Remove ads
английска писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Рòзамънд Пѝлчър (на английски: Rosamunde Pilcher, правилен правопис на собственото име по правилата за английско транскрибиране „Роузамънд“ (произношение[1])), с рождена фамилия Скот (Scott), е английска писателка, най-известна с обширните си романи, чието действие се развива в Корнуол. Нейните книги са продадени в над 60 милиона копия по целия свят.[2] В началото на кариерата си публикува под псевдонима Джейн Фрейзър (Jane Fraser). В България е издавана с немското име Розамунде Пилхер.[3]
Розамънд Пилчър Rosamunde Pilcher | |
Псевдоним | Джейн Фрейзър |
---|---|
Родена | 22 септември 1924 г. |
Починала | 6 февруари 2019 г. Лонгфорган, Шотландия |
Професия | писател |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1949–2000 |
Жанр | любовен роман |
Награди | , RoNA Award |
Съпруг | Греъм Хоуп Пилчър (1946-2009) |
Деца | Робин, Фиона, Филипа, Марк |
Уебсайт |
През 2001 г. получава литературната награда „Корине“ за романа си „Зимно слънцестоене“.
Родена е като Розамънд Скот на 22 септември 1924 г. в село Лилант, графство Корнуол, Англия, в семейството на Чарлз Скот, британски държавен служител, и Хелън Харви.[4] Точно преди нейното раждане баща ѝ е командирован в Мианмар, докато майка ѝ остава в Англия.[5] Учи в училище „Сейнт Клеър“ в град Пензанс и в училище „Хауъл“ в Ландаф близо до Кардиф, преди да отиде в Секретарския колеж на мис Кер-Сандърс.[6]
От 1943 до 1946 г. служи в Женската кралска военноморска служба. На 7 декември 1946 г. се омъжва за Греъм Хоуп Пилчър,[7] герой от войната и изпълнителен директор на индустрия за текстилни влакна, починал през март 2009 г.[8] Те се преместват в град Дънди, Шотландия. Имат двама сина (единият от които – Робин Пилчър също е писател[9]) и две дъщери.[10]
Умира на 94-годишна възраст на 6 февруари 2019 г. в село Лонгфорган, Шотландия, след инсулт.[11]
Започва да пише на 7-годишна възраст и публикува първия си разказ на 18 години.[12]
През 1949 г. първата ѝ книга – любовен роман, е публикувана от изд. „Милс и Бун“ под псевдонима „Джейн Фрейзър“. Публикува още десет романа под това име. През 1955 г. започва да пише и под истинското си име със Secret to Tell . До 1965 г. изоставя псевдонима и се подписва собственото си име под всичките си романи.[13]
Пробивът в кариерата ѝ идва през 1987 г. със семейната сага „Търсачите на миди“ ̟– 14-тият ѝ роман под собственото ѝ име.[14] Творбата се фокусира върху възрастната британка Пенелопе Кийлинг, която преживява отново живота си в ретроспекции, и върху връзката ѝ с трите ѝ пораснали деца. Животът на Кийлинг не е изключителен, но обхваща „време с огромно значение и промяна в света“.[15] Романът описва ежедневните подробности за това какъв е животът по време на Втората световна война за част от жителите на Великобритания.[15] Той е продаден в около 10 млн. копия и е преведен на повече от четиридесет езика.[16] Адаптиран е за сцената от Терънс Брейди и Шарлот Бингам.[17]
Твърди се, че Пилчър е сред най-добре печелещите жени във Великобритания до средата на 90-те години.[18]
Другите ѝ големи романи включват „Септември“ (1990), „Завръщане у дома“ (1995) и „Зимно слънцестоене“ (2000).[19] [20] През 1996 г. последният от трите печели Наградата за романтичен роман на годината на Асоциацията на писателите на романтични творби.[21] Председателката на асоциацията през 2019 г. – писателката на романтични романи Кейти Форд смята Пилчър за „новаторка, тъй като тя бе първата, която представи семейните саги на широката публика“.[19] Фелисити Брайън в своя некролог за в. „Гардиън“ пише, че Пилчър е извела романтичния жанр на „съвсем по-високо, по-остроумно ниво“; тя възхвалява работата ѝ за нейната „твърдост и безстрашна наблюдателност“ и коментира, че тя често е по-прозаична, отколкото романтична.[22]
Пилчър се оттегля от писането през 2000 г.[23] Две години по-късно, в Новогодишните отличия за 2002 г., тя е направена офицер на Ордена на Британската империя (OBE) за заслуги към литературата.[24][25] През 2010 г. получава и почетната титла "доктор по право" от университета "Дънди".
Нейните книги са особено популярни в Германия, тъй като националният телевизионен канал Цет Де Еф е продуцирал повече от сто нейни истории като телевизионни филми, като се започне с „Денят на бурята“ през 1993 г. Тези телевизионни филми са едни от най-популярните програми на канала.[26][27] От октомври 1993 до януари 2024 г. са излъчени 172 телевизионни филма по нейни творби с участието на британски и на немски актьори.
Пилчър е удостоена с Британската награда за туризъм през 2002 г. за положителния ефект, който книгите и адаптациите оказват върху туризма в Корнуол.[26] Известни филмови локации включват Прайдо Плейс (Prideaux Place) – имение от XVI век близо до град Падстоу.[27]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.