Радолиово

Радолѝово или Радулево (на гръцки: Ροδολίβος, Родоливос) е село в Република Гърция, център на дем Амфиполи, област Централна Македония.

Радолиово Ροδολίβος
Радолиово в 1904 година
Радолиово 40.921944, 23.973056 Радолиово Радолиово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Амфиполи
Географска област	Зъхна
Надм. височина	528 m
Население	2552 души (2001)
Пощенски код	620 41
Телефонен код	2324

География

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на северозападния склон на планината Кушница (Пангео), в подножието на хълма Свети Атанас.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Радолюб с гръцко изписване Ραδολύβ с късна наставка -ово.^[1]

Средновековие

На хълма Зарунджо в Кушница, на 2 km източно от Радолиово са останките от ранносредновековна крепост.^[2]

Археологическите проучвания на територията на днешното село свидетелстват за наличието на живот през римската и ранновизантийската епоха, но данни за селището и преди всичко за името му, няма. Селото се появява за първи път във византийски документи от 1090 година като Ροδολίβος или Ραδολίβος,^[2] чийто славянски (български) произход е неоспорим. Името на селото се извежда от българското име Радослав – Радо, вероятно един от първите жители на селото или негов основател.^[3]

През Средновековието Радолиово е българско манастирско селище. В извлечение от кадастъра на манастира Ивирон от 1098 година се споменават главите на семействата: Козма, син на Акинт, внук на Владислав, Лазар, син на Йоан Сундия Сиромах и прочее.^[4] В два описа на същия манастир от 1316 и 1341 година се споменават български имена на жителите на селото Драган, Неда, Стан, Станул, Боил, Радка, Радил и други.^[5]

Обликът на жителите на Радолиово е претърпял изменения в две посоки – от една страна, елинизация на българите чрез смесени бракове и културна асимилация, от друга – постепенно увеличаване на гръцкия елемент чрез приток отвън. Тази картина е отразена по безспорен начин в съхранените документи, които свидетелстват за продължителността на процеса и устойчивостта на българския етнически елемент.^[6]

В Османската империя

През XIX век Радолиово е голямо село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.^[7]

Гръцка статистика от 1866 година показва Радоливос (Ροδολείβος) като село с 3750 жители гърци и 350 турци.^[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Радоливос като село с 400 гръцки и 82 турски къщи.^[9]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радоливос (Radolivos) живеят 360 гърци.^[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Радулево (Radoulévo) е показано като село с 533 домакинства и 280 жители мюсюлмани и 1300 жители гърци.^[11] Според Георги Стрезов към 1891 година Радоливос е гръцко село.^[12] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Радолиово има 300 жители турци и 2500 жители гърци.^[13] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радоливос (Radolivos) има 3000 гърци.^[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радолиово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В Гърция

Документ на българското кметство в Радульово от 18 септември 1941 г., удостоверяващ българския произход на Иван Тодоров Търпенов

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война е окупирано от България.

Данни от март 1918 година сочат 2688 жители в Радулево.^[16] В 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 93 бежански семейства и 386 души.^[17]

Около 1920 – 1925 година в Радолиово е построена Зисидовата къща - къщата на големия търговец на тютюн Константинос Зисидис от Епир, която е седалище на дем Амфиполи.^[18] В 1994 година Кипарисевата къща в селото е обявена за паметник на културата.^[19]

От 1941 до 1944 година по време на Втората световна война селото отново е анексирано от България. За кмет на селището от 11 септември 1941 г. до 7 декември 1943 г. е назначен Иван Иванов от село Секирово, Пловдивско.

Прекръстени с официален указ местности в община Радолиово на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Кури[20]	Κουρί Ράχες	Рахи	Ράχη[21]	връх в Кушница на И от Радолиово (973 m)[20]
Зарунджо[20]	Ζαρούντζο	Калес	Καλές[21]	връх в Кушница на ИЮИ от Радолиово[20]
Фриаска[20]	Φριάσκα	Клапсиара	Κλαψιάρα[21]	местност в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]
Узунджовас[20]	Ούζουντζόβας	Мегало Рема	Μεγάλο Ρέμα[21]	река в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]
Тепес	Τεπές	Киноридес	Κυνοριδές[21]
Фраска[20]	Φράσκα	Родакинияс Рема	Ροδακινιάς Ρέμα[21]	кушнишка река на Ю от Радолиово[20]
Кория[20]	Κουριά	Каливия	Καλύβια[21]	местност на ЮЗ от Радолиово[20]
Зегнес[20]	Ζέγνες	Гнатос	Γνάθος[21]	възвишение на ЗЮЗ от Радолиово и на И от Каратопрак[20]
Деве Баирия[20]	Ντεβέ Μπαΐρια	Камила	Καμήλα[21]	възвишение на З от Радолиово и на И от Здравик (225,8 m)[20]
Гяур чешме[20]	Γκιαούρ Τσεσμέ	Врисула	Βρυσούλα[21]	местност СЗ от Радолиово и Ю от Вълчища[20]
Дразникас[20] или Дразникадес	Ντραζνικάδες	Асовос	Άσβός[21]	местност на СЗ от Радолиово[20]
Ланатариес[20]	Λααπαταριές	Хортария	Χορταριά[21]	местност на С от Радолиово[20]
Фраска[20]	Φράσκα Ράχη	Родакиниес	Ροδακινιές[21]	връх в Кушница на ЮИ от Радолиово[20]

Личности

Родени в Радолиово

• Василиос Цувалдзис (? – 1909), гръцки андартски деец
• Григориос Евтимиу (? – 1917), гръцки андартски деец
• Димитриос Харисис, гръцки андартски деец
• Евангелос Стратис (1867 – 1927), виден серски общественик
• Леонидас Маламидис, гръцки андартски деец
• Орещи Ангелов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, тютюнджия, II клас, 2 рота на 10 прилепска дружина^[22]

Бележки

1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
2. Κάστρο Ροδολίβους // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
3. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
5. Иванов, Йордан Н. „Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, том I Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско“, София, БАН, 1982, стр.13.
6. Божилов, Ив. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
7. Church of the Dormition in Rodolivos // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
8. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
11. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146-147.
12. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 и 873.
16. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
18. Αμφίπολη: Η ευρωπαϊκής τάσης νεοκλασσική οικία Ζησίδη - νυν δημαρχείο στο Ροδολίβος // Neoclassical Architecture in Greece. Посетен на 19 ноември 2016.
19. ΥΑ ΥΜΑΘ/4674/9-9-1994 - ΦΕΚ 1001/Δ/26-9-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-17. Посетен на 17 март 2022 г. (на гръцки)
20. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
21. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.