български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.
| Сава Савов | |
| български генерал | |
 Снимка на ген. Савов от Димитър Карастоянов. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1885 – 1919 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 7-и Преславски полк 22-ри Тракийски полк Пехотна бригада 5-а Дунавска дивизия 3-та армия 4-та армия |
| Битки/войни | Булаирска битка |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 5 декември 1865 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Друга дейност | Народен представител в: XXI ОНС XXIII ОНС |
| Сава Савов в Общомедия | |
.jpg)
Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в Шумен. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във Варна, където учи последният 5-и гимназиален клас. На 6 септември 1883 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война (1885) – като командир на рота от 7-и Преславски полк.[1]
По време на Сръбско-българска война (1885) подпоручик Савов продължава да командва поверената му 11-а рота от 3-та дружина на 7-и пехотен преславски полк.[2] Ротата на Савов заема Разградския редут (Сливнишка позиция) на 4 ноември, заедно с 12-а рота. Взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващия ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10-а рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в Пиротското сражение. За участието си във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ на военна лента.[3]
През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер във 2-ри пехотен струмски полк и адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин поручик и е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, в който от 1888 до 1891 командва рота, като междувременно през 1890 е произведен в чин капитан. През 1891 г. е назначен за флигел-адютант в свитата на княз Фердинанд (1891 – 1896), като преди сватбата на княза през 1893 г. е флигел-адютант в свитата на княгиня Мария Луиза. През 1895 е произведен в чин майор, а през следващата годна е на значен на служба в 1-ви пехотен софийски полк като командир на дружина, на която служба е до 1898, когато е преместен в 9-и пехотен пловдивски полк. През 1902 г. е назначен за началник на Софийския военен окръг (6-о полково военно окръжие) и през 1903 г. е произведен в чин подполковник.[4]
На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин полковник, а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица Елеонора. На 6 октомври 1908 е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен.[5] През 1910 г. полковник Савов поема командването на 22-ри пехотен тракийски полк.[6][2]
През Балканската война (1912 – 1913) командва 22-ри пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни, през 1913 г. за два месеца е командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин генерал-майор. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на Фердинанд I и маршал на двореца.[7][2]
През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (27 ноември 1916 съгласно заповед № 600 по Действащата армия), като встъпва в командването на 3 декември 1916 г.[8] На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва 3-та армия, като замества боледуващият генерал Стефан Нерезов, като до март 1918 е титулярен командващ.[2] В периода март – юли 1918 командва 4-та армия, на която длъжност е до май 1918 г., когато е извикан в двореца и аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и съпругата му Зита.[9]
За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал „За бойни заслуги“, златен орден „Имтияз“, орден „Меджидие“ I степен.[10]
На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание. Докато чака да бъде уважена молбата му за уволнение от войската служи като генерал за специално поръчения и инспектор на пехотата през 1919 година. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба. [11] При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 год.“[12]
Заема с политическа дейност в Демократическата партия. Сава Савов е народен представител в XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание.
Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.
Генерал Савов се жени два пъти, като от първата си съпруга Пенка Михайлова има 3 деца – Михаил (1895), Мария (1897) и Панайот (1905).[13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
