селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).
Селото е на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково – Богородица.
В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[5]
В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.[7]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1300 жители българи.[10]
След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
| „ | Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[14] | “ |
В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маучково има 200 къщи славяни християни.[15] В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[16]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Трияска | Τριάσκα | Трипотамос | Τριποταμος[17] | река |
| Греуш | Γκρέους | Вриси Грияс | Βρύση Γρηάς[17] | извор |
| Тутлук[18] | Τουτλουκι | Муриес | Μουριές[17] | местност на СИ от Ореховица[18] |
| Бела мандра[18] | Μπέλα Μανδρί | Левкостани | Λευκοστάνη[17] | местност на СИ от Баялци[18] |
| Дере чал[18] | Ντερετζιαλ | Перасма | Πέρασμα[17] | възвишение на СИ от Ересели и на ЮЗ от Чидемли (205,5 m)[18] |
| Бара[18] | Μπάρα | Авлаки | Αύλάκι[17] | местност на Ю от Ересели[18] |
| Арджан[18] | Άρτζαν | Плиромена | Πληρωμένα[17] | местност на СЗ от Арджан[18] |
Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Миравци през август 1924 г.[19] Александър Попташев (1898 - 2 октомври 1924), български революционер, деец на ВМРО[20] Атанас Динев (1916 – 1996), български футболист Атанас Николов Тодев (1874 – 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол Петков Вениамин Мачуковски (ок. 1847 – 1878), български просветен деец
Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни[21] или през август 1923 година при Дървош Струмишко[22] Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[23] Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина[24] Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев[25] Димитър Поптомов (1866 – ?), български революционер Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково[26] Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година[27] Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[28] Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията[26] Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер Иван Ан. Чавдаров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[29] Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето[30] Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер, от 1897 година четник, а после войвода. Умира на 12 ноември 1903 година в Дупница[31] Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина[32] Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година[33] Михаил Кочов, български адвокат[34] Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година[35] Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[26] Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[26] Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][26] Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина[36] Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България[26] Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[26] Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина[37] Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина[38] Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер Симеон Хаджиянев (1868 – след 1943), български търговец и революционер Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[39] Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[27] Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина[40] Тома Христов Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[41] Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[42] Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[26] Филип Дервишев (1886 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[43] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[44] Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[45] Христо Дельов (1876 – сл. 1951), български революционер от Мачуково Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[46] Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[47] Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[8] Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[48] Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[26] Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[49] Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][26] Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[8] Христо Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[50] Колю Колев Дренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[51] Макавей Колев (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[52] Михаил Сионидис (1870 – 1935), гъркомански андартски капитан
Реймънд Фишер (1882 – 1916), британски офицер, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6-та охридска дружина и щаб на 5-та одринска дружина[53]На Мачуково е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
