Сава Савов

Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Сава Савов
български генерал
Снимка на ген. Савов от Димитър Карастоянов. Източник: ДА „Архиви“
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1885 – 1919
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	7-и Преславски полк 22-ри Тракийски полк Пехотна бригада 5-а Дунавска дивизия 3-та армия 4-та армия
Битки/войни	Булаирска битка
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	5 декември 1865 г. Шумен, Османска империя
Дата и място на смърт	18 април 1945 г. (79 г.) София, България
Друга дейност	Народен представител в: XXI ОНС   XXIII ОНС
Сава Савов в Общомедия

Ген. Сава Савов

Биография

Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в Шумен. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във Варна, където учи последният 5^-и гимназиален клас. На 6 септември 1883 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война (1885) – като командир на рота от 7^-и Преславски полк.^[1]

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българска война (1885) подпоручик Савов продължава да командва поверената му 11^-а рота от 3^-та дружина на 7^-и пехотен преславски полк.^[2] Ротата на Савов заема Разградския редут (Сливнишка позиция) на 4 ноември, заедно с 12^-а рота. Взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващия ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10^-а рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в Пиротското сражение. За участието си във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ на военна лента.^[3]

През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер във 2^-ри пехотен струмски полк и адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин поручик и е назначен на служба в 1^-ви пехотен софийски полк, в който от 1888 до 1891 командва рота, като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан. През 1891 г. е назначен за флигел-адютант в свитата на княз Фердинанд (1891 – 1896), като преди сватбата на княза през 1893 г. е флигел-адютант в свитата на княгиня Мария Луиза. През 1895 е произведен в чин майор, а през следващата годна е на значен на служба в 1^-ви пехотен софийски полк като командир на дружина, на която служба е до 1898, когато е преместен в 9^-и пехотен пловдивски полк. През 1902 г. е назначен за началник на Софийския военен окръг (6^-о полково военно окръжие) и през 1903 г. е произведен в чин подполковник.^[4]

На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин полковник, а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица Елеонора. На 6 октомври 1908 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен.^[5] През 1910 г. полковник Савов поема командването на 22^-ри пехотен тракийски полк.^[6][2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) командва 22^-ри пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни, през 1913 г. за два месеца е командир на 1^-ва бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин генерал-майор. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на Фердинанд I и маршал на двореца.^[7][2]

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на 5^-а пехотна дунавска дивизия (27 ноември 1916 съгласно заповед № 600 по Действащата армия), като встъпва в командването на 3 декември 1916 г.^[8] На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва 3^-та армия, като замества боледуващият генерал Стефан Нерезов, като до март 1918 е титулярен командващ.^[2] В периода март – юли 1918 командва 4^-та армия, на която длъжност е до май 1918 г., когато е извикан в двореца и аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и съпругата му Зита.^[9]

За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал „За бойни заслуги“, златен орден „Имтияз“, орден „Меджидие“ I степен.^[10]

На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание. Докато чака да бъде уважена молбата му за уволнение от войската служи като генерал за специално поръчения и инспектор на пехотата през 1919 година. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба. ^[11] При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 год.“^[12]

Заема с политическа дейност в Демократическата партия. Сава Савов е народен представител в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание.

Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.

Генерал Савов се жени два пъти, като от първата си съпруга Пенка Михайлова има 3 деца – Михаил (1895), Мария (1897) и Панайот (1905).^[13]

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1885)
• Поручик (1887)
• Капитан (1890)
• Майор (1895)
• Подполковник (1903)
• Полковник (15 август 1907)
• Генерал-майор (14 февруари 1914)
• Генерал-лейтенант (20 май 1917)
• Генерал от пехотата (29 юли 1919)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1885)

Награди

• Свети Александър“ на военна лента (1885)
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1912)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен (6 октомври 1908)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия, IV степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на военна лента
• Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
• Руски орден „Света Ана“ II и III степен
• Руски орден „Свети Станислав“ II степен
• Австро-унгарски орден „Леополд“ I степен
• Орден „Меджидие“ I степен, Османска империя
• Златен орден „Имтияз“, Османска империя
• Медал „За бойни заслуги“, Османска империя

Бележки

1. Божерянова, с. 50 – 52
2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
3. Божерянова, с. 54 – 57
4. Божерянова, с. 57
5. Божерянова, с. 115
6. Божерянова, с. 58, 67
7. Божерянова, с. 116
8. Божерянова, с. 142
9. Божерянова, с. 145, 147
10. Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 517. Архив на оригинала от 2017-02-27 в Wayback Machine.
11. Божерянова, с. 227 – 228
12. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
13. Божерянова, с. 59

Източници

Божерянова, Виолета. Генерал Сава Савов – всичко и всички за България. София, Военно издателство ЕООД, 2008. ISBN 9789545094125.

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с.121
• „Интимните причини за погромите на България“. Спомени на ген. С. Савов и ген. К. Жостов, София, 2000, стр. 9 – 90.