Робърт Бърнс Удуърд

Робърт Бърнс Удуърд (на английски: Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великия органичен химик на ХХ век.^[1] Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година.

Робърт Бърнс Удуърд Robert Burns Woodward
американски химик
Роден	10 април 1917 г. Бостън, САЩ
Починал	8 юли 1979 г. (62 г.) Кеймбридж, САЩ
Погребан	САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
Област	Органична химия
Работил в	Харвардски университет
Известен с	Няколко знакови органични синтези, решаване на някои важни структурни задачи, Правила на Уудлърдс-Хофман
Награди	Национален научен медал (САЩ) (1964), Нобелова награда за химия (1965), Медал Копли (1978)
Робърт Бърнс Удуърд в Общомедия

Биография

Роден е на 10 април 1917 година в Бостън, Масачузетс, САЩ. От 1933 г. учи в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс) и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г.^[2] През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководи, финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд, Изследователски институт в Базел, Швейцария.^[3]

За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество.

Умира на 8 юли 1979 година в Кеймбридж, Масачузетс.

Научни приноси

Удуърд е първият химик приложил системни физични методи, като UV и IR спектроскопия за изясняване на структурата на органичните съединения. Друго значително постижение е прилагането на теорията на електрони в реакционни механизми за решаване на структурни и синтетични проблеми.

През 1965 г. той е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си върху синтеза на естествени продукти. Наред с другите неща, той изследва и развива синтеза на хинин, холестерол, кортизон, стрихнин, лизергиновата киселина, резерпин, хлорофил и колхицин, както и витамин В12 заедно с Алберт Ешенмозер в годините от 1960 до 1972.

През 1965 г. сътрудничи с колегата си Роалд Хофман и формулират правилата на Удуърд-Хофман, които обясняват стереохимията на продуктите на някои органични реакции. За тази работа, Хофман получава Нобелова награда за химия през 1981 г. Удуърд е един от най-важните химиците на ХХ век. Той също така става член на Германската академия на природните науки Леополдина.

Източници

1. Blout, Elkan. Biographical Memoirs. Т. 80. 2001. с. 825 – 831.
2. Winfried R. Pötsch, Annelore Fischer und Wolfgang Müller unter Mitarbeit von Heinz Cassenbaum: Lexikon bedeutender Chemiker, VEB Bibliographisches Institut Leipzig, 1988, S. 462, ISBN 3-323-00185-0.
3. G. Wayne Craig: The Woodward Research Institute, Robert Burns Woodward (1917 – 1979) and Chemistry behind the Glass Door, Helvetica Chimica Acta 94 (2011) 923−946, DOI: 10.1002/hlca.201100077.