Балинци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Балинци (на македонска литературна норма: Балинци) е село в община Валандово, Северна Македония.
Балинци Балинци | |
— село — | |
![]() Балинци в 2023 г. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Валандово |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 187 m |
Население | 328 души (2002) |
Пощенски код | 2460 |
МПС код | SR |
Балинци в Общомедия |
География
Балинци е разположено на около 10 км югоизточно от град Валандово. Най-близките селища са от изток са Марвинци на европейски път Е75 и село Брайковци от запад.
История
В XIX век Балинци е малко чисто българско село в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“, изградена преди 1860 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Балинци (Balintzi) е посочено като селище с 23 домакинства, като жителите му са 85 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Балинци има 150 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век християнското население на Балинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархята Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Балинци (Balintzi) има 144 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
За сравнително неголямото си население Балинци взема много дейно участие във войните за национално освобождение и обединение. При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Балинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Преброявания
В Балинци има 72 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[8]
- 1994 – 331
- 2002 – 328
Личности
- Родени в Балинци
Андон Ставрев (Ставров, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[9]
Венедикт Кралевич (1765 – 1862), православен духовник, митрополит
Георги Котев (Гоно, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[10]
Дине Ат. Митрев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
Дино Атанасов (Динко, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[12]
Иван Христов (1867/1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[13]
Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Ичко Димитров[14]
Михаил Петков (1880 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, изчезнал безследно в Междусъюзническата война на 21 (25) юни 1913 година[15]
Мицо Митков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[16]
Пено Гегата (вер. Гегов) – Дели Хасан, ръководител на селския революционен комитет през 1906 година[17]
Саве Янев (р.1948), офицер, генерал-майор от Северна Македония
Христо Пенов Гегов (1884 – ?), деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето през пролетта на 1912 г.,,[18] македоно-одрински опълченец в четата на Коста Христов Попето и в четата на Ичко Димитров[19]
Яно Печков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[20]
- Починали в Балинци
Дино Андонов Инджекъчов (? – 1903), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[21]
Иван Джочков (? – 1903), български революционер от Купа, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[22]
Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[23]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.