Реймънд Фишър

Реймънд Уодамс Фишър или Фишер (на английски: Raymond Wadhams Fisher) е британски офицер, авантюрист, македоно-одрински опълченец.^[1][2][3]

Реймънд Фишър Raymond Wadhams Fisher
британски офицер
Фишър като опълченец
Роден	1882 г. Кинетън, Великобритания
Починал	13 септември 1916 г. (34 г.) Мачуково, Кралство Гърция
Погребан	Ругуновец, Гърция
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“

Биография

Бурска война и учителстване

Реймънд Фишър е роден през 1882 година в Кинетън, графство Уорикшър, Англия, в семейството на Джоузеф Фишер. Живее в Стратфорд на Ейвън. Учи в Училище „Крал Едуард VI“ в Стратфорд. Едва осемнадесетгодишен, участва във Втората бурска война с Имперските йомени в състава на британската армия. Награден е с Медала на краля на Южна Африка и с дипломатическа значка.^[1]

След завръщането си от Южна Африка пътува много и учи езици. През 1904 – 1905 година е учител по чужди езици в езиковото училище „Берлиц“ в Есен. След което е кореспондент във Франция, Германия, България, Унгария, Холандия и Канада.^[1]

Балкански войни

Фишър като опълченец

През 1912 година Фишър работи в България и при избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение,^[1] зачислен е в Нестроевата рота на 6-а охридска дружина, а по-късно е в щаба на 5-а одринска дружина.^[2] Фишър е единственият англичанин в Опълчението.^[1] Фишър се представя за журналист и заедно с балканския кореспондент на „Таймс“ посещава различните части, участващи във войната, и изпраща много доклади за английската преса. Дружината на Фишър пресича границата на 31 октомври 1912 година В битката при Балкан Тореси на 6 ноември е начело на ротата си и е ранен в устата. През декември 1912 година е назначен за почетен адютант на дружината. Участва в отблъскването на десанта при Шаркьой.^[1] За проявена храброст на 7 април 1913 година е произведен в старши подофицер.^[1][2]

Фишър участва и в последвалата Междусъюзническа война. Сражава се при Султан тепе. В сражението при Повиен над Цера той е начело на малък отряд, който в ожесточена щикова атака на 6 юли атакува и разбива сръбските позиции и овладява пръв върха. При Повиен е ранен в крака.^[1] Носител е на орден „За храброст“ IV степен и „Свети Александър“.^[2] На 26 септември 1913 година е произведен в подпоручик. Фишър, който участва в 21 похода, 9 битки с османците и 8 със сърбите, е посрещнат като герой в София. Вестник „Утро“ излиза със статия за него, озаглавена „Смелият англичанин“. Статия за Фишър се появява и в „Български доброволец“.^[1]

Първа световна война

Реймънд Фишър се завръща в Англия. В 1914 година се записва в британската армия и участва в Първата световна война. На 3 октомври 1914 година е зачислен в 10-и батальон на Кралските нортъмбърландски стрелци с чин лейтенант заради службата му в Южна Африка и на Балканите. Фишър е повишен в капитан през февруари 1915 година. На 25 август батальонът пристига в Булон, Франция. През септември влиза за пръв път в сражение при Байол, Фландрия.

На 13 ноември Фишър е назначен за бригаден картечен офицер и отплава от Марсилия за „специални поръчки“ в Солун на борда на кораба „Аркадия“. В Солун се присъединява към 10-а дивизия на 31 декември. През октомври 1915 година България се намесва във войната на страната на Централните сили и така, по ирония на съдбата, Фишър застава срещу страната за която е воювал. Капитан Фишър е командирован за специални поръчки като офицер от разузнаването към щаба на армията 7-о дивизионно разузнаване на Генералния щаб. През нощта на 13 срещу 14 септември той е в щаба на 22-ра дивизия, а след това в щаба на бригадата на юг от Мачуково в Дойранския участък и загива при български артилерийски обстрел.^[1]

Първоначално погребан във военното гробище в Смол. На 22 април 1919 година останките му са пренесени в Ругуновец и повторно погребани с пълни военни почести.^[1]

След смъртта му Михаил Копанов му посвещава стихотворение.^[1]