българска учителка и общественичка From Wikipedia, the free encyclopedia
Рада Панчова Гугова-Киркович е българска учителка и общественичка, родена в Копривщица, първата учителка в Девическото училище в града.
Рада Киркович | |
български учител | |
Родена | |
---|---|
Починала | 9 декември 1941 г.
|
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Семейство | |
Майка | Ивана Хаджигерова |
Съпруг | Кирко Киркович |
Деца | Стоян Киркович |
След началното училище в родния си град продължава образованието си в пансион в Киев. Там завършва със златен медал и се завръща в България, където започва работа като учител.
Заедно със съпруга си д-р Кирко Киркович се премества в София (1873 – 1876), а по-късно двамата живеят и в Русия.
След Освобождението (1878) учителства в Пловдив, Пирдоп и Копривщица. Преподава в Девическата гимназия в София и е директор на Софийското девическо стопанско училище „Мария Луиза“ (1896 – 1901).
Член е на изборните училищни настоятелства на основните и прогимназиални училища в София.
Рада Киркович на 30 ноември 1928 г. завещава на БАН 50 000 за образуването на фонд на нейно име. Академията приема дарението и на 20 декември 1928 г. образува фонд „Рада Киркович“. Наградите се връчват на всеки две години за публикуван (отделно или в списание) труд – на научна или художествена литература, написана от българка. Към януари 1951 г. капиталът на фонда е 125 178 лв. През 1951 г. с Държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.[1]
От | Носител | Труд |
---|---|---|
1931 | Вера Иванова | „Стари църкви и монастири“ |
1933 | Фани Попова-Мутафова | „Жената на приятеля ми“, „Момина скала“, „Солунският чудотворец“ |
1935 | Евдокия Петева-Филова | „Шивични паралели“, „Емфеници“ |
1938 | Мария Бръчкова | „Die Muschel in der antiken Kust“ |
1940 | Цветана Вранска | „Апокрифите за Богородица и българската народна песен“ |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.