Вукманович-Темпо (на черногорски: Светозар Вукмановић-Темпо или Svetozar Vukmanović-Tempo) е югославски и комунистически партизанин и политик.^[1]

Светозар Вукманович
Роден	3 август 1912 г. Черна гора
Починал	6 декември 2000 г. (88 г.) Катун Режевичи, Будва, Черна гора
Учил в	Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет
Награди	Партизански възпоменателен медал 1941
Политика
Партия	Югославска комунистическа партия
Светозар Вукманович в Общомедия

Биография

В комунистическата партия встъпва много млад. По време на обучението си като студент в Белградския университет е организатор на студентски демонстрации и стачки. През 1941 година става член на Военния комитет на Югославската комунистическа партия, а след това и на Върховния щаб на партизанското движение.

Под негово ръководство е разформирован почти напълно разложения, обхванат по места от слабост, анархия, а във Куманово и Кавадарци - и от нежелание за водене на партизанска война^[2] при пристигането му Покрайненския комитет на Македония и е създадена Македонската комунистическа партия, която е тясно обвързана с Югославската комунистическа партия.

На 25 юни 1943 година той като представител на югославските партизани заедно с представители на Албанската и Гръцката комунистически партия подписва споразумение за съвместна борба със силите на Оста на Балканите, в което българите във Егейска Македония са наречени „национално малцинство, сътрудничещо си с окупатора“.^[3] На конференцията във Мъглен, където е подписано споразумението, в залата от балканските комунистически партии няма лозунги и приветствия само за Българската, като написаните за целта са свалени по заповед на Темпо.

В доклада до Централния комитет на ЮКП от 8 август 1943 година Темпо признава, че в Беломорска Македония „македонците“ масово се сражават против гръцките партизани под влияние на ВМРО, населението на Вардарска Македония е посрещнало Българската армия и дори Вермахта с цветя, а в оранизациите на МКП е съществувало убеждението, че борбата трябва да се води само против „реакционното“ правителство на Богдан Филов, като това становище е водело до убеждението за нужните отцепване от ЮКП и създаване на самостоятелност на Македонската комунистическа партия и поставя като задача „събиране на всички българофилски маси около нашата партия“. А през 1942 година в областта е имало само 6 партизански отряда с численост между 10 и 15 души, като всички са разгромени, освен прехвърлилия се в италианската окупационна зона Битолски отряд. На съвещание, проведено в Преспа на 21 декември 1943 година признава, че Шарловото ръководство е третирало „македонския народ“ като български, който трябва да премине към България, махали са от партийните документи инициала за Югославия, отхвърляйки я безрезервно, първото му решение след избухването на войната е било откъсване от Югославия, провъзгласили са, че Македония била освободена от България и че въпреки свалянето на Шаторов и ръководството му следи от политиката му все още се намират и у най-добрите партийни активисти, и все още са издавани документи, определящи за враг на Македония не „българския окупатор“, а тогавашните некомунистически ръководители на България.

По време на българските военни операции във Вардарска Македония през есента на 1944 година, въпреки преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция,Темпо е от партизанските командири, които се държат враждебно към българските войски. Той води пропаганда против тях, отказва да координират бойните действия, разграбва българско военно имущество - камиони, леки автомобили, мотоциклети, радиостанции, напада от засада и разграбва български военни обози.^[4]

Пропагандата му против България надминава тази против Германия. Когато българските войски прогонват Вермахта от Скопие на 13 ноември 1944 година ги прогонва оттам с помощта криещите се дотогава по хълмовете македонски партизани, не им позволява да си отпочинат след сраженията и да се срещнат със местното население, което било приготвило храна и дрехи за тях. В новогодишната си реч от 1945 година обявява за врагове сътрудниците с германските и „българските фашистки окупатори“ - месеци след като България се е изтеглила от окупираните територии и е започнала да воюва на страната на Съюзниците, включително и във Македония, Западните Покрайнини и Поморавието, премълчавайки за сръбските и сърбоманските четници във Вардарска Македония - независимо че четниците продължават да се сражават срещу партизаните в Югославия в сътрудничество със силите на Оста.^[5] Темпо третира трите български войни със Сърбия, водени за освобождението на Вардарска Македония и отказа на БКП след конфликта между СССР и Югославия през 1948 година от договореното предаване на Пиринска Македония на Федеративна народна република Югославия като „Български нападения в гръб на Сърбия“.^[6]

Според една версия, убийството на известния поет Кочо Рацин е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо и от Страхил Гигов^[7], отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.^[8] Също така Коста Църнушанов го обвинява, че е предавал на властите македонските партизани с българско самосъзнание, и след това ги героизира като мъченици, паднали в борбата против „българските фашистки окупатори“, като Страшо Пинджур.^[9]

Вестник „Политика експрес“ пише в 1978 година, че Светозар Вукманович очиства

„

партизанските редове от опортюнистични и пробългарски елементи[10]

“

Освен това той не прави нищо, за да спаси брат си Лука Вукманович -свещеник от СПЦ, екзекутиран от партизаните през Май 1945 заедно с Черногорско - приморския митрополит Йоанакий.^[11][12]

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 580.
2. Иван Николов: РС Македония –десетилетната сатанизация на българите – висша форма на патриотизъм // Bgnes, 23 октомври 2021 г. Посетен на 1 ноември 2021 г.
3. Η πρώτη προδοτική συμφωνία του ΕΑΜ/ΕΛΑΣ για το μακεδονικό // Ιστορία της Κατοχής, 10 Μαρτίου 2012. Посетен на 1 ноември 2021 г.
4. Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, 2018, ISBN 9789544961237 стр. 341
5. Нова Македонија, 3 януари 1945 година, брой 28, с.3.
6. 40. Противобългарската дейност на Темпо и неговите сподвижници - Апостоловски и Колишевски - I
7. „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в. „Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г. Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine. ((mk))
8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 235-237.
9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 196.
10. в. „Политика експрес“, 14 март 1978 г.
11. James Horncastle, The Macedonian Slavs in the Greek Civil War, 1944–1949, Rowman & Littlefield, 2019, ISBN 1498585051, p. 100.
12. Jozo Tomasevich, War and Revolution in Yugoslavia: 1941–1945, Volume 2, Stanford University Press, 2002, ISBN 0804779244, p. 573.