Анна (светица)

Света Анна е сочена от традицията за майка на Богородица и баба на Иисус Христос. Свързвана е с именниците: Анна, Ана, Ани, Аника, Анка, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария.

Вижте пояснителната страница за други значения на Анна.

---

Света Анна חַנָּה
майка на Богородица
Света Анна, фреска от Фарас, VII век
Родена	55 г. пр.н.е. Витлеем, Държава Палестина
Починала	12 г. (66 г.) Назарет
Погребана	Йерусалим, Израел
Етнос	евреи
Религия	юдаизъм
Канонизация
Почитана в	Римокатолическа църква; Православна църква; Англиканство
Празник	25 юли; 9 декември
Атрибути	Книга, врата, с Мария, Иисус или Йоаким
Покровителство	Бретан; Канада; дърводелците; хората, които нямат деца; Детройт; конниците; Франция; плетачите на дантела; миньорите; майките; Норич, Кънектикът; търговците на стари дрехи; бедността; бременността; Квебек; Санта Ана Пуебло; шивачките; стерилността; Таос, Ню Мексико; стругарите; Марсаскала, Филипините
Семейство
Съпруг	Свети Йоаким
Деца	Богородица
Други роднини	Иисус Христос (внук) Йосиф Обручник (зет)
Света Анна в Общомедия

Българската православна църква отбелязва нейната смърт (успението й) – на 25 юли, а зачатието й (забременяването й от св. Йоаким, смятан за потомък на рода на Аарон с Дева Мария, с което се явява баба на Исус Христос) на 9 декември. Народът нарича втория празник Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на Слънцето на изток, към пролет.

Култ

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бога и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г. Източноправославната църква приема света Анна още от VI век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровителка на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.

У нас има няколко храма, посветени на света Анна – както към Българската православна църква, така и към Католическата църква в България^[1].

Храмовете към БПЦ са следните:

• енорийската черква „Света Анна“ в село Яна, Софийска епархия – храмът е от XIX век^[2];
• енорийската черква „Света Анна“ в село Гърмен, Гоце Делчев, Неврокопска епархия – храмът е осветен през 1994 година от Неврокопския митрополит Натанаил^[3];
• параклис „Света Анна“ в село Априлово, Бобов дол, Старозагорска епархия – храмът е осветен през 2017 година от Старозагорския митрополит Киприян^[4];
• параклис „Света Ана”, Казанлък, Старозагорска епархия – намира се в двора на общинската болница в Казанлък „Д-р Христо Стамболски”. Осветен е през 2005 година от тогавашния Старозагорски митрополит Галактион^[5];
• параклис „Успение на света Анна“, Асеновград, Пловдивска епархия – намира се до параклиса „Свети Василий Велики“. Преди е бил част от комплекса към старата и величествена черква „Света Марина“, разрушена от комунистите през 60-те години^[6][7];
• параклис „Света Ана”, село Крепост, Пловдивска епархия – храмът е осветен през 1876 година^[8];
• параклис „Света Ана”, село Тракиец, Пловдивска епархия – към храма има аязмо^[9].

Храмовете към Католическата църква са следните:

• енорийската черква „Света Анна“ в Шумен, част от Софийската епархия за католиците от византийския обред – храмът е осветен през 1996 година от епископ Христо Пройков;
• енорийската черква „Света Анна“ в село Малчика, част от Никополската епархия за католиците от латинския обред в Северна България - храмът е построен през 1855 година;
• енорийската черква „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в село Ореш, част от Никополската епархия за католиците от латинския обред в Северна България – построен е през XIX век и е посветен на зачатието на света Анна с дъщеря ѝ Богородица;
• енорийската черква „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в град Раковски, част от Софийско-пловдивската епархия за католиците от латинския обред в Южна България – построен е в началото на XX век и е посветен на зачатието на света Анна с дъщеря ѝ Богородица.

Поверия, обичаи и ритуали

• Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят Слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
• Денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет.
• Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня.
• Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.
• Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца.
• Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.
• Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.
• Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.
• Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че ще ги предпазат.
• Вярва се, че в тази нощ магьосниците свалят и „издояват“ луната, превърната в шарена крава.
• Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалеч.

• Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
• Майките не бива да работят, за да не се разболеят децата.
• Не се боядисват дрехи. Според поверието на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си е боядисала дрехите в черно.
• Забранява се работа с вълна, за да се раждат живи агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
• На места денят се смята за лош и опасен. Света Анна е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

• Следи се какъв ще е полазникът, какъв късмет носи първият гост в къщата.
• Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
• Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
• Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
• Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

Външни препратки

• Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна // pravoslavieto.com. Посетен на 5 юни 2006.
• St. Anne // Catholic Encyclopedia. Посетен на 5 юни 2006. (на английски)
• Зачатие на св. Анна

Бележки

1. Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Публичен регистър на регистрираните вероизповедания в Република България. Министерски съвет. Посетен на 2024-12-09.
2. Захариева, Мая. Църквата „Св. Анна” в село Яна // Проблеми в изкуството брой 4. есен 2016. с. 22-27.
3. БНР Радио Благоевград. 20-годишен юбилей чества храм „Света Анна“ в село Гърмен // БНР. 2024-07-22. Посетен на 2024-12-09.
4. Попова, Венелина. Новият параклис "Света Анна“ в гълъбовското село Априлово беше осветен от митрополит Киприян // БНР Радио България. 2017-09-09. Посетен на 2024-12-09.
5. Младенова, Юлия. Параклисът „Света Ана” в двора на общинската болница в Казанлък „Д-р Христо Стамблски” // За Казанлък. 2019-12-09. Посетен на 2024-12-09.
6. Мирчев, Ивайло. Параклис „Успение на света Анна“ – град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив // Родопите.Инфо. 2024-07-24. Посетен на 2024-12-09.
7. Мирчев, Ивайло. Разрушеният асеновградски храм „Св. Марина“ // Родопите.Инфо. 2024-05-20. Посетен на 2024-12-09.
8. Тодорова, Живка. Празничен водосвет в параклиса „Света Ана“ на Крепост // Дарик радио. 2024-09-09. Посетен на 2024-12-09.
9. Аязмо с параклис "Св. Анна" - с. Тракиец // Храмове в Пловдивска епархия. Свети места в България. Посетен на 2024-12-09.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saint Anne в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​